Решение № 1233 от 24.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Плевен, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430100087 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.415 от ГПК

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление *** от САК, против К. Н. Н., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 500,00 лева главница, 180,00 лева договорна лихва за периода 06,07,2022 г. – 06,06,2023 г., и 50,364 лева законна лихва за забава за периода 07,07,2022 г. – 25,07,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26,07,2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg. като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, че в резултат на подадената заявка и предоставените от К. Н. Н. данни, е сключен Договор за потребителски кредит *** г. и сумата от 500,00 лева е била преведена чрез системата е-рау и получена от ответника на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от К. Н. Н. лична карта.

Твърди, че съгласно разпоредбите на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „Кредит инс”, е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на дванадесет месечни вноски. Твърди, че към 25,07,2023 г., кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, и 1 служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, но той не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Твърди, че на основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 50,64 лева. Сочи, че на 26,07,2023 г. ищецът е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, като е образувано ч.гр.д.

№4238/2023 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В становище, депозирано преди с.з., ищецът развива съображения по същество на делото. В с.з. ищецът не изпраща представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител - адв.В. П. от ПАК, в който оспорва предявения иск. Твърди, че в договора е налична и клауза за сключване на договор за поръчителство, а такъв към ИМ не е представен; твърди се, че няма доказателства за получаване на сумата от ответника; твърди се, че няма доказателства за проведена кореспонденция между страните по повод сключване на договора. Прави се възражение за нищожност на договора, тъй като посочения ГПР не отразява действителния такъв – не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. В с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли иска, тъй като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.

Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4238/2023 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.415 от ГПК, което той е направил в дадения му от съда срок.

По делото е представен Договор потребителски кредит *** г., сключен от разстояние, между „Кредит инс” АД, ЕИК ***, и К. Н. Н., ЕГН **********, с който на последния е отпуснат кредит в размер на 500,00 лева. Уговорен е годишен лихвен процент 36%, ГПР 49,7%; налице е Приложение №1, в което е посочен погасителен план от 12 бр. вноски с обща месечна погасителна вноска – 86,67 лева /включваща и непретендирана в исковото производство сума на гаранция/, уговорен е краен срок на договора – 06,06,2023 г. По делото е представено копие от разписка за извършеното плащане от кредитора на кредитополучателя на сумата от 500,00 лева. С допълнителна молба от 30,07,2024 г. е представено и копие от СЕФ /преддоговорна информация/.

Представена е по делото, от трето, неучастващо по делото лице - ИЗИ ПЕЙ АД, разписка в заверено копие от 06,06,2022 г., съгласно която кредитополучателят е получил сумата от 500,00 лева на 06,06,2022 г., като се е подписал собственоръчно и е изписал имената си.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед обсъдените доказателства, съдът намира, че между страните по делото е налице валиден договор, сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно посочената разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит, подробно описана в раздел IV от Общите условия, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредити, е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.

Сключването на договора е било известно на самия кредитополучател, за което недвусмислено сочи неговото явяване на каса в ИЗИПЕЙ и получаването на уговорения кредит, след което е налице саморъчен подпис на разписката за получаване на сумата.

Действително, както отбелязва и особения представител на ответника, в клаузите на сключения между страните договор, е била налице неравноправна клауза – чл.4, касаеща сключването на договор за поръчителство като обезпечение на задължението по кредита, като от погасителния план се установява, че по този договор сумата на гаранцията е в размер на 360,00 лева. Тази гаранция обаче не е претендирана нито в заповедното, нито в настоящото производство.

Доколкото в ИМ се сочи, че ответникът, като кредитополучател, не е направил плащане по която и да било вноска, въпросът за прихващане с платена сума по неравноправна клауза не стои.

Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не представлява някое от изключенията по чл.4 от ЗПК. Доказа се по делото, че договорът е сключен в писмена форма, като сключен от разстояние, налице е погасителен план, съобразно изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Размерът на уговорения между страните ГПР - 36%, не е прекомерен, касае се за фиксиран годишен лихвен процент за договор, който е със срок от една година и крайният размер на дължимата договорна лихва е сумиран и ясен за потребителя от погасителния план към договора. Срокът на договора /06,06,2023 г./ е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26,07,2023 г., поради което вземането на кредитора към тази дата е било ликвидно и изискуемо.

Поради изложеното дотук, съдът намира, че по делото се доказа дължимост на валидно вземане от ответника спрямо ищеца на всички искови суми, и исковата молба следва да бъде уважена изцяло.

При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането на ищеца за присъждане на разноски, като вземе предвид възражението на особения представител на ответника за 3 прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца. При материалния интерес по делото – 730,64 лева, минималният размер на адв. възнаграждение в редакцията на Наредба №1/2004 г. на ВАдвС е 400,00 лева. Съдът намира, че заплатения адв.хонорар на представителя на ищеца в размер на 1100,00 лева Е ПРЕКОМЕРЕН, с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, в което проц.представител на ищеца не се е явил, а освен това и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адв.възнаграждение в размер на 400,00 лева, сторените разноски за държавна такса и такса служебен препис в размер на 128,20 лева, и 300,00 лева за депозит за особен представител.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. В този случай, съдът също намира, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на заявителя е основателно, поради което на основание чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004 г. на ВАдвС, както и поради липсата на правна сложност, следва да се определи минималния размер на адв.възнаграждение, и то да се редуцира на 400,00 лева. Разноските за държавна такса в заповедното производство, в размер на 25,00 лева, се дължат в пълен размер.

По изложените съображения, Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.

240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че К. Н. Н., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на кредитора „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, по Договор за потребителски кредит *** г., сумата от 500,00 лева главница, 180,00 лева договорна лихва за периода 06,07,2022 г. – 06,06,2023 г., и 50,364 лева законна лихва за забава за периода 07,07,2022 г. – 25,07,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26,07,2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4238/2023 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Н. Н., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сторените разноски в исковото производство в общ размер на 828,20 лева, от които адв.възнаграждение в размер на 400,00 лева, разноски за държавна такса и такса служебен препис в размер на 128,20 лева, и 300,00 лева за депозит за особен представител.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Н. Н., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 425,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 400,00 лева за адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

5