Определение № 105 от 24.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Ямбол, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500027 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Н. А. от гр.****, против Определение № 2790 от 20.12.2024 г., постановено по гр. д. № 809/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени й с Разпореждане № 2728 от 02.08.2024 г. на ЯРС.

Оплакванията на жалбоподателката е за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна. Оспорени са изводите на районния съд, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства, при които срока за извършване на процесуалното действие е пропуснат, като се поддържа, че в хипотезата на чл.46, ал.4 от ГПК законодателят приравнява на особено непредвидено обстоятелство непредаването на съобщението от лицето, на което е връчено със задължение за предаване, като условието за възстановяване на срока е отсъствието на страната от адреса по времето, когато е връчено съобщението при условията на чл.46 от ГПК и през времето, когато е текъл срокът. Жалбоподателката изтъква, че няма нов, различен настоящ адрес от постоянния си такъв, както и че въззивната жалба против постановено по делото решение е била подадена лично от нея, без съдействието на адвокат. Поддържа, че упълномощеният адвокат я е представлявал единствено в първата инстанция, а след постановяване на решението и с оглед на неговия резултат, тя се е отказала от предоставяното от адвоката процесуално представителство. Счита, че в случая й се вменява от съда вина заради пропуск на процесуален представител, от който е снела представителната власт, като по този начин се прегражда по- нататъшното развитие на процеса и се нарушава правото й на защита. Сочи, че районният съд е нарушил и разпоредбата на чл. 56, ал.3, изр.1 от ГПК, тъй като не е призована своевременно за датата на съдебното заседание.

В подадения в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК отговор насрещната страна- адвокат М. А., действаща чрез процесуален представител- пълномощник адв. Н. Н. от АК- Ямбол, изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Оспорени са твърденията на жалбоподателката, че е била нередовно призована за датата на о.с.з., както и доводите за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които да са я възпрепятствали да внесе в срок дължимата държавна такса и да представи документ за това по делото. Сочи се, че 1 жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 41, ал.1 от ГПК да уведоми съда за новия си адрес, търсена е на посочения от нея адрес, на който са й връчвани съобщения от ЯРС, на четири дати, но не е била установена на този адрес. Счита за недоказани твърденията на жалбоподателката, че не е уведомена от пълномощника си за разпореждането на съда, с което въззивната й жалба е оставена без движение и за дадения 1седмичен срок да отстрани нередовностите на въззивната жалбата, като внесе държавна такса по сметка на ЯОС. Изтъква се от страната, че жалбоподателката не е твърдяла и не е представила доказателства, че е оттеглила пълномощията си от упълномощения от нея адвокат, както в срока за обжалване на постановеното решение, така и в подадената от нея въззивна жалба. Споделят се изцяло изводите на ЯРС, че доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер, е в тежест на страната, която се позовава на тях, а такова доказване в хода на производството пред районния съд не е проведено. С отговора на частната жалба се прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.3, предложение 3 от Закона за адвокатурата.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба, становището на насрещната страна и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. д. № 809/2024 г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на адв. М. А. А. от АК- Ямбол, с която против К. Н. А. от гр.**** е предявен иск с правно чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, вр. чл.286 ЗЗД, вр. чл. 280 от ЗЗД.

С постановеното по делото Решение № 407 от 18.07.2024 г., предявения иск е уважен, като ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 400 лв., както и направените по делото разноски в размер на 50.00 лв. Ответницата е осъдена да заплати на адвокат Н. С. Н. от АК- Ямбол, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата по делото на основание чл. чл.38, ал.2, т.3 от Закона за адвокатурата в размер на 400.00 лв.

Срещу постановеното по спора решение К. А. е подала въззивна жалба, която с Разпореждане № 2728 от 02.08.2024 г. на ЯРС е оставена без движение и на жалбоподателката е указано в 1- седмичен срок от съобщаването да представи в ЯРС документ за внесена държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка на ЯОС. Указано е също да се съобщят на страната и неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените от съда указания в срок, а именно връщане на въззивната жалба.

