Решение № 996 от 16.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110109422 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от А. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., ет. ....., ап. ......, срещу „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. ..... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8930,74 лева (4 567,45 евро), представляваща неизплатено трудово възнаграждение по Трудов договор № 117/12.11.2021 г., прекратен със Заповед № 88/11.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 470,28 лева (240,45 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 11.01.2023 г. до 30.06.2023 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 8930,74 лева, както и сумата от 2553,17 лева (1 305,42 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 30.06.2023 г. до 27.07.2023 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 8930,74 лева.

В исковата молба и уточняващите я такива ищецът А. В. К. излага, че е полагал труд към ответното дружество съгласно Трудов договор № 117/12.11.2021 г., като трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 88/11.01.2023 г., на 1 основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Твърди, че към датата на прекратяване на правоотношението ответното дружество е имало към служителя задължения за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 8930,74 лева. Тъй като дължимото възнаграждение не било изплатено до 30.06.2023 г., на тази дата страните сключили Споразумение за разплащане на задължения, в което било договорено, че дружеството дължи на бившия си служител сумата от общо 9401,02 лева, включваща неизплатено трудово възнаграждение в размер на 8930,74 лева и лихва за забава върху същото за периода от 11.01.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 470,28 лева, като сумата ще бъде изплатена разсрочено на шест месечни вноски, съгласно погасителен план по т. 1.2.1. С т. 1.2.2 от Споразумението дружеството се задължавало да изплати на настоящия ищец и законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Заявява, че въпреки сключеното Споразумение, дружеството не е изплатило дължимите суми, поради което настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „***“ ЕООД не е депозирало писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът А. В. К. не се явява лично, представлява се от адв. Н. И. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „***“ ЕООД не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на ищеца и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Основно задължение на работодателя, вменено му с чл. 128, т. 2 от КТ, е да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Когато същото не е изплатено в предвидения срок, работодателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неиздължените суми, считано от датата, следваща датата на падежа, до окончателното им изплащане.

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между него и ответното дружество и прекратяването на същото на соченото основание; наличието на неизплатено трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което между страните е сключено Споразумение за разплащане на задължения от 30.06.2023 г.; размера на неизплатено му трудово възнаграждение и на дължимата лихва за забава.

Видно от Споразумение за изплащане на задължения от дата 30.06.2023 г., сключено между „***“ ООД, ЕИК ********** – длъжник, и А. К., ЕГН ********** – кредитор, със същото страните се договарят, че към датата на сключването му длъжникът дължи на кредитора сумата от 9401,02 лева, представляваща вземания на кредитора в качеството му на бивш служител на длъжника, произтичащи от сключения между страните Трудов договор № 117/12.11.2021 г., прекратен със Заповед № 88/11.01.2023 г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, включващи главница и законна лихва върху нея за периода от деня, следващ този на първата дължима и неплатена сума, до 30.06.2023 г., като общо дължимата сума от 9401,02 лева ще бъде изплатена от длъжника на кредитора разсрочено, на погасителни вноски с падеж съответно на 30.09.2023 г., 30.10.2023 г., 30.11.2023 г., 30.12.2023 г., 30.01.2024 г. и 28.02.2024 г., първите пет в размер на 1566 лева всяка, а последната в размер на 1571,02 лева. С т. 1.2.2 е договорено, че с последната вноска длъжникът ще заплати и законната лихва за забава върху плащанията за периода от 01.07.2023 г. до окончателното изплащане на 2 дълга.

Съдът намира, че с подписването на горното Споразумение ответното дружество извънсъдебно е признало както дължимостта на сумите от 8930,74 лева и 470,28 лева, в общ размер на 9401,02 лева, така и основанието за тяхната дължимост – неизплатено трудово възнаграждение по Трудов договор № 117/12.11.2021 г., прекратен със Заповед № 88/11.01.2023 г., и обезщетение за забава върху същото за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на подписване на Споразумението. Този извод на съда се подкрепя и от факта, че дължимостта на горните суми не е оспорена от ответника и в рамките на настоящото производство. Предвид горното, искът по чл. 128, ал. 2 КТ и искът по чл. 86 ЗЗД в частта за сумата от 470,28 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2023 г. до 30.06.2023 г., се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

Съдът следва да отбележи, че изчислена с лихвения калкулатор, достъпен на официалния уеб сайт на НАП, лихвата за забава върху сумата от 8930,74 лева за периода от 11.01.2023 г. до 30.06.2023 г. възлиза на 484,41 лева, но предвид диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен в предявения по-малък размер.

С оглед уважаването на главния иск по чл. 128, ал. 2 КТ, основателен се явява и следва да бъде уважен и акцесорният такъв за осъждане на ответното дружество да изплати сумата от 8930,74 лева ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Частично неоснователен се явява искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2553,17 лева, претендирана като обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 8930,74 лева, начислено за периода от 30.06.2023 г. до 27.07.2025 г., поради дублиране на началната дата на този период с крайната дата на периода на договорената със Споразумението лихва за забава в размер на 470,28 лева. Дублирането на посочената дата предполага изплащане на обезщетение за забава за нея в двоен размер, което би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, с оглед на което претенцията се явява основателна за периода от 01.07.2023 г. до 27.07.2025 г. Изчислена за този период с помощта на лихвения калкулатор, достъпен на официалния уеб сайт на НАП, лихвата за забава възлиза на 2504,84 лева (1280,70 евро), до която сума и искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 2504,84 лева (1280,70 евро) до пълния претендиран размер от 2553,17 лева (1305,42 евро), както и за дата 30.06.2023 г., същият подлежи на отхвърляне.

Относно съдебно-деловодните разноски:

Макар че с исковата молба ищецът е отправил искане за присъждане на съдебноделоводни разноски, доказателства за извършване на такива по делото не са представени, поради което и разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 243,49 евро, с равностойност 476,23 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. ..... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на А.

В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., ет. ....., ап. ......, сумата от 4567,45 евро (Четири хиляди петстотин шестдесет и седем евро и 45 евроцента), с равностойност 8930,74 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение по сключен между страните Трудов договор № 117/12.11.2021 г., прекратен със Заповед № 88/11.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. ..... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на А.

В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., ет. ....., ап. ......, сумата от 240,45 евро (Двеста и четиридесет евро и 45 евроцента), с равностойност 470,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 11.01.2023 г. до 30.06.2023 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 8930,74 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. ..... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на А.

В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., ет. ....., ап. ......, сумата от 1280,70 евро (Хиляда двеста и осемдесет евро и 70 евроцента), с равностойност 2504,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2023 г. до 27.07.2023 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 8930,74 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

... № ...., ет. ....., ап. ......, срещу „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. ..... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2023 г. до 27.07.2023 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение в размер на 8930,74 лева, в частта за разликата над 1280,70 евро (2504,84 лева) до пълния претендиран размер от 1305,42 евро (2553,17 лева), както и за дата 30.06.2023 г.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. ..... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 243,49 евро (Двеста четиридесет и три евро и 49 евроцента), с равностойност 476,23 лева, представляваща съдебно деловодни разноски, включващи държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5