Решение № 581 от 16.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110205392 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба вх.№23117429 от 27.10.2023 г. от „Виен Консул“ ЕООД гр. София, ЕИК 203604627, срещу Наказателно постановление №03-2300564 от 12.07.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Навежда твърдения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липсваща конкретизация на нарушението и липсващо описание на признаците на твърдяното трудово правоотношение. Твърди и липса на приобщени безспорни доказателства за престиран труд от лицето Е.М. в полза на въззивника към момента на проверката. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество „Виен Консул“ ЕООД имало основен предмет на дейност: „Хотели и подобни места за настаняване“, като стопанисвало Парк хотел „Бриз“, намиращ се в к.к. “Златни пясъци“, общ. Варна и за изпълнение на дейността си ангажирало работници по трудов договор работници. На 08.06.2023 г. бил сключен трудов договор със свид. Е.М. за длъжност „камериерка“ с място на работа в хотел „Бриз“. В договора била посочена дата на постъпване на работа 08.06.2023 г. и на посочената дата Е. М. се явила в обекта и се настанила в предоставеното й за срока на договора помещение. Тъй като хотелът все още се подготвял за приемане на гости, свид. Е. М., заедно с други служители на дружеството, били ангажирани с дейността по почистване и подготовката за откриване на дейността на обекта през предстоящия туристически сезон. Около 13.00 ч. на същата дата в обекта била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. - инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, при която било 1 установено наличието на няколко лица в обекта, включително свид. Е. М.. Присъстващите в този момент стояли на една от терасите или около басейна и обяснили, че в момента са в обедна почивка. Всички те били поканени от проверяващите служители да попълнят декларации за обстоятелства относно проверката по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и лично тя декларирала, че има сключен трудов договор с въззивното дружество от една седмица и работи като чистач в съответния обект с работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч. и договорено дневно възнаграждение в размер 30.00 лв. В декларацията свид.

Е. М. отразила също, че документа е представен на проверяващите в 13.00 ч. на 08.06.2025 г.

Преди приключването на проверката в обекта дошъл и свид. Н.К. – упълномощен представител на въззивното дружество, който обяснил на проверяващите, че трудовите договори на намиращите се там лица все още не са регистрирани и показал на свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. част от хотелските стаи, в които служителите извършвали дейност по подготовка за експлоатация през предстоящия туристически сезон.

При приключване на проверката в обекта на присъстващия служител на въззивното дружество – М. С., заемащ длъжност ОТЗ, била връчена призовка №1041 от 08.06.2023 г. за явяване чрез законен или упълномощен представител в Дирекция „Инспекция по труда“ за представяне на документи и/или даване на сведения и обяснения по предмета на проверката, в която било указано да се представят трудовите досиета в цялост за всички работещи и освободени лица в периода от м. ноември 2022 г. до датата на проверката. Сред представените от въззивника документи фигурирали трудов договор №113 от 08.06.2023 г. със свид. Е. М. и справка №22388233270828, сочеща регистрация на нейния договора в ТД на НАП гр. Варна от 19.27 ч. на 08.06.2023 г.

При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-2300564 от 21.06.2023 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 08.06.2023 г. в Парк хотел „Бриз“, к. к. „Златни пясъци“ гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на Е.С. М., ЕГН **********, на длъжност „камериерка“, преди да й е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.

На 12.07.2023 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, взаимнодопълващи се и съответстващи на останалите приобщени документи показания на всеки един от свидетелите Е. Н. и М. М.-Ж., така и от приобщените документи - НП №032300564 от 12.07.2023 г., АУАН №03-2300564 от 21.06.2023 г., протокол №ПР2321601 от 21.06.2023 г., декларация от Е. М. от 08.06.2023 г., призовка №1041 от 08.06.2023 г., идентификационна карта, справка изх.№22388233270828 от 08.06.2023 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, трудов договор №113 от 08.06.2023 г., ведно с длъжностна характеристика за длъжност „камериерка“ и заповед №3-0864 от 17.10.2022 г.

Кредитираните и изцяло съответстващи на приобщения документ – декларация от свид. Е.