Съобщението до жалбоподателката, ведно с препис от разпореждането, е изпратено за връчване на адреса, посочен във въззивната жалба, идентичен с адреса, посочен от жалбоподателката в отговора на исковата молба и на който адрес тя е била призовавана по делото- гр.****, ж.к. *****№ **, вх.**, ет.**, ап.**. Съобщението е върнато в цялост, невръчено, с отбелязване от връчителя, че адреса е посетен на 08.08.2024 г., 17.08.2024 г., 22.08.2024 г., 28.08.2024 г. и 10.09.2024 г., но адресата не е открит. Връчителят е посочил, че „лицето живее на село и не е виждано“. При тези данни, районният съдия е разпоредил съдебните книжа да се връчат на жалбоподателката чрез пълномощника й адв. С.. На 13.09.2024 г. препис от разпореждането на ЯРС, с което въззивната жалба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите й, е връчено на адв. С..

Тъй като в предоставения на А. срок, изтекъл на 20.09.2024 г. /присъствен ден/ нередовностите на въззивната жалба не са били отстранени, с Разпореждане № 3426 от 26.09.2024 г. ЯРс е върнал подадената от К. А. въззивна жалба на основание чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК. Това разпореждане е съобщено на страната чрез връчването му на пълномощника адв. С. на 30.09.2024 г. На 02.10.2024 г. К. А. е подала молба по чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснатия от нея срок, даден с Разпореждане № 2728 от 02.08.2024 г. за отстраняване нередовностите на въззивната жалба. Искането си е обосновала с твърдения, 2 че е узнала за разпореждането на съда на 30.09.2024 г., като не е била уведомена от пълномощника си по делото, че следва да заплати държавна такса, а въззивната жалба е подадена лично от нея, без неговото съдействие. Разпореждането не й е връчено лично, поради което и е пропуснала срока. Към молбата за възстановяване на срока жалбоподателката е приложила документ за внесена държавна такса във връзка с подадената въззивна жалба по делото. На същата дата- 02.10.2024 г. е подадена и частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба.

В подадения отговор на молбата за възстановяване на срока, насрещната страна е изразила становище за неоснователност на искането с доводи, идентични с тези, изложени в отговора на въззивната частна жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

В изпълнение за разпоредбата на чл. 66, ал.1 от ГПК, ЯРС е разгледал молбата на К. А. за възстановяване на срока в открито съдебно заседание на 17.12.2024 г., за което страните са били редовно призовани. Призовката до К. А. й е връчена лично на адреса в гр.

Ямбол на 15.11.2024 г. Същата не се е явила в о.с.з.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока е неоснователна, тъй като не е установено да са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона и посочената в обжалвания акт съдебна практика, които да са препятствали страната да извърши действието в предвидения от закона или определен от съда срок. Съдът е приел, че за разпореждането от 02.08.2024 г. страната е уведомена по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК, доколкото според удостоверяването от връчителя е променила адреса си, на който е получавала съобщенията по делото, без да уведоми съда за новия си адрес и макар и да не е било необходимо връчване на указанията повторно на адвоката, уведомяването му и неговото бездействие относно внасяне на таксата не означава автоматично неуведомяване на страната. Съдът е посочил, че връчването на пълномощник съгласно чл. 45 от ГПК се смята за лично връчване и не е необходимо предаване на съобщението на самата страна, а доколкото по отношение на пълномощника не са ангажирани доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които да са го възпрепятствали да извърши процесуалното действие по внасяне на таксата и представянето на доказателства за това своевременно, разпоредбата на чл. 64 е неприложима Частната жалба против определението, с което е оставена без уважение молбата на К. Н. А. по реда на чл. 64 и сл. от ГПК за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени й с Разпореждане № 2728 от 02.08.2024 г. на ЯРС, е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Обжалваното определение е валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, основаващи неговата нищожност или недопуситимост.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предвидените в чл. 64, ал.

2 ГПК предпоставки. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят 3 от волята на страната, и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса /напр.природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване и др./. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК, като наличието им следва да се докаже, като те трябва да са настъпили за нея през времетраенето на срока, който е пропуснат, а не преди той да започне да тече или след изтичането му, като именно те да са станали причина за пропускането му.

В разглежданата хипотеза се сочи, че указанията за внасяне на държавна такса не са могли да бъдат изпълнени в срок, защото адвокатът, на който е връчено разпореждането на съда с дадените указания, не е уведомил страната, че следа да внесе определената от съда държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение, че жалбоподателката е оттеглила пълномощията си от адв. С. след постановяване на решението, че той е бил упълномощен да я представлява единствено пред първата инстанция и че е изготвила лично въззивната жалба. Жалбоподателката се позовава и на процесуални нарушения в проведеното пред първоинстанционния съд производство по чл.64 от ГПК, като твърди нередовно призоваване за насроченото по делото о.с.з.