Решение № 70 от 02.05.2023, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 410/2022
- Вид
- Решение № 70
- Подписан
- 02.05.2023
- В сила
- 24.05.2023
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал.1 изр.2, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 70 гр. ***о, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***О в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100410 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.49, ал.1 от Семейния кодекс - за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В молбата си за развод Д. Ф. Т. с ЕГН **********, от ***, общ.*** подадена против А.
Е. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, общ.***, обл.*** , твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на ***г. в ***, общ.*** . От съвместния им брак имат родени две деца С.Д.Ф. – роден на ***г. и С.Д.Ф. – роден на ***г., които понастоящем са пълнолетни. Твърди, че от 1992 година са във фактическа раздяла. От тогава до настоящият момент с ответницата не поддържат никакви съпружески взаимоотношения и не контактуват. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, и продължаването им не е в интерес на никого от тях. Между тях не съществува взаимно уважение, привързаност и взаимопомощ. Заявява, че нямат придобито по време на брака семейно жилище и недвижимо имущество, а движимите вещи са си поделили доброволно и извънсъдебно.
Желае от съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните граждански брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за брачната вина.
Не претендира разноски. Представя като писмени доказателства по делото – заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак от ***г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № ***/***г. от Община-***.
В съдебно заседание представя: препис-извлечение от акт за раждане № ***/***г. и препис-извлечение от акт за раждане № ***/***г., издадени на ***г. от Община-***.
1
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата А. Е. Т. не е депозирала писмен отговор на молбата за развод, не изразява становище по допустимостта и основателността на предявеният брачен иск. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищеца Д. Ф. Т. - редовно призован, явява се лично и с процесуален представител – адв. Ф. И. от АК-***, която заявява, че поддържа предявената молба за развод. Моли съда да прекрати с развод сключеният между страните граждански брак като дълбоко и напоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за брачната вина.
Ответника А. Е. Т. – редовно призовА., не се явява в съдебно заседание, и не се представлява.
Съдът, като разгледа молбата за развод, наведените в нея доводи, като взе предвид становищата на страните изразени в съдебно заседание и прецени представените по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа стрА.:
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от ***г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № ***/***г. от Община-*** , съпрузите и страни по делото Д. Ф. Т. и А. Е. Т. са сключили граждански брак на ***г., като ответницата е приела фамилното име на съпруга си – «П.”.
Съпрузите имат две родени от брака си деца – С.Д.Ф. и С.Д.Ф., които видно от представените препис-извлечения от акт за раждане, са навършили пълнолетие към настоящият момент.
През годините отношенията между съпрузите се влошили поради настъпило помежду им отчуждение и те охладнели един към друг, не можели да намерят общ език по елементарни семейни въпроси. Ответницата напуснала семейното жилище в *** през 1992г. и вече 30 години съпрузите са във фактическа раздяла и не поддържат никакви отношения.
Съдът счита, че от така изяснената фактическа обстановка е налице хипотезата на чл.
49, ал. 1 от СК, обуславяща дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което същият следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Понастоящем формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона и морала необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, и от брака е остА.ла само формално юридическата връзка, която съществува единствено на книга. Той е опразнен от жизнено съдържание и фактически е престА.л да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото, и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, 2 окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, за което важна роля са изиграли охладнелите отношения и отчуждението между страните, както и несходството в техните характери. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, ненужно е неговото изкуствено запазване, тъй като в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход.
В молбата за развод се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК, като съдът приеме, че за дълбокото и непоправимо разстройство на брака изключителна вина има ответника. Съдът намира това искане за неоснователно.
„Дълбоко” според ВС е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.
В съдебно заседание бяха разпитани като свидетели Н.А. и М.А.***/, които при разпита си заявиха, че съпрузите не живеят заедно от около 30 години, не поддържат никакви контакти, като ответницата се намира в ***.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите, а именно: сложната икономическа обстановка в стрА.та, безработицата и желанието на ответницата да е осигури по-добро финансово състояние за семейството.
Доказателства, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата не бяха събрани в настоящото производство.
Доколкото никоя от страните не изразява претенции за изплащане на издръжка помежду си, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
По отношение на разноските:
Искане за присъждане на разноски не е направено, но предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2, предл.1 от ГПК разноски между страните не се дължат.
По отношение на дължимата държавна такса:
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.6, т. 2 от Тарифата за държавните 3 такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателният размер на таксата за развода да е 50.00 лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени от Д. Т. при завеждане на молбата за развод, следва да осъди А. Т. да заплати допълнителна държавна такса по развода в размер на 25.00лева, в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд гр.***.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Районен съд - *** РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният с акт № *** на ***год. в ***, общ.***, обл.*** граждански брак между Д. Ф. Т. с ЕГН ********** и А. Е. Т. с ЕГН ********** , като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса на брачната вина.
Д. Ф. Т. с ЕГН ********** и А. Е. Т. с ЕГН **********, нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество в режим на СИО.
Д. Ф. Т. с ЕГН ********** и А. Е. Т. с ЕГН ********** , няма да си дължат издръжка след прекратяването на брака.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по развода в размер на 50 /петдесет/лева.
ОСЪЖДА А. Е. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, общ.***, обл.*** , да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд гр.***, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство, в размер на 25.00лв. (двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – ***о: _______________________
4