Присъда № 12 от 21.04.2023, Районен съд - Луковит

МОТИВИ

Към Присъда № 12 от 21.04.2023 г. по НОХД № 202/ 2021 г. по описа на Районен съд - Луковит

Районна прокуратура - ***, Териториално отделение – ***, е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 253/ 2019 г. по описа на РУ МВР ***, срещу В. В. Т. живущ в ***, с който му е повдигнато обвинение, за това, че на 06.11.2020 г. в ***, около 03.00 часа, на ***, хвърлил камък по прозорец на стая на първия етаж на дома, в резултат на което противозаконно унищожил чужда недвижима вещ - флоатно стъкло с размери 0,75м./0,65м. двоен стъклопакет с дебелина 4 мм., на стойност 14.25 лева, собственост на Р.А.В. – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата, поддържа изцяло обвинението и фактическата обстановка описана в обвинителния акт, която се подкрепя по несъмнен и безспорен начин от всички доказателства по делото. Независимо от това, че вредата е в много нисък размер и е обезпечена към настоящия момент, отправя искане съдът да признае за виновен подсъдимия като му наложи най-минималното в размер наказание, приемайки многобройните смекчаващи вината обстоятелства, а именно пробация в размер от шест месеца, с двете задължителни мерки, доколкото в кратък период около деянието той е извършил няколко подред деяния, за което е предаден на съд и е извършил действия по саморазправа с посоченото семейството, които са довели до негативна за тях последица, да напуснат населеното място и да се установят в друго такова.

Подсъдимият Т. е представляван от упълномощен от него защитник - адв. П.Р. от ЛАК, който твърди, че повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 1 НК е неправилно, с оглед фактите, че подсъдимият е счупил едно прозорче с размери 0,75 на 0,65 м. на стойност 14,25 лева, които е възстановил. Моли съда да постанови съдебен акт като вземе предвид, че подсъдимият си признава за извършеното деяние, към момента на извършване на деянието е бил с чисто съдебно минало и е справедливото да му се наложи наказание глоба в размер около 100-150 лева.

Подсъдимият В. В. Т. участва в съдебните заседания лично, взел е участие в съдебното следствие и му е предоставена дума в хода на производството. Заявява, че поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума заявява, че е нормално да му се наложи глоба

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. В. Т. е роден на *** в ***, живее в ***, ул. *****, с ЕГН **********.

Същият не е женен, живее заедно със своята майка Т.И.Х., която често се намира в чужбина за да работи.

Подсъдимият Т. е осъждан със Споразумение № 37/ 27.09.2016 г. по НОХД № 168/ 2016 г. на Районен съд – Луковит, в сила от 27.09.2016 г., за което е настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. С Решение № 86/ 26.09.2019 г. по АНД № 5/ 2019 г. на Районен съд – Луковит, за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Пострадалата Р.А.В. притежава жилище живее в ***, на ***. Същата живее на семейни начала със свидетеля по делото М.В.В..

На 06.11.2020 г. в ***, в ранните часове на деня, пострадалата Р.В., свидетелят М.В. и двете им деца спели в дома си. Спалнята се намирала на първия етаж на къщата, откъм улицата.

По същото време подс. Т. и свид. С.А.И. пиели бира на центъра на селото. След това 1 решили да си тръгнат и около 03.00 часа двамата приближили дома на пострадалата В.. В този момент подс. Т. държейки камък го хвърлил по прозореца на първия етаж на къщата им, при което стъклото се счупило, камъкът влетял през него и попаднал вътре в помещението - спалня. След това подсъдимият свидетеля И. избягали от мястото за да се скрият.

От силния шум свидетелите В. и В. се събудили и видели разпилените по пода на стаята им стъкла, счупеното стъкло на прозореца, както и камъка, който бил изронил и част от мазилката на стената. Силно притеснени от случилото се, двамата останали вътре, като В. веднага позвънила на тел. 112 и сигнализирала органите на полицията. След това свидетелят М.В. звъннал на свидетеля К.А.В. живущ в същото село и брат на В., който веднага отишъл в дома им.

Свидетелите В. и В. излезли заедно на улицата, но там не видели никого. След това останали в дома си и изчакали идването на полицейски служители от РУ – Луковит - свидетелите М.А.И. и Т.П.К.. Полицаите възприели счупения прозорец и камъка в стаята на потърпевшите.

Пред тях свид. В. изразил съмнение, че извършител може да е подс. Т..

След като беседвали с пострадалата полицейските служители си тръгнали малко след 04.00 часа. Тогава свидетелите Р.В., М.В. и К.В. влезли в кухнята на къщата и решили да изпият по един чай. В. се качил на втория етаж на къщата за да си вземе яке и когато погледнал през прозореца възприел подс. Т. да хвърля камък по прозореца на втория етаж, като заедно с него бил и свид.

С.И. Подсъдимият обаче не успял да уцели прозореца и камъкът се ударил във фасадата на къщата. Свидетелят В. незабавно изтичал надолу и излязъл на улицата следван от свид. В..

Двамата подгонили подсъдимия, който избягал в посока дома си, но не успели да го стигнат и той се укрие в дома си. Междувременно свид. И. също избягал от мястото и се скрил в двора на своята къща.

Свидетелите В. и В. останали на улицата пред дома на подсъдимия и отново се обадили на тел. 112 и помолил току що тръгналите си от мястото полицейски служители да се върнат обратно, тъй като нападателят се е върнал и отново е хвърлил камък по къщата му.

