Решение № 240 от 02.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Ямбол, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20222300100440 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Х. В. П. от с.*******, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител В. П. Г., представляван от адв.Б.К., с която против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:

Живот и Здраве"АД гр.София са предявени искове по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 30 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застрахован при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил и на сумата 790лв.- обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП.

Ищецът излага в исковата молба, че на 11.07.2021г. е пострадал при ПТП, настъпило около 16:30 часа на път III - 536, км. 8, в отсечката между село Роза и кръстовището за село Болярско, област Ямбол, като при предприемане на пресичане на пътното платно за движение ищецът е бил блъснат от водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис" с ДК № У 4277 АС - Т. Д. И.а, който водач е виновният за настъпване на ПТП, тъй като поведението му е било противоправно.

Ищецът твърди, че в резултат на ПТП е получил телесни увреждания - счупване на тялото на бедрената кост и комоцио церебри, след ПТП е бил приет за болнично лечение в МБАЛ - Ямбол, където му е била извършена операция - открито наместване на фрактурата на бедрената кост с вътрешна фиксация, а една година по-късно отново е бил приет в МБАЛ „Свети Пантелеймон" АД - Ямбол, в отделението по ортопедия и травматология, за отстраняване на имплантирания материал от засегнатия крайник. Ищецът излага, че след увреждането е изпитвал силни болки, особено в периода на болничното лечение и извършените две оперативни интервенции, а при последвалото домашно - амбулаторно лечение е изпитвал затруднения поради силно ограничаване движенията на десния долен крайник, използването на помощни средства при придвижване; че е изпитвал продължителен болков синдром с необходимост от приемането на медикаменти и извършване на периодични контролни прегледи; че е търпял т.н. ревматоидни болки в областта на засегнатия крайник, които продължавали и понастоящем. Твърди, че реализираният деликт има и психично отражение върху него. От първоначалния шок и силния стрес, както и силните болки и страдания, особено в началните часове и дни след инцидента, ищецът в продължителен период бил с нарушен сън и бил емоционално лабилен, изпитвал и постоянен страх в резултат на посттравматичното стресово разстройство, изразило се в повтарящо се преживяване на случилото се. От причинените телесни увреждания ищецът търпял и редица неудобства в битово отношение, предвид 1 невъзможността за самостоятелното придвижване, а от климатичните промени изпитвал силни болки в засегнатия крайник, които несъмнено щели да продължат и за в бъдеще.

За тези претърпени неимуществени вреди ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 30 000лв., ведно със законната лихва върху нея от датата 07.07.2022г. до окончателното изплащане, като претендира да му бъде присъдено и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 790лв.- разходи за лечението му, ведно със законната лихва от същата дата 07.07.2022г.

Отговорността на ответника ищецът обосновава със сключената застраховка "Гражданска отговорност" за лекия автомобил, управляван от виновния водач, като сочи, че на 07.07.2022г. е отправил извънсъдебната си претенция към застрахователя, но същият в законовия срок постановил отказ да заплати застрахователно обезщетение.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е признал съществуването на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" за лекия автомобил „Тойота" с peг. № У 4277 АС по силата на Застрахователна полица № BG/30/120002160740 - валидна към 11.07.2021г., но е оспорил исковете изцяло по основание и размер, както и всички твърдения в исковата молба, включително механизма на ПТП. Възразил е, че водачът на лекия автомобил Т. И.а не е нарушила правилата за движение, установени със Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане и не е причинила процесното ПТП. Така, позовавайки се на ТР № 2/б.0б.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, застрахователят е поддържал, че не е налице първия елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние на водача на автомобила, което е виновно, а прякото право на пострадалия по чл.432 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл.45 ЗЗД като погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл.432 КЗ.

Ответникът е оспорил и твърдяните в исковата молба увреждания на ищеца, а в случай, че такива бъдат установени по делото, е оспорен техния характер и интензитет, с възражението, че същите не обосноват претендирания в исковата молба размер на обезщетението за имуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди в размер 30 000лв. е оспорено и по размер като необосновано завишено, неотговарящо на критерия за справедливост, установен от чл. 52 ЗЗД, като е оспорено и настъпването на твърдените неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, включително вида и характера на уврежданията, медико - биологичния им характер и степента на уврежданията, проведеното лечение и здравния статус на ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент, както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното за причинено от застрахования в ДаллБогг деяние.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносноия резултат, тъй като детето се е появило внезапно на пътното платно, пресичало е на място, което е било необозначено за пешеходци и водачът на лекия автомобил И.а не е могла да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е била длъжна да стори това. Според застрахователя ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като преди да предприеме навлизане на пътното платно не се е съобразил с приближаващите се МПС, удължил е ненужно пътя и времето си за пресичане, като е предприел многократни пресичания в кратък интервал на пътния участък, нарушил е и разпоредбите на чл. 81 от ЗДвП и чл. 15, ал. 5 от ЗДвП, тъй като не се е движел по разположения от дясно на посоката му за движение пътен банкет, както и разпоредбата на чл.114, т.1 от ЗДвП като е навлязъл внезапно в опасната зона за движение на автомобила. Възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е заявено и поради неосъществяването на родителски грижи и контрол от страна на майката на ищеца В. П. Г., която в нарушение на чл.125, ал.3 от Семеен кодекс е допринесла за настъпване на вредоносните последици и за увеличаване размера им на вредоносните последици, като с това нарушение от страна на родителя ответникът счита, че е прекъсната и пряката причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и увреждането на ищеца. Ответникът е поддържал, че ищецът е имал и предхождащи процесното ПТП заболявания, които са спомогнали за настъпване па твърдените травми и за продължителността на възстановителния процес, съответно за настъпилите усложнения, като и че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорени са и твърденията за възникнали имуществени вреди, както и причинната връзка между заплатените суми и причинените увреждания.

Застрахователят е оспорил и началния момент, от който се претендира законната лихва върху обезщетенията, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да представи лична банкова сметка в изпълнение на чл.17 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014г., в който случай и при евентуално частично уважаване на исковата претенция, лихвата според застрахователя следва да се дължи от датата на депозиране на исковата молба.

2

В о.с.з. предявените искове се поддържат от пълномощника на ищеца - адв.К., който моли претенциите да бъдат уважени изцяло в предявените размери. Ищецът и неговият адвокат претендират присъждане на разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА

Ответникът - застраховател, чрез процесуалния си представител адв.П., настоява съдът, ако приеме претенциите за доказани по основание, да определи по-нисък справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответстващо на претърпените от ищеца болки и страдания и при отчитане размера на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и неговата майка. Моли и за присъждане на разноските по делото.

В дадения им срок само пълномощникът на ищеца представя подробна писмена защита.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица №813000-5643 от 20.08.2021г. на ОД на МВР- Ямбол е установено, че на 11.07.2021г., около 17:10 часа, на път III-536 от РПМ, км.8-200, е настъпило ПТП с участието на ППС - л.а. "Тойота Ярис" с рег.№ У 42 77 АС, управляван от водача Т. Д. И.а, като при движение на лекия автомобил в дясно същият е блъснал пешеходеца Х. В. П., който е пресичал пътното платно от ляво на дясно и пострадал при ПТП е пешеходецът.

За настъпилото ПТП е било образувано ДП №155/2021г. по описа на РУ на МВР – Тунджа, по което с Постановление от 01.02.2022г. на водещия разследването разследващ полицай е била привлечена към наказателна отговорност в качеството на обвиняем Т. И.а, за осъществено от нея престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Наказателното производство по воденото ДП №155/2021г. на РУ на МВР Тунджа е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9, вр. с чл.199 НПК с влязлото в сила Постановление от 26.02.2022г. на наблюдаващия прокурор от ЯРП, тъй като майката и законен представител на пострадалия Х.П. е заявила искане за прекратяване на производството.

По делото в качеството на свидетели са разпитани водачът на лекия автомобил "Тойота Ярис", който е предизвикал ПТП –Т.И.а и нейният съпруг Б.И., който е бил пътник в автомобила. Според дадените от двамата свидетели показания, ПТП е настъпило през деня, в светло и слънчево време и на прав участък от пътя, като автомобилът се е движил бавно, а детето внезапно е излязло иззад спряла в ляво кола и пресякло пътното платно. С.И. е посочила при разпита, че преди удара е управлявала автомобила със скорост 20км./ч. и излизайки от с.Роза е видяла детето да пресича в предходен момент платното за движение, при което използвала спирачките до спиране на автомобила След това продължила движението на автомобила и наблюдавала непрекъснато детето, което стояло до спрял в левия банкет автомобил с вдигнат багажник, наблюдавала в дясно от пътя и хора, намиращи се в слънчогледов масив и нямала обяснение как в един следващ момент детето се е блъснало в колата й.

От приетото заключение на вещото лице-автоексперт инж.Д.Б., извършило назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - материалите по образуваното ДП№155/2021г. по описа на РУ на МВР-Тунджа (протоколът за оглед на местопроизшествие), по делото е установен механизма на процесното ПТП. Съгласно заключението, на 11.07.2021г., около 16:30 часа, на път III-536, през светлата част от денонощието, лек автомобил „Опел Корса“ с рег.

№ Е 2972 ВС е бил частично разположен в покой върху левия банкет и лявата лента за движение и с насоченост към с.Роза, а зад задните му състави се е намирал пострадалият пешеходец. В същото време, по прилежащата си лента на път III-536, в посока от с.Роза към гр.Ямбол, по суха, запазена асфалтова настилка се е движил лекият автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № У 4277 АС, чийто водач, приближавайки към лекия автомобил „Опел Корса“ е намалил скоростта си на движение до около 36,0 км/ч.