Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 10.01.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3799/2025
Вид
Решение № 55
Подписан
10.01.2026
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 164, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 б. а) · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120103799 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, съдебен адрес: гр. Б., ***, против К. С.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, с която се моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: 8698 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем от 13.06.2024 г., 434,14 лв. – законна лихва за забава за периода 03.10.2024 г. – 14.02.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

1147/2025 г. по описа на БРС. Претендират се и направените съдебноделоводни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Твърди се, че между страните на 13.06.2024 г. е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е следвало да върне на ищеца, в качеството му на заемодател, сумата в размер на 8698 лв. в срок до 31.12.2025 г. на месечни вноски, всяка в размер от поне 300 лв., като падежът на първата вноска е бил през м. юли 2024 г. Поради липсата на доброволно изпълнение, на основание чл. 7, ал. 1 от договора, ищецът е обявил за предсрочно изискуема главницата по договора, ведно с лихвата върху нея, за което ответникът е уведомен с писмо от 03.10.2024 г., но въпреки това задължението е останало неизпълнено.

Сочи, че между него и ответника са съществували предходни отношения, датиращи преди сключения на 13.06.2024 г. договор. Посочва, че в периода 2014 г. – 2015 г. ищецът е предоставял както в брой, така и по банков 1 път, суми на б.а на ответника – С. С. Б. – по сключени между тях договори за заем в общ размер от 19 733 лв. – главница и 11,75 лв. – преводни такси.

Дължимата през 2017 г. сума е била в размер на 10918 лв., като ищецът и С. устно се договорили за годишна лихва в размер на 5,2 %, начислявана върху главницата. Посочва, че бащата на ответника погасил част от дълга, както следва: 1300 лв. – на 30.07.2018 г. и 5500 лв. – на 08.08.2018 г. Същият е починал през 2019 г.

Ищецът е предоставил в брой нови заемни суми на С. през месец ноември и декември 2020 г., което е обективирано в разписка от 10.12.2020 г. за суми в общ размер от 380 лв.

Посочва, че на 01.06.2022 г. ищецът се е съгласил да поеме част от задълженията на б. си, като е заплатил сумата от 1000 лв. Остатъкът от дължимата сума, ведно с дължима лично от К. сума в размер на 2800 лв., са били обективирани в сключен между страните договор за заем, но ответникът не е поел задължението за заплащане на договорената лихва. Задължение за заплащане на такава в размер на 2000 лв., дължима за периода 06.12.2017 г. – 31.05.2022 г. е поето от С. с разписка от 03.05.2023 г.

Твърди, че е предоставял многократно заеми в периода 2022 г. – 2024 г. и на самия ответник – в брой и по банков път, като преводите са били както до него, така и до неговата майка М. К. Б. и до негов приятел – Ж. Б. Г.. Освен това по молба на ответника на 20.05.2024 г. е заплатил дължимата от него сума за електрическа енергия от 184,09 лв.

Процесният договор от 13.06.2024 г. е за сума в общ размер от 8698 лв., която цели да обективира всички дължими от ответника суми.

Претендира се и лихва за забава в размер на 434,14 лв. за периода от датата на поканата 03.10.2024 г. до 14.02.2025 г. Представя писмени доказателствени средства. Отправя доказателствени искания.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне. Оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор за заем от 13.06.2024 г. Оспорва верността на същия и моли за откриване на производство по чл. 193 ГПК, с оглед което да се установи, че същият е с невярно съдържание. Възразява, че е получил във фактическа власт от ищеца процесната сума в размер на 8698 лв.

Действително е положил подпис върху договора за заем от 13.06.2024 г., тъй като не е обърнал внимание на съдържанието му. Твърди, че в процесната сума е включена и възнаградителна лихва. Сочи, че отношенията между страните са възникнали по силата на договор от 01.06.2022 г., по същността си договор за встъпване в дълг, по силата на който ответникът е поел задълженията на своя б. – С. С. Б., който страдал от психично заболяване.

Оспорва, че ищецът е заемал суми на б. му в претендирания размер, в които са включени и лихви. Твърди се, че той и родителите му са заплащали дължимата сума, за което ще ангажира доказателства. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на всички суми за главница и лихви, обективирани в представените по делото разписки и анекси към тях. Претендира сторените 2 съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове.

Ответникът в съдебно заседание не изразява становище.

Предявени са обективно кумулативни съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 вр. с чл. 71 ЗЗД, вр. с чл.

101 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като същите са допустими.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, като срещу нея е подадено възражение, което е в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, след което са дадени указания от заповедния съд за предявяване на установителните искове и същите са предявени в срок, поради което производството е допустимо.

По делото е представен писмен Договор за паричен заем от 13.06.2024 г., сключен между страните и подписан от тях. В него е записано, че ищецът предава на ответника земната сума в размер на 8698 лв., като ответника се задължава да върне тази сума заедно със възнаграждение – годишна лихва в размер на 5,2 % от заетата сума. Ответникът се е задължил да върне заетата сума най-късно до 31.12.2025г. Ответникът се е задължил да изплаща сумата на месечни вноски в размер не по-малък от 300 лв., като първата вноска следва да бъде направена не по-късно от месец юли 2024г. В договора е уговорено ответникът в едномесечен срок да прехвърли като обезпечение собствеността върху недвижим имот находящ се на адрес: гр. Б.,***, правото на собственост върху МПС – камион ГАЗ. Уговорено е, че ищецът има право да иска предсрочно връщане на заетата сума при неплатежоспособност на ответника или в случай че не даде описаните обезпечения. В тези случаи ответникът трябва да върне сумата в 30 дневен срок от получаването на писмената покана.