Полицейските служители М.А.И. и Т.П.К. се върнали в *** и отново извършили проверка по случая, като подс. Т. и свидетеля В. били съставени предупредителни протоколи по реда на ЗМВР да не се саморазправят помежду си.

Скоро след процесния инцидент, тъй като били силно стресирани от случилото се и се страхували за безопасността на семейството си, свидетелите В. и В. зазидали счупения прозорец и напуснали дома си, като заживели под наем в гр. София.

В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествието в дома на пострадалата В., при което подробно е описан прозореца с размери 1,50/1,30м., дупката от счупване с диаметър около 0,40м. на едното крило, както и нарушената цялост на мазилката на мястото, където камъкът се е ударил в насрещната стена. От огледния протокол е видно, че от външната страна прозорецът, на който подсъдимият счупил стъклото е зазидан.

Описаните по-горе обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на Р.А.В., М.В.В., К.А.В., С.А.И., М.А.И., Д.Й.Д., Т.П.К.

/частично огласени и неговите показания дадени на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК/, както и показанията на свидетелката Т.И.Х. дадени по време на досъдебното разследване и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от НПК

Преценени в своята съвкупност показанията на всички свидетели потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка, допринасят за изясняване на събитията и установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, пострадалото от деянието лице и неговото авторство.

Показанията на визираните свидетели са логични, последователни, взаимно се допълват и кореспондират със събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира.

Всеки един от свидетелите добросъвестно пресъздаде хронологията на събитията и възпроизведе своите слухови и зрителни възприятия за тях, съобразно интелектуалните си и вербални възможности, като допринесе за изясняване на характеристиките на определени 2 обстоятелства, релевантни за престъпното деяние и неговото авторство.

В подкрепа на гореизложената фактическа обстановка са и приложените и приети по делото писмени доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие /л.35-37 ДП/;

Албум за посетено местопроизшествие /л.38,39/, Протокол за оглед на веществени доказателства /л.40/, Заключение на съдебна стоково-икономическа експертиза /л.47/, Протоколи за разпити на свидетели /л.49-61/; Предоставена информация от Дирекция „Национална система 112“ /л.66/, Характеристична справка на В. В. Т. /л.69/, Справка за съдимост /л.72/; Автобиография /л.79/ и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 80/.

Писмените доказателства по делото установяват обстоятелства свързани с времето на извършване на деянието, авторството на същото и пострадалото от деянието лице. Същите кореспондират на събраните в настоящето производство гласни доказателства и в съвкупност установяват основните обективни признаци, релевантни за съставомерността на извършеното от подсъдимия Т. деяние и са относими към ангажирането на наказателната му отговорност.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебна стоково-икономическа експертиза, стойността на флоатно стъкло - двоен стъклопакет с дебелина 4мм. и размери 0,75м./0,65м. възлиза на сумата 14,25 лева.

От приетата по делото като писмено доказателства Разписка от 25.01.2023г. издадена от „Изипей“ за сумата от 14,25 лева се установява, че подс. В. В. Т. е възстановил причинената щета.

В съдебното заседание подсъдимият В. В. Т. се възползва от правото си да не даде обяснения по случая.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че с действията си подсъдимият В. В. Т. е осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на дата 06.11.2020 г. в ***, около 03.00 часа, на ***, хвърлил камък по прозорец на стая на първия етаж на дома, в резултат на което противозаконно унищожил чужда недвижима вещ - флоатно стъкло с размери 0,75м./0,65м. двоен стъклопакет с дебелина 4 мм., на стойност 14.25 лева, собственост на Р.А.В., като случаят е маловажен.

По делото беше безспорно доказано, че подсъдимият В. В. Т. е хвърлил камък към прозорец на дома на пострадалата, с което счувайки стъклото на прозореца е причинил установената щета. Това се доказа от проведените в наказателното производство разпити на свидетели и приобщените писмени доказателства по делото.

Формата на изпълнителното деяние, а именно „унищожаване“ също се установява от гласните доказателства и писмените такива събрани в хода на разследването, тъй като е била нарушена субстанцията на стъклото поставено на прозореца вследствие деянието на подсъдимия и е невъзможно то да бъде възстановено като вещ.

Субектът на извършеното престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК – В. В. Т. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.

От субективна страна деянието се характеризира с пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на неговия резултат и е искал неговото настъпване.

Обект на престъпното деяние по 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна, изпълнителното деяние е извършено чрез действие – а именно с ръка подсъдимият е хвърлил камък в посока прозореца счувайки поставеното флоатно стъкло с размери 0,75м./0,65м. двоен стъклопакет с дебелина 4 мм., което е собственост на 3 пострадалата Р.В..

Предвид много ниската стойност на нанесената имуществена щета и отчитайки факта, че същата беше изцяло възстановена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът намира, че следва да квалифицира престъплението като такова с правна квалификация чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. В хода на съдебното следствие се представиха писмено доказателство, че причинената щета е била възстановена.

По принцип престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК е от частноправен характер, но в настоящият случай досъдебното производство е било образувано и водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Внесеният в Районен съд - Луковит обвинителен акт срещу В. В. Т. също е за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, то ест настоящият случай безспорно не попада в полето на действие на чл. 218в от НК. Доколко е обосновано обвинението по чл.