Решение № 265879 от 24.09.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА

АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова в.гр.д. № 1475 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение №20226606 от 14.10.2020г., постановено по гр.д.№ 24332/2020г. на Софийския районен съд, ГО, 52-ри състав е отхвърлен, предявеният от И.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес:***, срещу "Л.С."

ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, аерогара „София", иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от длъжността „Директор, дирекция административни дейности“ в „Л.С.“ЕАД, извършено със заповед № 74/28.05.2020г. на изпълнителния директор на „Л.С." ЕАД и иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяването му на предишната работа/длъжност. Осъден е И.С.С. да заплати на "Л.С." ЕАД на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, във връзка с чл.23, т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И.С.С., подадена чрез адв. М., в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от СРС решение, с искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и претенцията за разноски да бъдат уважени. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и неправилно е приел, че ответникът е предприятие и смята, че по отношение на него е неприложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ, която не следва да се тълкува разширително.

Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е сключен нов договор за управление, като в случая е сключено допълнително споразумение към предишния договор за управление, няма промяна в бизнес програмата, нито в целите, нито в изискванията към дружеството, за да бъде извършено прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Смята, че липсват конкретни икономически показатели и от анализа се налага, че няма основание да се приеме за бизнес задача и се препокрива със съдържанието на договора управление от 05.05.2017год.

В случая с оглед на допълнителното споразумение към договора, в който е посочено, че се продължава с една година, считано от 05.05.2020год. не е налице хипотеза на сключване на нов договор за управление на предприятието с нов ръководител след като няма промяна в бизнес програмата, нито в целите и иизискванията към дружеството, за да бъде извършено прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи, че договорът за възлагане на управлението от 05.06.2020год. не прекратява и не изключва действието и приложението на договора от 05.05.2017год., същия е и нищожен след като е сключен на дата

05.06.2020год. и предвижда ретроактивно действие, което е неприложимо спрямо третите лица и е изтготвен за целите на процеса. Старите членове на СД остават същите, като са преизбрани за срок от една година, няма нови изискавия към тях и не са поставени нови цели и задачи и деветмесечния срок е започнал да тече не от продължаване на мандата, а от момента на встъпване в длъжност на 09.05.2017год. Смята, че в отговора на исковата молба се съдържа признание, че през 2020год. не е сключен договор за управление, с който да е прието изпълнение на нови или изрично приемане на утвърдени бизнес задачи и програма, а и представените в тази връзка доказателства не представлят доказване на такива. Също така смята, че и изпълнителния директор не е представил бизнес план, а и няма правомощие да издаде процесната заповед, след като към момента на издаването й не е имал договор за възлагане на управлението на ответното дружество. Претендира за разноските по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд, поддържа въззивната жалба и моли да се уважи, като се отмени изцяло първоинстанционното решение и е уточнена длъжността, която е заемана преди уволнението и която е директор на Дирекция поддръжка, строителство и ремонт“. Представя подробни писмени бележки.

Въззиваемата страна „Л.С.“ЕАД е представила отговор на въззивната жалба, в който оспорва жалбата и излага подробно съображенията си, като моли постановеното от СРС решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира за разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез пълномощника си оспорва жалбата и поддържа отговора на въззивната жалба.

Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:

В първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.

В исковата молба ищецът И.С.С. излага, че е работил при ответника по трудово правоотношение на длъжността „Директор дирекция административни дейности"/ след уточнението директор на Дирекция Поддръжка, строителство и ремонт/, прекратено със Заповед № 74/28.05.2020г., на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, поради сключване на Допълнително споразумение към Договор за възлагане на управление на „Л.С." ЕАД, по реда на чл.11, ал.5 от Устава на „Л.С." ЕАД, във връзка с чл.235, ал.2 и чл.244, ал.4 и ал.7 ТЗ и чл.13, т.5 от Устава на „Л.С." ЕАД и в съответствие с Протокол от 04.05.2020г. на Съвета на директорите на „Л.С." ЕАД за избор на изпълнителен директор на дружеството. Смята, че „Л.С." ЕАД не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ. Изтъква, че не е достатъчно договорът да е наименован, като такъв за управление, а възлагането и преследването на бизнес цели е същностното съдържание на договора и твърди, че не е налице сключване на договор за управление на предприятието с нов ръководител, като с Протокол №ПД- 82/04.05.2020г.; Протокол № ПД-83/04.05.2020г. и Протокол № ПД-84/04.05.2020г. старите членове на Съвета на директорите на „Л.С." ЕАД са същите, като са преизбрани за срок от една година, считано от 05.05.2020г., както и не са им поставили нови цели и задачи.

В тази връзка смята, че 9-месечния срок за прекратяването на трудовото правоотношение е започнал да тече не от момента на продължаване на мандата им, а от момента на встъпването им в длъжност на 09.05.2017г. Поддържа, че след седемнадесетгодишна служба в полза на обществото, извършеното спрямо него уволнение е злоупотреба с право от страна на изпълнителния директор. Претендира уволнението да бъде признато за незаконно и неговата отмяна/да Оъде отменена процесната заповед, като незаконосъобразна/ и да бъде възстановен на заеманата, преди уволнението длъжност „Директор дирекция административни дейности" при ответника/ след уточнението директор на Дирекция Поддръжка, строителство и ремонт/ както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът „Л.С."

