Определение № 264 от 26.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20235001000426 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г. Д. Х. ЕГН ********** и Г. Т. Х. ЕГН **********, чрез адв. С. Н. против определение № 260083 от 27.02.2023г., постановено по т.д. № 17 по описа за 2021г. на ОС Ст. Загора, в частта, с която е върната въззивна жалба с вх. № 260290 от 24.01.2022г..

Жалбоподателите считат оспорения съдебен акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен и настояват същия да бъде отменен.

В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила по електронната поща на ОС Стара Загора на 16.03.2023г. и е с вх. № 260595 по регистратурата на съда от 17.03.2023г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателите чрез представляващия ги адвокат на 09.03.2023г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалваният съдебен акт, решаващия първоинстанционен съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за отвод на съдията докладчик и като се е съобразил, че определение № 260421 от 16.08.2022г. е 1 стабилизирано, а жалбоподателите не са изпълнили указаното им да довнесат дължимата държавна такса по сметка на ПАС е приел, че въззивната жалба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

С определение № 260421 от 16.08.2022г. ОС Стара Загора е констатирал, че по постъпилата въззивна жалба вх. № 260290 от 24.01.2022г. е указано на жалбоподателите да внесат дължимата държавна такса по сметка на ПАС, по повод което указание е постъпила молба, с което жалбоподателите са представили доказателства за внесена д.т. в размер на 200 лв. и искане за освобождаване по отношение на остатъка от дължимия общ размер от 777.43 лв. и разноски. По това искане сезирания съд е приел, че не следва да се произнася изрично и отново, тъй като не е налице промяна в материалното и имотно състояние на жалбоподателите, което е било вече преценено с определението на съда от 25.03.2022г., поради което и отново е оставил без движение въззивната жалба, като е указал на жалбоподателите да внесат още 777.43 лв. по сметка на ПАС. За посоченото определение жалбоподателите са редовно уведомени на 02.09.2022г..

Последно коментирният акт е обжалван от Г. Д. Х. ЕГН ********** и Г.

Т. Х. ЕГН **********, чрез адв. С. Н. и по образуваното ч.т.д. № 628/22г. по описа на АС Пловдив същия е потвърден, като въззивният съд е приел, че в атакуваното определение се съдържа и произнасяне по искането на жалбоподателите за освобождаването им от държавна такса, а преценката на ОС за неоснователност на това искане е намерена за съобразена с материалния и процесуален закон.

Определението, постановено по ч.т.д. № 628/2022г. по описа на ПАС е стабилизирано, след като с определение № 91 от 09.02.2023г., постановено по ч.т.д. № 2454/2022г. на ВКС, ТК, І отд. не е допуснато до касационно обжалване.

При тези данни съдът счита, че след приключване на процедурата по чл.

83, ал.2 ГПК, по която е потвърден отказа за освобождаване на жалбоподателите за заплащане на част от дължимата държавна такса за администриращия въззивната жалба съд е възникнало задължението да даде нов срок на жалбоподателите за внасянето й. Това е така, тъй като определението на ВКС, с което е стабилизиран отказа да бъдат освободени жалбоподателите от внасяне на държавна такса не подлежи на обжалване и на връчване – чл. 7, ал.2 ГПК, нито поставя началото на нов срок за внасянето й, тъй като началния момент на процесуалните срокове и тяхното течение се определя или от закона или от съда – чл. 59 ГПК. След като в закона не е предвидено след приключване на производството по чл. 83, ал.2 ГПК да започва да тече нов срок, то за начало на същия следва да се счита връченото от съда съобщение за това до задължената страна. Като не е определил нов срок за внасяне на дължимата държавна такса, администриращия ОС Стара Загора е постановил несъобразен с процесуалния закон съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да се върне на ОС Стара Загора за даване на 2 нов срок за внасяне на дължимия размер държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260083 от 27.02.2023г., постановено по т.д. № 17 по описа за 2021г. на ОС Ст. Загора, в частта, с която е върната въззивна жалба с вх. № 260290 от 24.01.2022г. на Г. Д. Х. ЕГН ********** и Г. Т. Х.

ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на ОС Стара Загора за връчване на съобщение до жалбоподателите за дължимия размер държавна такса и определяне на срок за внасянето й.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3