М. от 08.06.2023 г., показания на свидетелите Е. Н. и М. М.-Ж. са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

По делото не са налични данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което техните твърдения следва да бъдат приети за обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че свид. Е. М. лично, без да е напътствана и без да й е оказвано каквото и да е въздействие, е попълнила предоставената й декларация, че хотелът видимо е бил подготвян за работа през сезона, както и че представителят на дружеството по никакъв начин не е отрекъл, че лицата в обекта полагат труд по трудови договори и дори е развел проверяващите в обекта и им е показал с какво точно се занимават служителите в този момент. При това, докато свид. М. М.-Ж. посочва общо, че всички 2 установени лица са твърдели пред проверяващите, че извършват дейност по подготовка на хотела за отваряне и посрещане на гости, свид. Е. Н. твърди да е възприел конкретно свид. Е.

М. да казва, че в деня на проверката работи и почиства обекта като направила тези изявления пред него. Както бе изтъкнато, показанията на свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. се подкрепят и от приобщените документи, сред които с особено съществено значение са Трудов договор №113 от 08.06.2023 г., справка изх.№22388233270828 от 08.06.2023 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, както и попълнената и подписана от свид. Е. М. декларация. Също така, конкретните и категорични твърдения на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. останаха константни и неразколебани и бяха убедително препотвърдени при проведените очни ставки с всеки един от свидетелите Е. М. и Н. К..

При анализа на доказателствата съдът прецени, че показанията на всеки един от свидетелите Е. М. и Н. К. следва да бъдат кредитирани само частично и единствено относно обстоятелствата, които кореспондират с другите приобщени доказателства, преценени от съда като достоверни. Всеки от тези двама свидетели е в дългогодишна материална и трудова зависимост към въззивното дружество като при това, свид. Е. М. се намира и в пряка йерархична трудова зависимост спрямо свид. Н. К., който пък има организационни и управленски правомощия за цялостната дейност в стопанисвания от въззивника обект и всъщност именно негово правомощия е проверяваната дейност по законосъобразното сключване на трудови договори и допускане на работниците до работа.

При тези обективни констатации, двамата свидетели Е. М. и Н. К. определено не могат да се считат за незаинтересовани и непредубедени и техните показания не следва да бъдат безкритично кредитирани. Поради това съдът приема за недостоверни показанията на свид.

Е. М., че не е работила в деня на проверката и приема за достоверни данните от попълнената от същата декларация. Не могат безкритично да бъдат приети за обективни и твърденията, че тя е попълнила декларацията под преки и конкретни указания на инспекторите.

Проверяващите отричат да са давали подобни указания на М. и не съобщават същата да е имала затруднения с попълването на декларацията като напълно основателно всеки от тях изтъква, че всяко от деклариращите лица е отразило различни данни за собственото си правоотношение, които проверяващият не би могъл да знае предварително и поотделно за всеки от тях, за да указва конкретно на всеки един какво да попълва в документа. Също така, твърденията на свидетелите Е. М. и Н. К., че са били подведени от проверяващите означават, проверяващите служители да са действали крайно злонамерено и тенденциозно, за каквото поведение е необходим някакъв користен мотив, но доказателства в подобна насока определено не са налице. Поради това и с оглед констатираната лична трудова зависимост на свид. Е. М. спрямо свид. Н. К., както и личната служебна отговорност от последния за проверяваната дейност и трудовата зависимост на двамата към въззивното дружество, съдът не намира основания да кредитира тези техни твърдения. Напротив, логично и в съответствие, както с приобщените доказателства, така и със здравия разум е да се приеме, че именно проверяващите дават обективни показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа 3 на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП не се състои в престиране на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, а в допускане на работник до работа преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена констатация, че на 08.06.2023 г. въззивникът “Виен Консул“ ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа свид. Е. М. преди за трудовия договор да е регистрирано уведомление до НАП и съответно – преди да му е предоставено копие от съответното уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото на въззивника нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и квалифицирано с процесното НП.

Съдът намира, че в процесния случай не са налице основания за приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно въззивникът е бил санкциониран.