ЕАД в отговор на исковата молба е оспорил исковете, като е посочил, че съобразно §1 от ДР на Закона за малките и средните предприятия, ответникът е предприятие по смисъла на горецитираната разпоредба. Сочи, че с Протокол № ПД- 82/04.05.2020г. министърът на транспорта е обективирал решението си за преизбиране на В.Р., като член на СД на „Л.С." ЕАД за нов мандат за срок от една година, считано от 05.05.2020г., като от този момент започва да тече следващия мандат на новоизбрания състав на ръководния орган и в тази връзка е сключен нов Договор №ВД-7/04.05.2020г. за възлагане на управлението на „Л.С." ЕАД, като наименованието е Допълнително споразумение към Договор №ВД-24/05.05.2017г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала на „Л.С." ЕАД. Поддържа, че във връзка с Протокол №ПД- 82/04.05.2020г. и на основание чл.235, ал.2 и чл.244, ал.4 ТЗ, във връзка с чл.13, ал.1, т.5 от Устава на „Л.С." ЕАД с Протокол №8/05.05.2020г. от заседанието на Съвета на директорите на „Л.С." ЕАД е обективирано решение, с което е избран изпълнителен директор, в резултат на което е сключен нов договор за овластяване и възлагане на управлението на „Л.С." ЕАД, между председателя на СД и новия изпълнителен директор, като договора влиза в сила от 05.05.2020г. Заявява, че в чл.9 от договора за овластяване и възлагане на управлението на „Л.С." ЕАД от 05.05.2020г. е предвидено, че изпълнителния директор организира изпълнението на приетата от Съвета на директорите бизнес програма за целия срок на действие на договора и достигане на конкретни икономически показатели на бизнес задачата. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено след започване изпълнението на договора за управление и преди изтичането но 9-месечния срок по чл.328, ал.2 КТ, след като от 05.05.2020г. настоящият изпълнителен директор е с нов мандат, а процесната заповед е издадена на 28.05.2020г. Не оспорва, че ищеца е бил част от ръководството на дружеството.

За да отхвърли предявените искове, първоинстационният съд е приел, че ищецът е заемал длъжност директор на Дирекция, адмистративни дейности/неточно посочено след като длъжността е директор на Дирекция Поддръжка, строитество и ремонт/ която е ръководна по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ, като това обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, установява се и от приложените към исковата молба писмени доказателства, ответникът е предприятие-еднолично акционерно дружество с държавно имущество, което извършва търговска дейност и изпълнителния директор на дружеството, който има договор за управлението му разполага с възможността за уволнението на служител от ръководството на основание чл.328, ал.2 КТ, като също така уволнението е извършено в 9 месечния срок от започване изпълнението на договора за управление, считано от 05.05.2020год.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК и което решение въззивния съд намира и за правилно по следните съображения:

Не се оспорва по делото и е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът е работил при ответника по трудов договор № 3/03.01.2003г., допълнително споразумение № 569/27.09.2016г., допълнително споразумение №570/27.09.2016год., допълнително споразумение№712/28.10.2016год. и допълнително споразумение №152/13.03.2020год. към трудовия договор на длъжността директор на Дирекция „Поддържка, строителство и ремонт“ за неопределено време, същата длъжност е от ръководните, като е възложено да ръководи, организира, планира, контролира и отчита дейността на дирекцията, разпределя задачи, контролира изпълнението им, пряко подчинен на изпълнителния директор и по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на КТ, длъжността на ищцата е ръководна, както и със заповед №74/28.05.2020год. е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ.

Не е спорно също така, че с решение, обективирано в протоколи от 05.05.2017год. на министъра на транспорта, като орган който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Л.С.“ ЕАД *** са освободени Х.М., К.М.и П.Д.- като членове на Съвета на директорите на летището, прекратени са договорите им за управление като също така са избрани нови членове на Съвета на директорите М.А., А.И.и В.Р. за срок от три години. На заседание на съвета на директорите на „Л.С.“ЕАД от 09.05.2017год. е избран В.Р. за изпълнителен директор и е сключен договор №ВД-24/05.05.2017г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, като е възложено управлението на ответното дружество на В.Р. за срок от три години. В чл.3,т.3 от договора е посочено, че министърът като едноличен собственик на капитала на „Л.С.“ ЕАД и възложител лично или чрез упълномощен зам.министър одобрява бизнес програмата на дружеството за срока на договора и за всяка отделна финансова година и в чл.4.т1 е посочено, че Директорът, съвместно с останалите членове е длъжен да осъществява ефективното управление на стопанската дейност на дружеството, като осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма по чл.3,т.3, като от своя страна изготвя и представя на министъра за одобряване бизнес програми и възнаграждението на директора е оврързано от стопанските рузултати при задължение за внасяне на парична гаранция за управление.

Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97566466-dd98-4ced-a7e6-cf6c2d197123