Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4219 от 24.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1898/2025
Вид
Решение № 4219
Подписан
24.11.2025
В сила
24.03.2026
Състав
ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4219 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110201898 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “,,***''“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № СФ-29-ДНСК-1/16.01.2025 г., издадено от Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) – гр. София, за нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 3, вр. чл. 169, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. 1 от ЗУТ, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Посочва се, че Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти не поставя изискване за задължително изработване на част „Технологична“ към инвестиционния проект, а инвестиционният проект съдържа необходимите и изискуемите по закон данни и решения. В посочената наредба не се давало обективни критерии за това коя част е определяща и водеща за дадения обект – архитектурна, конструктивна или технологична, затова се твърди, че следвало да се вземе предвид естеството на обекта. В конкретния случай ставало въпрос за изграждане на две постройки и два навеса към цех за сухи строителни смеси, в които не се предвиждало да се инсталират машини за извършването на технологични операции или 1 производствени технологии. Предвид това се твърди, че за конкретния обект не може да бъде водеща технологичната част, като част „Архитектурна“ и част „Конструктивна“ са с много по-голямо значение за това как конструктивно новопроектираните постройки и навеси се свързват с вече съществуващия цех за сухи строителни смеси – какви конструктивни решения са взети, за да бъде изпълнен обектът ефективно, безопасно и законосъобразно. Инвестиционният проект не се отнасял за сгради за производство на сухи смеси, а се отнасял за изграждане на две постройки и два навеса към съществуващ цех за сухи строителни смеси, в които постройки щяло да се осъществяват пакетиране и палетизиране на продукция и нямало да се изпълнява каквото и да било производствено на продукция. Твърди се за неправилно схващането, че липсата на част „Технологична“ в инвестиционния проект било предпоставка за невярна оценка в комплексния доклад за безопасността в случай на пожар, достъпността и безопасността в случай на експлоатация. В обекта на проектиране се твърди, че нямало да се извършва ползване, производство или складиране, поради което не се прилагал специфичен технологичен процес, който налагал изработването на отделна част „Технологична“ към инвестиционния проект. Поддържа се, че част „Пожаробезопасност“ подробно разглеждала всички мерки и условия за безопасност в проектирания обект, че посочването на броя работни места не било абсолютно изискване за определяне категорията на строежа по чл. 137 от ЗУТ. Възразява се, че не ставало ясно в какво се състои нарушението на чл.

142, ал. 5, т. 3, вр. чл. 169, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, доколкото в част „Електроинсталации“ била описана същността на машините, които ще бъдат поставени в двете постройки, електрическата мощност, която е необходима за работата им, начинът им на свързване в електрическата инсталация на обекта.

Предвид изложеното се твърди, че жалбоподателят не е извършил процесното нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, са били представлявани. Жалбоподателят е бил представляван от упълномощен адвокат, който на етап съдебни прения е направил искане за уважаване на жалбата и отмяна на обжалвания акт като издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и за присъждане на сторените по делото разноски. Административнонаказващият орган е бил представляван 2 от упълномощен юрисконсулт, който на етап съдебни прения е направил искане за оставяне на жалбата без уважение. Подчертава се, че в комплексния доклад, във връзка с проверката на който е констатирано нарушението, било еднозначно посочено, че целта на проект е подмяна на съществуващата производствена инсталация с нова от същия вид, но с различни геометрични параметри, което изисквало осигуряването на допълнителни площи, с което се променяла и съществуващата производствена инсталация. Поддържа се, че става въпрос за нови постройки, за които комплексният доклад е направил заключение, че отговарят на изискванията за пожарна безопасност, без да има данни какви материали ще се транспортират или пакетират. В част „електро“ се споменавали две нови машини, но не ставало ясно къде са и какво ще стане със старите. С новите постройки площта се увеличавала с 2/3. Възразява се срещу твърденията, че наказващият орган е игнорирал разработените части – твърди се, че същите нямат отношение към производствения процес, доколкото данните за санитарно-хигиенните условия, безопасност и здраве и промените в оборудването се разработват в част „Технологична“, каквато липсвала. В жалбата за пръв път ставало въпрос за промяна на линията на опаковане, а не тази на производство. В представения по-късно проект било вече налице подобно разграничение. Когато проектът бил одобрен, не било ясно посочено, че по отношение на архитектура и останалите конструкции нямало промяна. Поддържа се, че ясно и точно било описано изпълнителното деяние, отговарящо на фактите, които са били налице към момента на установяване на нарушението. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател се явява консултант по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Във връзка с дейността си дружеството изготвило Комплексен доклад № 394 от 07.02.2024 г. за съответствие на проекта със съществуващите изисквания към строежите по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, касаещ постройки към „Цех за сухи строителни смеси“ в поземлен имот с идентификатор ***, м. „Лозище“, гр. Сливница, общ. Сливница, обл. Софийска.

