Решение № 199 от 25.09.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Монтана, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20231600500297 по описа за 2023 година

Производството е по реда

Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). на чл.

435-438 от

Образувано е по повод на жалба, подадена от НПК на слепите в България, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, район „* “, бул.

„*“ № *, в качеството й на взискател по изпълнително дело № 2-364/2020 г., по описа на Съдебно-изпълнителната служба (СИС) при Районен съд-гр.

Монтана, действаща чрез процесуалния си представител адвокат М. П., срещу действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ), изразяващи се в отказ по делото като длъжник да бъде конституиран П. П.

В обстоятелствената част на жалбата взискателят по изпълнителното дело, позовавайки се на чл. 429, ал. 3 от ГПК, счита, че макар в изпълнителния лист, като длъжник да е посочена Ц.Е., то П.П. се явявал трето лице, спрямо което можело да се насочи изпълнението. Предвид това твърди, че последният имал качеството на длъжник по изпълнителното дело. Изразява несъгласие с изпратения му от ДСИ писмен отговор от 03.07.2023 г., в който се излага, че длъжникът е императивно посочен в изпълнителния лист и взискателят не може да определя друго лице за длъжник. Несъгласието си 1 аргументира чрез буквално тълкуване на първата част от съдържанието на чл.

452, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Сочи, че взискателят, а не съдебният изпълнител, е този, който определя длъжника по изпълнителното дело. Счита за неправилно съдебният изпълнител да издирва, с цел конституирането им като длъжници, наследниците на починалата Е.. Намира за неправилен отказът на съдебния изпълнител да конституира третото лице П.. С оглед изложеното в жалбата моли да бъде преустановено търсенето на наследници, вместо което изпълнението да бъде насочено срещу третото лице и да бъде насрочен опис.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, конституираните на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, като длъжници по изпълнителното дело, И. П. и Р. П. не са подали писмено възражение.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК ДСИ Р. е изложила мотиви по обжалваните действия. Счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че соченото от взискателя лице П.П. не е длъжник по изпълнителен лист от 28.07.2004 г., издаден по НОХД № 385/2003 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, макар недвижимият имот, спрямо който се иска насочване на изпълнението, да е собственост на това трето лице, придобит чрез публична продан при ЧСИ. Сочи, че действително върху процесния имот-апартамент намиращ се в гр. *, жк. „*“ *, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *има вписана възбрана, но по изпълнително дело № 1-216/2018 г. прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, която възбрана към настоящия момент не е вдигната, тъй като не са внесени необходимите такси за Имотен регистър.

Отделно от това сочи, че длъжник по изпълнителния лист е починалата Е., поради което е изпратено съобщение на неин наследник, който не се е отказал от наследството. Излага, че длъжникът по делото е императивно посочен в изпълнителния лист, а изключения от това са предвидени единствено в чл.

429 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна с правен интересвзискател по изпълнителното дело, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно разпореждане, с което съдебният изпълнител е отказал да извърши поискано от взискателя изпълнително действие. Същата е редовна и отговаря на 2 изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 436, ал. 4, във вр. с чл. 260 и 261 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, а обжалваният отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие-правилен и законосъобразен.

Окръжен съд-гр. Монтана, след като се запозна с изложеното в жалбата, в мотивите на ДСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 2-364/2020 г., на СИС при Районен съд-гр.

Монтана, е образувано по молба от 09.12.2020 г. (л. 2 от изпълнителното дело), подадена от НПК на слепите в България, действаща чрез адвокат М.

П . , въз основа на изпълнителен лист от 28.07.2004 г. (л. 5 от изпълнителното дело), издаден от Районен съд-гр. Монтана по НОХД № 385/2003г., според който Ц. Е. е осъдена да заплати на кооперацията взискател сумата от 7782,63 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху същата сума, считано от 10.07.2002 г. до окончателното й изплащане и сумата от 200,00 лв. разноски.

При проследяване на действията в тяхната хронологична последователност, се установява, че още в молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят посочва като длъжник лицето П.П.. С разпореждане (ръкописна резолюция) от 09.12.2020 г. молбата е оставена без движение, с дадени от ДСИ указания, за посочване на надлежния съгласно изпълнителния лист длъжник, а именно Ц.Е., за която е установено, че е починала на 03.12.2018 г., видно от приложеното на л. 33 от изпълнителното дело удостоверение за наследници. Предвид това, на основание чл. 230, ал. 2 от ГПК, на взискателя са дадени указания за предприемане на действия по установяване на наследниците на Е.

Първоначално, с разпореждане (писмена резолюция) от 20.12.2020 г. (л.

32 от изпълнителното дело) нейните низходящи роднини по права линия от първа степен, дъщеря й И.Л.и синът й К.И., са конституирани като длъжници, на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК. След връчването им на покани за доброволно изпълнение са представили удостоверения (л. 51 и 52 от изпълнителното дело), че са се отказали от наследството на Е.. Установено е, 3 че след отказа им законен наследник на Е. се явява нейната сестра Й. П., като наследник по съребрена линия от втора степен (л. 78 от изпълнителното дело).

С разпореждане от 25.06.2021 г. съдебният изпълнител е конституирал, на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, Й.П. като длъжник по изпълнението.

Видно от разписка на гърба на л. 134 от изпълнителното дело, последната е отказала да получи покана за доброволно изпълнение. Съгласно удостоверение (л. 206 от изпълнителното дело) тя изрично се е отказала от наследството на Е..

