Решение № 276 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20261850100003 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца Н. К. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. К., предявена чрез адвокат Д. Г., срещу ответника АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., с която се иска да бъде признат за недействителен Анекс № 807692 към Договор за потребителски кредит № 765906, сключен между ищцата и ответника, поради неточно посоченото в него ГПР.

Твърди се в ИМ, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 765906, съдържанието на който е в отделни анекси/приложения към него.

Твърди, че с анекс № 807692 от 07.05.2025 г. е договорено отпускане на заемна сума от 700 лева, връщането й на 12 месечни вноски , при 22.87% фиксирана лихва и ГПР в размер на 60%, като общата сума за връщане е в размер на 894.72 лева Твърди, че с анекс/приложение № 5 е създадено задължение за ищцата всеки месец да представя удостоверение от регистър на длъжниците за заведени изпълнителни дела, като при неизпълнение на това задължение е създадено задължение за заплащане на неустойка в размер на 45 лева за всяко неизпълнение.

Счита, че тази неустойка е извън предназначението по чл. 92 от ЗЗД, че не изпълнява обезщетителна функция, че се покрива от правото на ответника да направи проверка за кредитната задлъжнялост на ищцата, че не може такава неустойка да се кумулира с обезщетение за забава, че представлява скрито възнаграждение, поради което счита договора за недействителен поради невключване в ГПР на сумите по тази неустойка, която е част от разходите по кредита.

1

Твърди, че с приложение № 4 към договора е постигнато съгласие за начисляване на такса за разглеждане и оценка на заявката, подготовка на договора и приложенията към него, както и за проверка за кредитоспособността на ищцата, като тази такса в размер на 105 лева не е включена при изчисление на ГПР.

Твърди нищожност поради нарушение на изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, като счита, че договорената неустойка и такса за разглеждане и оценка не е включена в ГПР, поради което се позовава на съдебна практика, че това представлява липса на този елемент от договорите за кредит, сключени с потребител, какъвто е ищеца.

Твърди наличие на заблуждаваща търговска практика с записването в договора на ГПР, което не е реално прилаганото в отношенията между страните.

Претендира разноски, както и възнаграждение по реда на 38 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника подава отговор чрез адвокат С. У., като се оспорва цената на иска, посочена от ищеца.

Твърди предоставяне на заемната сума от 700 лева и иска признаване на този факт за безспорен. Оспорва предявените искове, като твърди съответствие с разпоредбите от ЗПК, съответствие с максималния размер на ГПР, съгласно ЗПК, като изтъква, че е задължен да посочи размера на ГПР към момента на договора.

Оспорва твърдението за противоречие на договорната лихва с добрите нрави.

Оспорва твърденията за неравноправност и заблуждаваща търговска практика.

Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски

В съдебно заседание ищеца и ответника не се явяват/изпращат представител.

Писмено искат гледане на делото в тяхно отсъствие, като поддържат искове/оспорвания. Претендират разноски, като представят списък чл. 80 от ГПК По делото са ангажирани само писмени доказателства от ищеца и ответника, които не са оспорени, като предвид тях и направените изявления от страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Ищцата, в качеството на кредитополучател, е сключила с ответника – кредитодател, договор за потребителски кредит 765906 от 07.05.2025 г., като на същата дата са сключени няколко анекса към цитирания договор за кредит, както следва: Анекс № 807692, съгласно който на първия е отпуснат заем в размер на 700 лева, като в договора е записано, че тази сума следва да бъде върната на 12 месечни вноски, всички в размер на 74.56 лева, като последната е на дата 07.05.2026 г. Договорена е лихва от 22.87%. Определен е ГПР в размер на 60% с обща дължима сума от 894.72 лева.

Договора е сключен при условията на ЗПФУР, като заемната сума е предадена на ищеца чрез превод в системата на Изипей АД. Части от договора са оформени с отделни приложения към него, като са представени общо три.

