Решение № 191 от 21.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. гр. Хасково, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Анка К. Янчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200207 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от С. И. И. от град Хасково, срещу Наказателно постановление № 25-1253-003130 от 17.12.2025г. на Началник Група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, с което за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 500 лева/ 255,65 евро, и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В подадената жалба се релевират множество оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като бил водач на автомобила и не знаел, че същият бил със служебно прекратена регистрация от 18:32 часа на 30.10.2025г. Поддържа се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати редица съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че липсва субективния елемент на нарушението, доколкото у него липсвало знание за служебната дерегистрация на автомобила. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и да му присъди разноски по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят1 редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощения по делото процесуален представител – адв. Т.Н., чрез който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни аргументи за нейната основателност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган – Началник Група в ОДМВРХасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище по жалбата, като моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение и иска редуцирането им.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 31.10.2025г. свидетелите В. Д. Д. и Е. Ф. Р., двамата на длъжност ст. полицай при РУ-Хасково, изпълнявали служебните си задължения на установъчен пункт на ул.„Добруджа“ в гр.Хасково. Около 00:30 часа същите спрели за проверка преминаващ оттам л.а. марка „*****“, модел „*****“ с рег.

№ *****. Контролните органи извършили проверка, при която установили самоличността на водача, а при извършена чрез служебния таблет проверка в информационната система на МВР установили, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 18:32 часа на 30.10.2025г.

С оглед тези констатации, на същата дата срещу жалбоподателя в качеството на водач на МПС и в негово присъствие, св. В. Д. в присъствието на св.Е. Р. съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 968793, за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, без да направи възражения.

С мотивирана резолюция на наказващия орган от 24.11.2025г., административно-наказателното производство за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е било прекратено и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН преписката е била изпратена на Районна прокуратура-Хасково, поради това, че деянието съдържало признаците на престъпление по чл.345 от НК. С Постановление от 11.12.2025г. прокурор при РП-Хасково отказал образуване на досъдебно производство и разпоредил изпращане на преписката на АНО с оглед реализиране на административно-наказателна отговорност на нарушителя.

На 17.12.2025г. било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-1253-003130 срещу С. И. И., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 500 лева/ 255,65 и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

При издаване на НП, административно-наказващият орган възприел 2 изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.12.2025г. и за реализиране на административнонаказателна отговорност, представляващо пр.пр. вх. №5049/2025г. по описа на РП – Хасково.

Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. Д. и Е. Р. относно фактите, възприети от тях при извършване на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и относно действията по съставяне и връчване на АУАН на водача, дадените от водача обяснения. По същия начин съдът възприе и кредитира показанията на свидетеля Б. И. К. относно времето, мястото, начина на закупуване на процесния автомобил, установените впоследствие повреди по същия, въпреки наличието на родствена връзка с жалбоподателя, предполагаща евентуална заинтересованост на свидетеля, доколкото показанията му са обективни, логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. По силата на относимата към датата на деянието редакция на чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от което не се е възползвал при съставяне на АУАН.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, което се установява и от представения от АНО заверен препис на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица, оправомощени да издават НП по ЗДвП, измежду които и началниците на 3 групи СПП при ОДМВР.

При преценката дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН, в хипотезата на прекратена от прокурора образувана прокурорска преписка и отказ да се образува досъдебно производство по отношение на същото деяние и препращането му на наказващия орган и при спазване на предвидения в ЗАНН преклузивен срок за издаване на НП.

Относно наведените в жалбата възражения следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, което е посочено и в обстоятелствената част на обжалваното НП. В конкретния случай производството по съставения на 31.10.2025 г. АУАН Серия GA бл. № 968793 е било прекратено с резолюция от 24.11.2025 г., на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, а Наказателното постановление е издадено, след като с Постановление от 11.12.2025г. прокурор в Районна прокуратура – Хасково е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка № 5049/25г. по описа на РП– Хасково и същата е изпратена на АНО с оглед реализиране на административно-наказателна отговорност.

Предвид категорично установеното издаване на наказателното постановление в хипотеза на чл.36, ал.2 от ЗАНН, ирелевантни са всички наведени в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП. Във връзка с възражението, че Постановлението от 11.12.2025г на прокурор в Районна прокуратура– Хасково не е било предявено на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съгласно чл. 213 ал.1 от НПК, (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., бр. 103 от 2020 г.) Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.

Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, с изключение на постановлението на европейския прокурор и европейския делегиран прокурор. Ето защо, доколкото жалбоподателя не попада в кръга на така изброените в горецитираната разпоредба лица, то на същия не се съобщава за постановлението на прокурора с което се отказва образуване на ДП. Отделно от това в чл.36, ал.2 от ЗАНН също не е предвидено предявяване на такова постановление на прокурора, с което се отказва образуване на ДП, а е предвидено само издаване на НП на основание това постановление. /В този смисъл и Решение № 8374 от 2.12.2025г. на Адм. съд - Хасково по к. а. н. д. № 1634/2025г./ Предвид изложеното съдът намира, че липсва допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

В наказателното постановление се съдържа достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Ето защо не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.

Още повече, че лицето е реализирало и правото си на жалба срещу НП.

При издаването му са спазени формата и редът за издаване на НП, а по 4 съдържанието си същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието. Посочена е нарушената разпоредба на закона, налице е словесно изброяване на всеки от обективните признаци на фактическия състав на административното нарушение, безпротиворечиво сочещи на съответната нарушена хипотеза от посочения като нарушен текст от закона, поради което и не е налице никакво съмнение относно реалната воля на наказващия орган и за това за какво точно нарушение налага процесната санкция на нарушителя.