Решение № 677 от 18.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Стара Загора, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530100213 по описа за 2024 година

Предявени са първоначални евентуално съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД, както и насрещни евентуално съединени искове с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Ищецът „КРЕДИТ ИНС” АД, гр. София твърди в исковата си молба, че е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с peг. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка. Основната дейност на ищеца била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищеца на адрес www.crcditins.bg. като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на ищеца се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищеца при условията на дружеството, кредит в размер на 2000.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова 1 услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от ищеца линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” №.../... г. и желаната сума му била преведена чрез системата Е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от ответника лична карта. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен документ, съгласно чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронното изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което можело да съдържа и несловесна информация.

Същото се считало за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се считала всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. В данните посочени в заявката на ответника фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с него, който лично предоставил на дружеството при кандидатстването.

Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че бил неин автор и никое друго лице не следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който бил добавен квалифициран електронен подпис, но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считал всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто бил настоящия случай. Когато посочените предпоставки били налице, бил създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписаният писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл. 180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения договор, ищецът поел задължение да предостави на ответника заем, под формата на потребителски кредит, а ответникът поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението бил платим ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 04.04.2022, 04.05.2022, 04.06.2022 г., 04.07.2022 г., 04.08.2022 г., 04.09.2022 г., 04.10.2022 г., 04.11.2022 г., 04.12.2022 г., 04.01.2023 г., 04.02.2023 г., 04.03.2023 г., 04.04.2023 г., 04.05.2023 г., 04.06.2023 г., 04.07.2023 г., 04.08.2023 г., 04.09.2023 г. Към 2

20.09.2023 г. Кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които настъпили съответно на 04.04.2022 г., 04.05.2022 г., 04.06.2022 г., 04.07.2022 г., 04.08.2022 г., 04.09.2022 г., 04.10.2022 г., 04.11.2022 г., 04.12.2022 г., 04.01.2023 г., 04.02.2023 г., 04.03.2023 г., 04.04.2023 г.,

04.05.2023 г., 04.06.2023 г., 04.07.2023 г., 04.08.2023 г.,

04.09.2023 г., Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с ответника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били SMS-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не осъществил никакво плащане или индикация, че желаел да направи такова на дължимата към ищеца сума. Съгласно чл. 86 ЗЗД ответникът дължал на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 246.70 лв.

Ищецът потърсил начин да защити интересите си, като на 20.09.2023 г. подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC Стара Загора образувал ч.гр. дело №3852/2023 г. и по същото дело издал заповед за изпълнение, срещу която било подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок. Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, била в размер на: 3326.70 лв., от които 2000.00 лв. главница на основание сключен договор за потребителски кредит „Екстра” №.../... г., 1080.00 лв. - договорна лихва за периода 04.04.2022 г. - 04.09.2023 г., 246.70 лв. - законна лихва за забава за периода 05.04.2022 г. - 20.09.2023 г. Към задължението били направени допълнителни разноски за образуване на заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 816.54 лв., както и разноски за образуване на исково производство в размер на 1266.54 лв. Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. К. П., че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД: сумата от 2000.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №.../... г., сумата от 1080.00 лв. договорна лихва за периода 04.04.2022 г. - 04.09.2023 г., сумата от 246.70 лв. законна лихва за забава за периода 05.04.2022 г. - 20.09.2023 г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. В условията на евентуалност, при условие че съдът не установи, че страните имат сключено валидно облигационно отношение - договор за потребителски кредит „Екстра” №.../... г., и отхвърли иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК като неоснователен, ищецът предявява иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и моли съда да постанови решение, с което да осъди П. К. П., да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД: Сумата от 2000.00 лв., като получена без основание и законна лихва за забава върху нея, считано от датата на получаване до окончателното й заплащане. Претендира сторените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът П. К. П. взема становище, че исковете са изцяло неоснователни.

Потвърждава, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит "ЕКСТРА" № ... от ... година. Съгласно сключения договор за потребителски кредит и погасителния план към него, заемът в размер на 2000 лева трябвало да бъде погасен за 18 месеца.

Съгласно чл. 3.1 от договора, годишен лихвен процент на заема от 36%, а годишният 3 процент на разходите е 49.7%. Ответникът признава иска, в частта до размера на главницата.

Признава, че не е заплатил претендираните суми по кредита. Това било така, поради факта, че последният имал насрещни вземания към ищеца в производство, като поради факта, че не било ясно между страните коя страна дължила повече на другата, ответникът не изпълнявал своите задължения към ищеца. Ответникът оспорва останалата част от иска по основание и по размер. Целият процесен договор бил недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите. Действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите бил различен от посочения в договора и с вписания от ищеца, в размер от 49.7%.

Видно от приложения погасителен план към договора, погасителната вноска била анюитетна и бил в размер на 171,11 лв., без включеното възнаграждение за поръчител, а с включено такова, таксата била в размер на 251,11 лв. Ответникът следвало да плаща вноска от 145.42 лева, включваща като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, а с възнаграждение на поръчител - 225,42 лв. Съгласно погасителния план договорната лихва не намаляла съобразно главницата, а оставала в същия размер, което означавало, че ежемесечно лихвения процент нараствал. Вследствие на това, приложения лихвен процент бил много по-голям от представения на ответника. Това от своя страна означавало, че клаузата уреждаща размера на възнаградителната лихва била както неравноправна, така и недействителна. Последната целяла да заблуди потребителя, като по този начин кредитора се обогати значително повече. Дори и да не се приемело, че приложената възнаградителна лихва по договора била по-ниска от посоченото в договора, то за да била такава вноската по заема, кредиторът инкорпорирал в нея допълнителна сума, която оскъпила кредита за ответника и съответно ищецът не спазил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с договор за потребителски кредит "ЕКСТРА" № ... от ... година. Разпоредбата сочела, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябвало да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Годишният процент на разходите следвало да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната лихва и други.

Спазването на това изчисление, и даването на тази информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора били вменени като императивно разпоредба в ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК ако това условие не било изпълнено, договорът за заем бил недействителен. Второ основание за нищожност на процесния договор за заем, била клаузата на чл. 4 от договора. Във връзка с договор за потребителски кредит "ЕКСТРА" № ... от ... година, ответникът сключил и договор за гаранция в същия ден с „ВИКНЕЛ КОРП” ООД, рег. номер .../23.10.2014г. със седалище и адрес на управление: държава Сейшели, гр. Махе, ... - представлявано от М.П.Д., с цел обезпечение на договор за потребителски кредит. С договора за гаранция се уговаряло, че ответникът дължал възнаграждение на поръчителя за това, че щял да отговаря пред ищеца солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно 4