От показанията на разпитания по делото свидетел Й. С. Г. – познат на страните по делото се установява, че ответникът е искал пари на заем и от свидетелят. Ищецът споделял със свидетелят, че С. Б. му дължи пари. С. Б. искал пари назаем от свидетелят, за да вари ракия и после да я продава. От показанията на свидетеля се установява, че К. Б. е поел дълга на С. Б. към ищеца.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, съобразно описаното по-горе. Поради това съдът намира, че действителната воля на страните по представения договор за заем от 13.06.2024г. е различна, този, която е записана в документа. Съответно налице е опровергаване съдържанието на представения частен документ и по делото е установено, че страните на 13.06.2024г. са сключили не договор за заем, а договор за с който са предоговорили условията за встъпването на К. Б. в дълга на С. Б. към ищеца на основание чл. 101 ЗЗД, с договора от 01.06.2022г., поради което 3 ответникът отговаря за заемната сума спрямо ищеца солидарно със С. Б. в срока по договора от 13.06.2024г., каквато е била действителната воля на страните при подписването на документа.

Този фактически и правен извод произтича от свидетелските показания и от твърденията на самия ищец, който в исковата молба изрично заявява, че договорът подписан на 13.06.2024г., е „с цел опростяване на стария дълг“, като преди това са описани сумите, които ищецът е предал на С. Б. и за които са представени разписки по делото. За установяване на казаното до тук по делото, следва да се съобрази, че не е налице процесуална пречка за кредитиране на показанията на свидетелят Й. С. Г. в частта, в която същият посочва, че К. Б. е поел дълга на б. си. Това е така защото представените от ищеца разписки, видно от които същият е предавал пари на С. Б., съобразени с твърденията на самия ищец, представляват писмени доказателства, които правят съгласието в договора вероятно симулативно по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК и правят допустими свидетелските показания за опровергаване съдържанието на документа – не действа забраната по чл. 164, ал.1, т.6 ГПК.

Това тълкуване на процесуалния закон се приема в Решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о., ГК и други. При това положение се установява и съответно, че на 13.06.2024г. сумата от 8698 лв. не е предадена от ищеца на ответника, което впрочем следва и от твърденията в исковата молба.

Видно от Договор за дължими суми от 01.06.2022г., сключен между ищеца и ответника, последният се е задължил да поеме дълга на б. си за сумата от 2800 лв. Освен това е уговорено ответникът да поеме и друга задължение на б. си за сумата от 3118 лв. Представен е Анекс към този договор от 24.03.2023г., в който са предоговорени сроковете за изплащане на пълното задължение от 5918 лв. Представен е Анекс № 2 към същия договор от 22.05.2023г., с който отново са предоговорени условията, но размерът на дълга към тази дата остава непроменен. Представен е Анекс № 3 от 08.02.2024г., с който отново са предоговорени условията, като дължимата сума към тази дата е потвърдена в размер на 5598 лв. Представените анекси са подписани от страните по делото. Съответно се установява, че към настоящия момент това е размерът на дълга, който е поет от ответника, като подписвайки последният анекс от 08.02.2024г. ответникът извънсъдебно признава задължението и размерът му. К. Б. не е представил доказателства за изплащането на някаква част от него.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност заявено от ответника, следва да се има предвид относителното действие на солидарността – всеки солидарен длъжник е обвързан с кредитора в отделно облигационно отношение. Поради това изискуемостта на отделните задължения на солидарните длъжници настъпва в различен момент и давността съответно също тече различно за всеки от тях – чл. 122 ЗЗД.

Поради това давностния срок за ответника започва да тече от настъпване на изискуемостта по договора за встъпване в дълг от 01.06.2022г. След този момент до датата на исковата молба ответникът няколкократно е признал задължението с подписване на представените анекси. Поради това с всеки 4 анекс давността е прекъсвала на основание чл. 116 б. а) ЗЗД и към завеждане на делото не е изтекла. Поради това възражението е неоснователно.

При това положение предявеният главен иск следва да бъде уважен за сумата от 5598 лв. Липсват доказателства сумата от 8698 лв. да е била предавана на ответника. Като искът следва да бъде уважен на правилната правна квалификация по чл. 101 ЗЗД по договора от 01.06.2022г., тъй като в исковата молба се твърди именно това.

По отношение на кумулативно предявеният иск за акцесорното вземане за лихва за забава съдът приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем по чл. 240 ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщането на заетата парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора възниква възможност да иска плащането му от длъжниказаемател. Така се приема в Решение № 200 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 665/2018 г., I т. о., ТК и много други. Поради това настоящия случай ищецът не доказа да е упражнил правото си на предсрочна изискуемост, тъй не са налице доказателства представената по делото покана от 03.10.2024г. да е връчена на ответника. Поради това задължението на ответника е станало изискуемо на 01.01.2026г. съобразно уговорките в Договор за паричен заем от 13.06.2024г. В тази част относно срока до който следва да се върне сумата договорът запазва действието си, тъй като при относителната симулация, се взема предвид действителната воля на страните. Поради това, искът за лихва за забава следва да се отхвърли, а лихвата за забава да се присъди от дата на изискуемостта – 01.01.2026г., която е настъпила в хода на процеса.