Решение № 473 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110160736 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от ........., със седалище и адрес на управление град София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Н. А. Н., ЕГН: **********, с адрес – град С, ул.“........“ № .........., ап.7, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3338,33 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода - 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 287,96 лв. за периода 15.04.2020 г. до 17.06.2022 година, сумата 58,92 лв. - главница за услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.06.2019 година до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 11,55 лв. мораторна лихва за забава за периода 31.07.2019 г. до 17.06.2022 г., изчислена върху главницата за услуга „дялово разпределение“, за които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.10.2022г. по ч.гр.д.

№ 38987/2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр. София, р- н Студентски, ул. ........ № ...... апартамент 7, п.к. 1797, съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ........ г. на нотариус с peг. № 533 на НК, е клиент на топлинна енергия за процесния период с аб. № ........., инсталация № .........., ID: ......... За процесния период ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, чиято стойност не била заплатена, поради което била начислена и лихва. Въз основа заявление на ищеца на 20.07.2022 г. с вх. № 151400 по ч.гр.д. № 38987/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил в срок. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за 1 енергийно и водно регулиране. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от месец 08.2016 г. Сочи, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Твърди, че ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е заплатил задължението си. Твърди, че собствениците в сградата етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Директ“ ЕООД. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Признава, че е клиент на топлинна енергия, както и че през процесния период е ползвател на топлинна енергия, но оспорва твърдението, че същата не била заплатена от него, като твърди, че за процесния период заплатил сумата от 2419,04 лева, а остатъкът от претендираната сума не заплатил поради неправилно, според него, отчитане на потребената ТЕ от страна на ищцовото дружество. Твърди, че част от претендираните суми се припокривали с тези, претендирани по гр.д. № 38469/2021г. по описа на СРС, 120 състав. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – „Директ“ ЕООД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. 38987/2022г. по описа на СРС, 143 състав, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.07.2022 г., като искането му е било уважено и е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В законовия срок длъжникът е подал възражение, че не дължи вземането, твърдейки, че е заплатил сума в общ размер на 2419,04 лева. Оспорва останалата сума, претендирана от него, поради неправилно изчисление. Съдът е дал указания на ищеца по реда на чл.415 от ГПК, което обуславя правния интерес от водене на настоящото производство.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е клиент на топлинна енергия за топлоснабдения имот с административен адрес – град София, ул. „Констанин Игнатов“ № .........., аб.№ .......... От депозираните по делото писмени доказателства се установява, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ......... от ........ г. Светла А.а Н.а дарила на ответника Н. А. Н. собствения си недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в гр. София, кв. ......., вход ......, с което се потвърждава, че ответникът е собственик на имота.

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че ответникът е ползвал ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава му е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. Ответникът е разполагал в жилището си с 5 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 5 броя топлинни разпределители и 5 броя термостатни вентили, 1 брой щранг-лира в помещението баня, както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. От м. 05.2019 г. до 04.2021 г. е извършвано дялово разпределение от петте броя ИРРО /Индивидуален разпределител за 2 разход на отопление/, като отчетът е по дистанционен метод. Към тази ТЕ за прибавя и ТЕ, отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. За периода 05.2019 г. - 04.2021 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията 1 брой узаконен водомер за отчитане на топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по неговите показания. Вещото лице е изчислило, че през процесния период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. сумата за потребена ТЕ възлиза на 3688,83 лв. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на ДАМТН, като СТИ /Средство за търговско измерване/ редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност. Същите са провеждани от лицензирани /оторизирани/ юридически лица. Броят на извършените проверки, датите на тяхното провеждане, както и наименованието на извършилите ги оправомощени /сертифицирани/ юридически лица, са представени надлежно в т. 16 и т.17 от Раздел II от настоящата СТЕ.

Вещото лице констатира, че последващата метрологична проверка на топломера в АС след 2018 г. вместо през 2020 г. е проведена през 2021 г. Изводите на вещото лице кореспондират и с документите, предоставени от третото лице-помагач.

По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, според която за процесния период м.05.2019 г. до м.04.2021 г. общата дължима сума по издадени фактури е 4535,48 лв., като има извършени плащания от страна на ответника в размер на 1197,15 лв. , оставяйки остатък от 3338,33 лв. – главница за потребена ТЕ. Издадени са фактури за дялово разпределение на обща стойност 58,92 лв. за периода от юни 2019 г. до април 2021 г., а законната лихва върху двете възлиза на 287,96 лв.

Видно от представените касови бонове към отговора на исковата молба, част от заплатените суми от ответника касаят предходни задължения. Касовият бон за 400 лв., макар и трудно четим, е видно, че касае задължения от 2018 г., както и този за заплатена сума в размер на 200 лв. от 31.10.2019 г. В него е посочено, че касае задължения за фактура, издадена на 31.07.2018 г., която обхваща период преди исковия. Видно от представения касов бон за сумата в размер на 401,32 лв., той също се отнася до фактура издадена на 31.07.2018 г. При това положение настоящият състав счита, че като погасена следва да се приеме единствено сумата, посочена от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, а именно- 1197,15 лв.

В тази връзка съдът намира за несъстоятелно възражението, че че част от претендираните суми се припокривали с тези, претендирани по гр.д. № 38469/2021г. по описа на СРС, 120 състав. От служебно изготвена справка в ЕИСС се установява, че по посоченото гражданско дело „Топлофикация София“ ЕАД претендира от ответника сумата от 3541,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., който период е преди заявения в настоящата искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността на предявения иск за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното 3 количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.

Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

В конкретния случай страните не спорят, че между тях съществува облигационно правоотношение и ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, като същия признава, че е ползвател на ТЕ за процесния имот и през процесния период. Спорът се концентрира върху правилното отчитане на доставяната ТЕ и нейният размер.

В тази връзка и при така установените факти, съдът счита, че исковите претенции се явяват доказани до размера, установен от вещите лица. Съгласно приетото по делото заключение на ССЧЕ и съобразявайки направените плащания от ответника, към датата на експертизата той дължи сумата от 3338,33 лв. – главница за потребена ТЕ, поради което съдът приема, че искът за главница за цена на доставена ТЕ е доказан по основание и в пълния заявен размер от 3338,33 лв.