3

В хода на проверка от служителите на ДНСК и във връзка със съставения комплексен доклад били изискани инвестиционния проект и разрешението за строеж. В хода на проверката било установено, че за обекта били предвидени две помещения в северна и южна част – постройки, и два навеса, за което били разработени части „Архитектурно-технологична“, „Конструктивна“, „Електро“, „Геодезия“ и „Пожарна безопасност“, но не и „Технологична“ в инвестиционния проект. Дружеството-жалбоподател в комплексния доклад дало положителни оценки за съответствие със законовите изисквания, послужили за начало на строежа. За проверката бил съставен констативен протокол № 1369/19.07.2024 г.

На 25.09.2024 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № СФ-29/25.09.2024 г. от свидетелката Ц. П. Д., изпълняваща длъжността главен инспектор в РДНСК-Софийска област. Проверяващите приели, че поради липсата на част „Технологична“ и промяна на съществуващата производствена инсталация с нова от същия вид при осигуряването на нови помещения, нямало как дадените положителни оценки от дружеството – жалбоподател да се потвърдят от съдържанието на инвестиционния проект. В акта било посочено, че част „Технологична“ е водеща за останалите части, поради което в част „Архитектурнотехнологична“ не се съдържали данни за приетата технология, икономически показатели, режим на работа и т.н., в част „Пожарна безопасност“ били определи класа и категорията, без да има данни за съхраняваните и произвежданите вещества и продукти, не бил посочен броят работни места за определяне категорията на строежа за производствени сгради, в част „Електро“ се позовавало на технологично оборудване на нови машини, без да има обвързване с конкретни данни. С оглед на това било прието, че на 02.07.2024 г. – датата на съставяне на комплексния доклад, и на адреса на дружеството било извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3, вр. чл. 169, ал.

1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ. Актът бил връчен на 25.09.2024 г. на дружеството чрез пълномощник (л. 47-49 от делото).

В срок постъпили възражения от жалбоподателя.

На 16.01.2025 г. при сходство на изводите от правна и фактическа страна било издадено обжалваното наказателно постановление № СФ-29-ДНСК.

Актът бил връчен на управителя на дружеството на 17.01.2025 г. В същия било 4 посочено, че за констатираното нарушение наказващият орган налага на дружеството „7000 (седем хиляди), която да заплати….“.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. В синхрон със същите се явяват и гласните доказателства, събрани чрез разпит на актосъставителя, служещи като ценен източник относно развилата се административна процедура по проверка на дружеството, съставяне и връчване на АУАН. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда по-горе фактическа обстановка.

Съдът кредитира и изводите на вещото лице, доколкото същите се явяват обосновани и аргументирани. За да ги постанови, експертът се е запознал както с материалите по делото, така и с впоследствие представената му на място на обекта и заварена уредба и е извършил оглед на обекта. Мотивирано и подробно вещото лице е посочило, че в изработената документация не се предвижда промяна или подмяна на технологичните процеси, като новоизградените постройки представляват само разширение на съществуващите вече, поради което е аргументирано, че не е необходима в случая самостоятелна част „технологична“, а оценката на дружеството е дадена правилно.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 238 от ЗУТ, а НП - от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

На първо място, съдът не счита, че дружеството-жалбоподател е извършило наказуемо поведение с оглед установената по делото фактическа обстановка и законоустановените параметри за дължимо поведение. Според приложимата разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, изпълнителното деяние 5 се изразява в „извършването на оценка“ за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ. Извършването на оценката се осъществява посредством заверяването на проекта за съответствието му с изискванията към строежите. С изходирането му от консултанта, проектът се предоставя в употреба за нуждите на възложителя за иницииране на производство по издаване на разрешение за строеж. В този смисъл с изготвянето на оценката действието е довършено. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ обхватът на оценката изисква извършване на проверка за съответствие на проекта с изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, в т.ч. безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопасност при експлоатация. От изводите на вещото лице и представените писмени доказателства се установява, че в инвестиционния проект са били наличен необходимите проектни части с оглед планираните нововъведения под формата на изграждане на навеси и постройки към вече съществуващ обект, като въз основа на тях и с оглед естеството на нововъведенията правилно са дадени положителни оценки в доклада, като отделна част „Технологична“ не е била и необходима.