Присъда № 38 от 17.03.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 38 от 17.03.2026 година, постановена по НОХД № 394/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият И. Х. Х. /I.H.H./, гражданин на **********по обвинение в престъпление по чл.

279, ал.1 от НК за това, че на 22.04.2024г. в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на назначеният му в хода на ДП служебен защитник – адв. К. А. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на И. Х. Х..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. К. А. заявява, че при определяне вида и размера на наказанията на подзащитния й съдът следва да вземе предвид като смекчаващи вината обстоятелства неговата млада възраст, чистото му съдебно минало, добросъвестното му процесуално поведение в хода на ДП, съдействието му за разкриване на обективна истина и направените от него пълни самопризнания, незначителността на вредните последици от извършеното от него деяние и ниската обществена опасност на личността му, с оглед на което следва да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да определи наказания лишаване от свобода и кумулативно предвиденото наказание глоба при условията на чл.55 от НК в размер под предвидения в закона минимум и се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият И. Х. Х. е роден на ********** г. в гр. ***, Сирийска арабска Република и е гражданин на тази стрА..

Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и в началото на 2024 година отишъл в Република Турция като се установил в гр. Истанбул. След това той решил да отиде в Сърбия, но тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на стрА.та ни, решил да премине по незаконен път турско - българската граница и се свързал с неустановено лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да му помогне да достигне от Турция до Сърбия, през Република България. В изпълнение на намерението си на 18.04.2024 г. подсъдимият, като част от група от общо 19 мъже и една жена, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени в близост до турско българската граница, след което групата, продължила да се движи пеша в гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата. Водачът на групата направил срез и отвор в мрежата на възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница и така на 22.04.2024 г. подсъдимият преминал през направения отвор заедно с остА.лите лица от групата, като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 165 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в стрА.та подсъдимият не 1 носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в стрА.та ни.

На 23.04.2024 година подсъдимият и остА.лите лица от групата се качили в лек автомобил марка „Мерцедес Вито“ с румънска регистрация, с който трябвало да продължат движението си във вътрешността на стрА.та ни. Същият автомобил потеглил и около 14.30 часа преминал по път ІІ-79 на кръстовището за село Стефан Караджово /„м.Кошу дере“/, но не спрял на подаденият от полицейските служители, които се намирали там, между които и свид. С. К., сигнал за спиране със стоп палка и бил последван до землището на село Саранско от св. К. и колегите му. Там преследвания автомобил, в който се намирал и подсъдимия, спрял и при извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с остА.лите общо 19 лица от групата – всички представили се като граждани на САР, както и шофьорът на автомобила – румънски граждани, а след това всички били отведени от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимият в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.

След задържането на групата лица на 23.04.2024 година било разпоредено на св.

Д.М.А. - служител на ГПУ Болярово и негови колеги да извършат проверка с цел установяване мястото, откъдето задържаните лица са преминали държавната ни граница.

При извършената такава проверка било установено, че подсъдимият и спътниците му са преминали турско-българската граница в района на 165 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ. Болярово, където бил констатиран отвор /срез/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и са открити следи, които били оставени от множество лица с направление от Р Турция към вътрешността на стрА.та ни.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е И. Х. Х.

/I.H.H./, гражданин на Сирийска арабска Република.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че И. Х. Х. /I.H.H./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите С. К. и Д. А., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите С. К. и Д. А. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите К. и А., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му като пътник в спрения от полицаите лек автомобил марка „Мерцедес Вито“ и последвалото задържане на него и спътниците му.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият И. Х. Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.

2 престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 22.04.2024г. в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите С. К. и Д. А., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Сърбия.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият И. Х. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни и да продължи към Сърбия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи 3 разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. И. Х. Х., съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро.