Решение № 261 от 24.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Разлог, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240100751 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „У.Е.“ЕООД, ЕИК*, (с предишно наименование „Ю.“ЕООД), представлявано от М.А.У., чрез адв. В.Г., САС, съд. адрес: г.С., б.„Б.“81, в.„в“, е.8, против С.Л.П., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“25.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1451/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград. В срока по чл. 415 от ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Исковата претенция на ищеца се основава на договор за цесия от 10.03.2020 г., с прехвърлител на вземанията Ю.ЕООД, съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С.Г.Г.“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител „Б..“ЕАД. Мобилния оператор „Б..“ЕАД е прехвърлил вземания подробно описани в Приложение №1. „Ю.“ЕООД е встъпил в правата на кредитор преди предявяване на вземанията по реда на чл.410 от ГПК.

Изложени са фактически твърдения, че ответникът е ползвал предоставени от мобилния оператор мобилни услуги въз основа на договор, като потреблението е фактурирано под клиентски № на абоната №*. Изложени са фактически твърдения по отношение приложимите общи условия на моб. оператор, начинът на отчитане и периодите за заплащане на фактурираните задължения. В обстоятелствената част на ИМ са описани сключен с ответника договор за мобилни услуги от 09.01.2019, избрания тарифен план и размерът на месечните абонаментни такси за моб.№*. Въз основа на сключените договори за предоставени мобилни услуги са издадени фактури на стойност 39.98 лв. за периода м.02.2019 г. и м.03.2019 г. От дължимата сума, ищецът претендира сумата от 27.84 лв., за която сума е издадена заповедта за изпълнение. Сочи се, че неплащането в срок на задълженията на абоната по издадените фактури на стойност 39.98 лв. е обусловило правото на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилния оператор е издал крайна фактура №1266341379/15.05.2019 г. с начислена обща сума за плащане.

Ищецът сочи, че към ИМ са приложени уведомления за двете цесии, като връчването им представлява надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия по чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни 1 твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по отношение на ответника наличието на вземането на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д №1451/2021 г. по описа на Рг.РС, против длъжника-ответник С.Л.П., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“25, в размер на 27.84 лв. представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и „БТК”ЕАД.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №1295 от 11.10.2022 г., съдът е дал ход на ИМ като е указал на ответника възможността да подаде писмен отговор.

В срока указан от съда, въпреки предоставената възможност, ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ по реда на чл.131 от ГПК.

По делото преди датата на първото отрито съдебно заседание, ищецът е депозирал нарочна молба, като прави изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в ОСЗ, проведено на 31.10.2023 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищеца, е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК. Искането за присъждане на сторените по делото разноски е с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или чрез свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото откритото съдебно заседание за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото ОСЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски от 410,00 лв., от която: сумата от 25,00 – заплатена държавна такса в настоящето производство, сумата от 180,00 лв. - адвокатско възнаграждение в настоящето производство и сумата от 205.00 лв. представляващи държавна такса и адвокатско 2 възнаграждение в заповедното производство.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.П., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“25, че дължи на ищеца на „У.Е.“ЕООД, ЕИК* (с предишно наименование „Ю..“ЕООД), представлявано от М.А.У., сумата от 27.84 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, дължима по повод действал договор с клиентски №*, сключен от ответника с мобилния оператор „Б..“ЕАД, за което са издадени фактури №1261541418/16.02.2019 г., 1263147878/15.03.2019 г. за периода от 16.01.2019 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д №1451/2021 г. по описа на Рг.РС.

ОСЪЖДА С.Л.П., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.“25, да заплати на „У.Е.“ЕООД, ЕИК* (с предишно наименование „Ю.“ЕООД), представлявано от М.А.У. сторените по делото разноски от 410,00 лв., от която: сумата от 25,00 – заплатена държавна такса в настоящето производство, сумата от 180,00 лв. - адв. възнаграждение и сумата от 205.00 лв. представляващи държавна такса и адв. възнаграждение.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС, неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3