Определение № 30185 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30185 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110144544 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 162230/20.05.2026г. „..“ ООД е сезирало съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 23.04.2026г., в частта за разноските, чрез отхвърляне на искането за присъждане на разноски въобще. Излага доводи, че от представения от ищеца договор за правна защита и съдействие не се установява безспорно дали представения договор за правна защита и съдействие касае настоящото производство, доколкото в него не били посочени конкретно дело, страни по спора и предмета на делото. Също така се мотивира и че не били налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата Отделно позиционира вниманието на съда, че размера на присъденото възнаграждение не е съобразен с промените в националното законодателство, продиктувани от Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по делото С-438/22.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е взел становище по молбата. Посочва, че видно било от кориците на делото, че ответника сам му е представил договора за правна помощ и сам е заплатил държавна такса в точен размер. Отделно посочва, че договора за правна помощ и съдействие е неформален, като писмената форма е само за доказване, като се аргументира, че адвокатът има винаги право да получи възнаграждение за положения от него труд на основание чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата. Посочва, че преценката инкорпорирана в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата – дали клиентът и адвоката са „близки“ не се прави от съда. Отделно от това счита определеното възнаграждение за справедливо и отговарящо на правната и фактическа сложност на делото. Моли за отхвърляне на молбата.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, 1 следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 07.05.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 20.05.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Съдът не споделя оплакванията на молителя, че представения по делото договор за правна защита и съдействие не е в обем на представителна власт за представителство в настоящото производство. В договора е посочено, че именно ищецът възлага мандат на адвокат Г. да го представлява пред съд във връзка с изготвяне на искови молби и представителство по сключени от него договори за потребителски кредити, което обосновава извод, че е налице мандатно правоотношение и надлежно възлагане за представителство пред съд и то като предмет на делото, свързано със защита по сключени от ищеца с трети лица договори за потребителски кредити, което е достатъчно за настоящия съдебен състав за да приеме, че лицето е надлежно представлявано.

Отделно пълномощното и договора за правна защита и съдействие не са оспорени в производството. Отделно право на всяка страна е да предяви иск, когато счита, че нейни права са нарушени. Обема на търсената защита се определя от ищеца. Принципът по чл. 3 от ГПК изискващ упражняването на процесуалните права да е добросъвестно и съобразно добрите нрави, не може да бъде свързан с поддържаната от молителя теза, чиято цел е да дерогира обективната страна на отговорността за разноски, свързана с изхода на спора.

Също така ако настоящото производство е образувано съзнателно единствено с цел за акумулиране на разноски в резултат на недобросъвестно упражняване на процесуалните права на ищеца, то това е основание да му бъде търсена отговорност за вреди, както повелява чл. 3 ГПК, а не в настоящото производство, да не бъдат въобще присъждани разноски. Освен това следва да се държи и сметка на това, че иска е предявен от „потребител“ в защита на правата му, позоваващ се на нищожност на договор за потребителски кредит, или на клаузи в такъв дотовор, независимо, че предявения иск е осъдителен. В тази връзка съдът няма задължението да изследва дали адвокатът и страната са „близки“ по смисъла на чл. 38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката, като за да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.1-3 от Закона за адвокатурата, като 2 не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ. В тази връзка е налице множество съдебна практика, като Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС, І ТО, Определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч. т. д. № 894/2017 г. на ВКС, І ТО, Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, I ГО.

След като по делото е представен договор за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че на ищеца се предоставя правна помощ безплатно по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатулата, това е достатъчно за съда да присъди на адвоката възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството. В допълнение следва да се отбележи, че отношенията клиент и адвокат се отличават преди всичко със своята доверителност, поради което не може самоволно и без обективна причина да се навлиза в това лично пространство между представител и представляван. Съдът споделя изложеното от адвокат Г., че адвоката виниги има право на справедливо възнаграждение за положения от него труд. В тази връзка без значение за отговорността за разноските е дали процесуалното представителство е безплатно или заплатено защото и в двата случая ответната страна дължи разноските на ищеца след като е загубила делото по аргумент от чл. 78, ал.1 от ГПК. В случая не може да се поддържа довод за злоупотреба с право на безплатна правна помощ доколкото именно дружеството е станало причина за иницииране на множество искови производства срещу себе си от потребители, предлагайки договорни условия с договорите за потребителски кредит на последните, които по един и друг начин несъответстват на закона и на добрите нрави или се касае за неравноправни клаузи, и водят като краен резултат прогласяването на тези клаузи за нищожни или недействителни по съдебен ред.

При определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I ТО, ТК/, като именно в тази връзка може да слезе под минимума определен с Наредбата, съобразно позоваването на молителя на практиката на СЕС. Действително даденото в решението на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 от ДФЕС има задължителен характер за националните съдилища, поради което съдът не следва да съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения предвидени в едноименната наредба и може да определи възнаграждение и под тях, като при определяне на дължимото от насрещната страна възнаграждение съдът следва да прецени вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като минималните размери по Наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да служат единствено като ориентир. В случая следва да се посочи, че все пак производството пред районния съд е образувано по искова молба, тоест е исково, и с която е предявен кондикционен иск за връщане на даденото без правно основание, но също така и за да се стигне до извод за основателност следва да се 3 изложат и не малко доводи за нищожност на клаузи от процесния договор, или цялостна нищожност на договора, цената на иска е в размер на 288,91 евро.

Съдът счита, че следва да се съобрази характера на производството, исково такова, което дори и да не се характеризира с голяма правна и/или фактическа сложност, в неговия ход все пак се събират доказателства и се провеждат открити съдебни заседания, като извършените от процесуалния представител на ищеца действия по подаване на искова молба и впоследствие подаване на уточнителни молби оправдава присъденото с решението възнаграждение към минимума на Наредбата с ДДС. Материалният интерес не е висок, но се претендира връщане на сума, платена по договор, чиято нищожност се установява в настоящото производство. По изложеното съдът намира, че присъденото възнаграждение не е прекомерно.

По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 162230/20.05.2026г., подадена от „..“ ООД за изменение на постановеното по гр.д. № 44544/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав решение от 23.04.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4