Решение № 11 от 16.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Георги Ушев

Величка Цанова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20231000601199 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от защитникът на осъдения Р. А. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №4953/21 год. на СГС , отмяна на постановеното по него на 01.03.2023 год. решение,с което е потвърдена присъда по НОХД № 1672/18 год. на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Посочено е в искането,че по силата на постановените по-горе съдебни актове,подс.К. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.129,ал.1 от НК и му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.

Счита,че са налице основанията за възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.2 от НПК поради допуснати множество и различни нарушения на процесуалните правила от въззивния съд от категорията на съществените.

Излага подробни съображения относно достоверността и кредитирането на свидетелските показания,в която насока поддържа,че съдилищата по фактите са се позовали изключително и само върху тези на пострадалия Е. и св.Ж. Н.,която е във фактическо съжителство с пострадалия и неправилно не са кредитирали показанията на Е. М.-Я.,Д. П.,В. П. и М.-Л.

Б.,които са определили като „защитна версия“ поради близките им отношения с подсъдимия и заинтересоваността им от изхода на делото,както и поради противоречието им с останалия 1 доказателствен материал и вътрешни противоречия в изложените възприятия.

Намира този извод на съда за неправилен и неотговарящ на обективните данни в показанията на свидетелите,тъй като в нито един от етапите на наказателното производство осъденото лице не е имал и твърдял линия на защита,изразяваща се във възражение и твърдения,че пострадалият Е. е получил процесната средна телесна повреда именно вследствие на подхлъзване от негова страна и падане върху купчина лед,която констатация на съдебните състави е сама по себе си невярна,взета като „даденост“,която не се съдържа и подкрепя в нито едно доказателство по делото.Единственото твърдение на К. в тази посока,подкрепено от показанията на преобладаващия брой свидетели,е възприето от него телодвижение на пострадалия,който се подхлъзва и пада вследствие на стъпване върху купчина лед,но нито в един момент не сочи,че именно вследствие на падането се е достигнало до получаването на процесната телесна повреда.В тази връзка изразява становище,че е налице превратно тълкуване на показанията,което не кореспондира със смисловото значение на това,което свидетелите реално са изложили.

На следващо място поддържа,че не става ясно как съдът е достигнал до извода,че посочените по-горе свидетели са в близки отношения с подсъдимия,респ. заинтересовани от изхода на делото,в която насока не са изложени конкретни мотиви,а изводите са абсолютно произволни и непочиващи на събраните по делото доказателства.Изтъква още,че доказателствения анализ на първия съд е неубедителен и формален,а по отношение на част от източниците и превратен,а въззивният съд безкритично е утвърдил отразеното в мотивите на присъдата,което не удовлетворява изискванията на чл.339,ал.2 от НПК.

Излага,че по сходен начин e подходено към показанията на пострадалия и приятелката му,които са кредитирани изцяло и безкритично за достоверност,без анализ и излагане на конкретни съображения.

Счита,че е налице липса на мотиви на въззивния съд,който привидно е направил опит да изложи някакви различни и свои мотиви в решението,но съдържателно ги приравнява на липса на такива,тъй като смислово са бланкетни и формални.

Намира за превратно тълкуването на свидетелските показания при съпоставката им с другите събрани по делото доказателства,като не е извършена цялостна преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и обусловеност,в нарушение на чл.107,ал.3 и ал.5 от НПК и на основния принцип в чл.13,ал.1 от НПК,вкл. и на изготвената в хода на въззивното съдебно следствие техническа експертиза,при прочитът на която защитата приема точно съвпадения на разстоянията,измерени от експерта и тези,посочени от св.Б.,Д.

П. и В. П..

Излага още,че при съпоставката на свидетелските показания на пострадалия и св.Н. със СМЕ,се наблюдава противоречие относно броя на ударите,нанесени на Е.,което е игнорирано от съдилищата по фактите и механизмът на процесното травматично увреждане безкритично е приет за установен от пострадалия и св.Н..

Релевира и нарушение на принципа на служебното начало в наказателния процес,в която 2 насока излага,че поради смърт на съдебен заседател,съдебното производство е започнало отначало,в хода на което със съгласието на подсъдимия и защитникът му,както и на частния обвинител и неговия повереник,са били прочетени показанията на всички свидетели и на пострадалия по реда на чл.281 от НПК,но поради технически пропуск при изготвяне на протокола по делото,в същия не е вписано,че е извършено прочитане на показанията и на св.В. П..Последните са изключени от доказателствената съвкупност от въззивния съд,но той е единствения свидетел,който е придружавал подсъдимия и е имал най-добра видимост към случващото се и освен това от мотивите към присъдата на првоинстанционния съд не може да се установи същите да са били изключени,тъй като са обсъждани и цитирани неколкократно,което само по себе си представлява нарушение на чл.105,ал.2 от НПК от страна на първия съд.Счита,че след като СГС е констатирал този пропуск,по силата на служебното начало е следвало да инициира прочитането им,като уведоми страните в процеса и поиска съгласието им за това,но с бездействието си е лишил осъдения от съществено за изхода на делото доказателство,нарушавайки правото му на защита.