С постановление от 25.05.2023 г. (л. 218 от изпълнителното дело), на основание чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, изпълнителното производство е спряно. С молба от 02.06.2023 г. (л. 224 от изпълнителното дело) взискателят е посочил наследници на длъжника от същия ред, които да бъдат конституирани. С разпореждане от 05.06.2023 г. (л. 225 от изпълнителното дело) съдебният изпълнител е конституирал като длъжници посочените от взискателя наследници на Е. по съребрена линия от трета степен, а именно И. П. и Р. П.. Всеки от тях, с молби от 15.06.2023 г. (л. 227 и 228 от изпълнителното дело), заявява, че не е приел и няма да приеме наследството на Е.. Отправено е питане от ДСИ до Районен съд-гр. Монтана относно това дали е налице вписано приемане, респ. отказ от наследство от страна на длъжниците И. П. и Р. П.. По делото е постъпил отговор (л. 259 от изпълнителното дело), че в книгата по чл. 49, ал. 1 от ЗН и от направени справки по електронните регистри на съда, не се установява да са налице вписани от единия от тях или и от двамата заявления за отказ, приемане по опис или загуба от право да приеме наследството. Справката е направена към 07.08.2023 г.

Взискателят желае изпълнението да се насочи срещу недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. *, жк. „*“ *, бл. *, вх. *, ет. *, ап.

* . Върху този недвижим имот по о бразувано по молба на кооперацията изпълнително дело № 2-178/2005 г., има наложена възбрана, вписана на 29.12.2005 г. , за която към настоящия момент липсват данни да е заличена.

На 18.04.2008 г. възбраненият недвижим имот е продаден от длъжника Ц.Е. и съпруга й В.Е. на Г.Й. С решение на ВКС № 292/22.12.2015 г. тази сделка е обявена за недействителна, като е потвърдена от ВКС наличието на възбрана 4 върху имота. Междувременно за дълг на Г. Й. възбраненият недвижим имот е продаден на П.П., с постановление за възлагане от 17.05.2012 г., по изпълнително дело № 20107480401015/2010 г. на ЧСИ М.И..

Видно от разпореждане от 05.11.2022 г. (л. 144 от изпълнителното производство) по отношение на процесния имот, възбранен по друго изпълнително дело, а не по настоящото изпълнително дело № 2-364 по описа на ДСИ при Районен съд-гр. Монтана, е насрочен опис за 17.11.2022 г., в 10:00 часа. Преди провеждане на описа, с жалба трето за изпълнителното дело лице-П. П., е заявило претенции, че е собственик на недвижимия имот, предмет на описа. Това наложило отлагане на насрочения опис, тъй като възникнало съмнение, че имотът не е част от патримониума на длъжника.

Същият недвижим имот е описан от взискателя като собственост на трето лице, което според него е основание да се счита, че П.П. следва да бъде конституира като длъжник, а не наследниците на починалия длъжник.

Съдебният изпълнител отказал извършването на последното и именно този отказ от конституиране на ДСИ се обжалва и с настоящата жалба.

Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Предмет на обжалване от страна жалбоподателя, като взискател в изпълнителното производство, е отказ на съдебния изпълнител да извърши определено действие, а именно конституирането на страна като длъжник по изпълнението. Видно от молба, намираща се на л. 233 от изпълнителното дело, взискателят е поискал като длъжник да бъде конституирано трето за изпълнителното дело лице, а не наследниците на починалия длъжник.

Съдебният изпълнител, съгласно чл. 434, ал. 1 от ГПК, се е произнесъл с разпореждане от 29.06.2023 г., под формата на ръкописна резолюция , поставена върху молбата. В съдържанието на обжалвания акт на съдебния изпълнител се отбелязва, че длъжникът е императивно посочен в изпълнителния лист и че взискателят не може да определя друго лице за длъжник.

Действително, както и ДСИ сочи, активната и пасивната легитимация в изпълнителното производство се определя от изпълнителния лист, който материализира правото на принудително изпълнение и е основание за извършване на изпълнителни действия. По правило взискател е лицето 5 посочено в изпълнителния лист като кредитор, а длъжник по изпълнението е лицето, което изпълнителният лист сочи като такъв или като лице, отговарящо за него. Изпълнителното производство се развива между страните, които са посочени в изпълнителния лист, като изпълнителните действия се насочват срещу субекта, посочен като длъжник в него.

Изключенията от това правило са изчерпателно изброени в чл. 429 от ГПК. По отношение на длъжника относими са разпоредбите на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, според които изпълнителният процес може да се насочи и срещу лица, които не фигурират като длъжници в изпълнителния лист, когато се касае за наследници на починал длъжник или за трети лица, които обаче следва да са дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга. Следователно чл. 429, ал. 2 от ГПК е налице при универсалното правоприемство, настъпило след издаването на изпълнителния лист. В този случай призованите да наследят следва да са приели наследството направо, поради което е възможно изпълнителният процес да се насочи върху личното имущество на наследниците на длъжника по изпълнителния лист. Те могат да оборят предположението на закона, като докажат пред съдебния изпълнител, че са се отказали от наследството или са го приели по опис.

Докато приемането на наследството може да стане с вписано в особената книга на Районния съд по местооткриване писмено заявление или мълчаливо (чл. 49, ал. 1 и 2 от ЗН), отказът от наследство е винаги формален и той се извършва по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН, като се вписва по същия ред (така чл. 52 от ЗН). Щом по изпълнителното дело е представено доказателство за вписан по надлежния ред отказ от наследство, съдебният изпълнител следва да съобрази действията си с неговите последици. В този случай не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело. В конкретния казус ДСИ се е съобразил с това основно правило и е дал указания на взискателя да посочи наследници на длъжника от следващ ред.