С приложение № 1 са установени параметри за заемното правоотношение – заемна сума, срок, лихви, ГПР и обща дължима сума, като е посочено, че определянето на ГПР е 2 при допускане, че кредита ще се ползва за целия срок и ще се изпълняват всички задължения по договора по размер и в срок. Вписано е изрично, че ГПР не включва съдебни разходи за събиране и лихва за забава

С Приложение № 4 към договора е установено, че ищцата дължи и сума от 105 лева, представляваща такса за разглеждане и оценка на заявката за кредит, която сума се заплаща разсрочено с вноските, като се дължи и при предсрочно погасяване на кредита.

С приложение № 5 е договорено ответника да проверява кредитоспособността на ищцата в течение на договора и е установено задължение за ищцата да му съдейства за това.

Вписано е изрично задължение за ищцата на 25-то число от всеки месец за срока да договора да представя на ответника удостоверение от Централен регистър на длъжниците при Камарата на ЧСИ за това дали има или няма образувани изпълнителни дела срещу нея.

Вписана е в приложението възможност за предсрочна изискуемост при наличие на такива дела, както и възможност за начисляване на неустойка в размер на 45 лева за всяко отделно неизпълнение.

Без значение са представените от ищцата писмени доказателства за извършени плащания в полза на ответника, тъй като предмета на делото не изисква определяне на дължими и изплатени суми.

Без значение е и факта дали е предадена заемната сума, което обстоятелство не се оспорва, след като предмет на делото не са дължимите суми по заемното правоотношение.

При тези факти, установени по несъмнен начин от представените писмени доказателства, неоспорени от страните съдът намира, че предявения иск за недействителност на договора е изцяло основателен.

Основание за този извод е задължителния характер на съдебна практика - Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., че невключването в ГПР на разходи по кредита се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект, след като продължава практиката за уговаряне и претенции по недействителни клаузи и договори.

Без съмнение е налице задължение за заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката за кредит и тази сума представлява разход по кредита, съответно следва да се вземе предвид при определяне на ГПР, което не е направено и съобразно посочената съдебна практика е налице цялостна липса на този основен показател за преценка от потребителя на предлаганата финансова услуга.

Няма спор, че е установено право на ответника да извършва оценка на кредитоспособността на ищцата в течение ва договора – ежемесечно, което обаче не се покрива с възможностите по чл. 16, ал. 3 от ЗПК, предвидени за промяна в размера на кредита. Договорената допълнителна оценка на кредитоспособността на ищцата обаче е 3 възложена изцяло в нейна тежест и то за да бъдат защитени интересите на ответника, което според съда е силно увреждащо интересите на потребителя, като в смисъла на настоящото произнасяне без съмнение това довежда до допълнителни разходи за ищцата, той като е създадено задължение за ежемесечно представяне на доказателства за образувани срещу нея изпълнителни дела от ЧСИ. Това са косвени разходи по кредита и също следва да бъдат отчетени при определяне на ГПР съгласно чл. 19 от ЗПК, като това са разходи за изпълнение на задълженията по договора, а не са вследствие на неизпълнение.

Договора за кредит е недействителен още към момента на сключването му с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му.

Поради това съдът намира, че между страните е съществувало неформално заемно правоотношение, възникнало между ищцата и ответника, съгласно което първата е получила заемната сума от 700 лева и дължи връщане на тази сума, при установените в ЗЗД общи условия за неформално заемно правоотношение.

Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице нищожност на клаузите отнасящи се до договорната лихва, представляваща възнаграждение за кредитора в този вид отношения.

Предвид изложеното съдът намира за основателен предявения иск, поради което следва да признае за недействителен-нищожен Анекс № 807692 към Договор за потребителски кредит № 765906 от 07.05.2025 г., сключен между ищцата и ответника.

На ищцата следва да бъде присъдена сумата от 268 лева за направени разноски – дължима ДТ за производството и такса за преписи. Сумата следва да се присъди в евро.

В полза на адвокат Г. следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като предвид ниската правна сложност, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване, според съда справедливото обезщетение е в размер на 200 евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН, Анекс № 807692 към

Договор за потребителски кредит № 765906 от 07.05.2025 г., сключен между ищеца Н. К.

М., ЕГН ********** и ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК ****.

ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА ищцата Н. К. М., ЕГН ********** сумата от 25.56 евро за направени разноски.

ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат А. З. Д., Л№ **** сумата от 200 евро за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5