На последно място изтъква и непълнота на доказателствата,рефлектирала върху правото на защита на подсъдимия,която е и в нарушение на принципа на чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина.

В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него подробни съображения.

Представителят на САП намира същото за неоснователно,тъй като не са налице предпоставките за това.

В последната си дума осъденото лице иска делото да бъде възобновено.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:

НОХД № 1672/18 год. на СРС е образувано по внесен срещу подс.Р. А. К. обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

На 26.04.2018 год. съдът е провел разпоредително заседание в състав:председател Г. Г. и съдебни заседатели И. К. и Н. Х.,в хода на което пострадалия е конституиран като частен обвинител и в който състав е даден ход и на съдебното следствие на 02.07.2018 год.

На 28.03.2019 год. по реда на Наредба №14/18.11.2009 год. са събрани данни,че съдебен заседател Н. Х. е починала,поради което в съдебно заседание,проведено на 04.04.2019 год.в състав:Г. Г.-председател и съдебни заседатели И. К. и Н. А. са отменени определенията за даване ход на делото и на съдебното следствие и разглеждането му е започнало отначало с конституиране на пострадалия като частен обвинител и провеждане на ново разпоредително заседание.

След като делото е отлагано неколкократно по различни причини,на 01.10.2019 год. е даден ход на съдебното следствие в състав на съда:Г. Г.-председател и съдебни заседатели И.К. и В.А.,на което са се явили подсъдимият и защитникът му,както и повереникът на частния обвинител, а последният не се е явил при редовна процедура по призоваването му.

3

В протокола е отразено,че свидетелите и вещото лице не са се явили,нередовно призовани,но е видно от материалите по делото,че в списъка на призованите лица за това заседание са били включени освен страните,само св.И. Д. и в.л. Д. Н..

От протокола от предходното съдебно заседание,проведено на 24.08.2020 год. се установява,че за него са се явили св.Ж. Н. и В. П. и са уведомени за следващото съдебно заседание, насрочено за 01.10.2020 год., а св.Е. М.,Д. П.,М. Б.,Е. Е.,И. Д. и А. Г. са били нередовно призовани и не са се явили,като не става ясна причината,поради която не са включени в списъка за призоваване за заседанието за 01.10.2020 год.,с изкл. на вписания като свидетел Х. Е. /конституиран като частен обвинител/,за който е отбелязано,че е уведомен за датата за разглеждане на делото и св.И. Д.,който е бил редовно призован за заседанието за 01.10.2020 год.,видно от приложената призовка.

След като явилите се страни на тази дата са изразили становище да се даде ход на делото,съдът е дал ход на делото и на съдебното следствие,след което по направено искане на прокурора на основание чл.281,ал.1,т.5 от НПК и със съгласието на явилите се страни,съдът е прочел показанията на всички свидетели,с изкл. на тези на св.В. П. и Д. и е отложил делото за 19.10.2020 год. за разпит на вещото лице и св.Д..

На посочената дата и в същия състав,съдът е заличил като свидетел И. Д. и е изслушал вещото лице Д. Н.,след което е дал ход на съдебните прения и е постановил присъда,по силата на която е признал подс.Р. А. К. за виновен в извършено престъпление по чл.129,ал.2 във вр.с ал.1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,изтърпяването на което е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.

В мотивите си съдът се е позовал на събраните по делото доказателства,вкл. и на показанията на св.В. П.,които е кредитирал частично досежно фактите,в които не са констатирани противоречия с останалия събран по делото доказателствен материал.

По въззивни жалби на повереникът на частния обвинител и на защитникът на подсъдимия,в СГС е образувано ВНОХД № 4953/21 год.,по което е проведено въззивно съдебно следствие с допускане и приемане на съдебно-техническа експертиза и на 01.03.2023 год.,с решение № 142, съдът е потвърдил изцяло обжалваната присъда.В съобразителната част съдът е посочил,че възприема изцяло фактите,установени от първия съд,като е изключил от доказателствената съвкупност показанията на св.В. П.,за които е преценил,че не са приобщени по надлежния процесуален ред,но това не променя приетата за установена фактическа обстановка,тъй като изложените от него обстоятелства се припокриват с тези на св.Б. и П..

САС счита искането за допустимо,тъй като е подадено в срок от легитимирана страна,срещу акт,непроверен по касационен ред и по същество е основателно.

На първо място САС изтъква,че предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на решението,постановено от въззивния съд.

4

На следващо място,предвид изложените в искането твърдения на осъденото лице,е необходимо да се посочи,че в това производство съдът е обвързан от посочените основания за възобновяване,като проверката не включва установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства,а съдът разглежда делото като инстанция по правото,но не и по фактите.

Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.

В искането на защитникът на осъденото лице,се релевират процесуални нарушения от категорията на съществените , изразяващи се в груби нарушения на принципът за разкриване на обективната истина и за вземане на решение по вътрешно убеждение,закрепени в чл.13 и чл.14 от НПК,липса на собствен анализ на доказателствата и по същество липса на мотиви,нарушение на принципа на служебното начало в наказателния процес и нарушение на правото на защита чрез несъбиране на допустими и относими доказателства.