Решение № 7 от 07.05.2025, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Исперих, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова в присъствието на прокурора П. Ив. М. като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20243310200251 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от С. М. Р. от с. П, обл.

С, срещу НП № 24-0275-000861/16.08.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Р, РУ – И, К. И. К., с което за нарушени на чл. 104А ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лева и са му отнети 8 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, постановено както в нарушение на процесуалните правила, така и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е говорил и не е използвал мобилното си устройство по време на движение на автомобила и в тази връзка отразеното в АУАН и НП не отговаряли на истината. Към жалбата прилага извлечение от мобилен оператор за потребление на мобилна услуга в периода, когато е съставен АУАН. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. А. Б. от АК – С, който и поддържа жалбата, като представя допълнителни писмени доказателства.

За въззиваемата страна – Началник РУ в ОДМВР - Р, РУ - И не се явява представител.

За контролиращата страна РП – Р, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 05.03.2024 г. свидетелите О. О. и Х. М. – служители в РУ – И, работели по безопасност на движението по утвърден график от началник РУ И. Около 15.40 ч. свидетелите се движели със служебния автомобил в гр. И, по ул. “Х.С“. Приближавайки кръстовището с ул. “Ц О“, свидетелите забелязали, че на тази улица, на знак „Стоп“ бил спрял л.а. “О К“ с рег.№ ......., с работещ двигател и включени къси светлини, като зад него имало изчакващ и друг автомобил. Тъй като полицейските служители възприели, че водачът на автомобила придържа към ухото си мобилен телефон, решили да го спрат и да извършат проверка, но тъй като мястото било неудобно за спиране, те продължили напред и пред магазин „Д“ (Десятката) направили обратен завой и спрели в дясно по посока на движението.

Междувременно водачът на автомобил “О К“ с рег.№....... направил ляв завой и продължил движението си по ул. „Х.С“. Пред магазин „Д“ бил спрян за проверка от свидетелите О. и М., които му обяснили повода да бъде спрян констатация от тяхна страна, че говори по телефона докато управлява автомобила без налично устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.

В хода на проверката се установило, че водач на автомобила е жалбоподателя С. Р., който възразил срещу констатираното от полицаите нарушение, тъй като бил спрял докато говорел по телефона. Въпреки това св.

О. му съставил АУАН за нарушението по чл. 104А ЗДвП, който водачът отказал да подпише – обстоятелство удостоверено с подписа на един свидетел С П.

На 06.03.2024 г. С. Р. депозирал по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражение срещу така съставения АУАН, в което заявява, че отразеното в акта не отговаря на истината. Твърди, че на процесната дата на 200 м от посоченото кръстовище бил спрял автомобила на „аварийни“ светлини и действително отговорил на телефонно повикване, че ще се обади по-късно, като точно в този момент покрай него минала патрулна кола. Актът му бил съставен по – късно, когато той вече бил с изключен телефон. Заявява, че никога не бил използвал мобилно устройство в движение. Към възражението е приложена ръчно направена от жалбоподателя скица на мястото на констатираното нарушение и на извършената полицейска проверка. Освен това иска да бъде проверен видеорегистратора, поставен в служебния автомобил, с който са били полицаите на същата дата, за да се установи истината.

В хода на извършената от АНО проверка по ред на чл. 52, ал. 4 ЗАНН по административнонаказателната преписка са постъпили докладни записки от актосъставителя О. и св. М., сведение от С. Р. от 18.06.2024 г. и докладна записка рег.№ 275р-8674/21.06.2024 г. от полицейски инспектор Н Б.

Въз основа на така издадения АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства АНО е издал обжалваното НП, с което изцяло е възприел фактическата обстановка изложена в акта, като е отхвърлил направените от жалбоподателя възражения и е наложил съответното наказание.

От представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства – заявление за получаване на детайлизирана справка за потребление за мобилен номер +359.. от 18.06.2024 г., подадено от С. Р. до „Й Б“ ЕАД и разпечатка от „Й Б“ ЕАД за общо потребление за мобилен/фиксиран номер *** за периода 01.03.2024 - 27.06.2024 г., се установява, че на дата 05.03.2024 г. от мобилен номер +359.... в интервала от 14.59 ч. до 15.57 ч. са проведени общо пет разговора/услуги – в 14.59 ч. с продължителност 35 сек., в 15.05 ч. с 2 продължителност 1.32 мин., в 15.40 ч. с продължителност 1 мин. и в 15.57 ч. с продължителност 1.41 мин.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA № 1238005 от 05.03.2024 г., НП № 24-0275-000861/16.08.2024 г., 3 бр. докладни записки, сведение, възражение, заявление за получаване на детайлизирана справка за потребление за мобилен номер +359.. от 18.06.2024 г., подадено от С. Р. до „Й Б“ ЕАД и разпечатка за общо потребление за мобилна/фиксирана услуга за мобилен номер *** за периода 01.03.2024 г. - 27.06.2024 г., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите О. О. , Х. М. и Е Е.

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление (НП), както и Актът за установяване на административни нарушения (АУАН), са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. В жалбата най-общо е въведено твърдение за нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, но единствения аргумент е за непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Видно е обаче от съдържанието на акта и наказателното постановление, че и в двете е налично кратко, но пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение – посочени са дата, точно място, действията на водача, с които той е осъществил състава на деянието, цитирана е нарушената правна норма, както и санкционната норма. Т.е. спазени са изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно императивното съдържание на АУАН и НП.

Колкото до възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, направено в хода на съдебните прения, че не било посочено точното място, на което са били полицейските служители, когато са установили нарушението, следва да се отбележи, че това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на деянието, респективно и от задължителното съдържание на АУАН и НП. Законът изисква да се посочи мястото, на което е извършено нарушението, което в случая е сторено – в гр. И, по ул. „Ц О“, на кръстовището с ул. „Х. С“. Къде точно се е намирал полицейският автомобил, когато служителите са констатирали нарушението, е обстоятелство, което се установява в хода на съдебното следствие. Същото е относимо към преценката на достоверността на отразеното в АУАН и НП, и на показанията на свидетелите, но не и към съставомерността на деянието.

При внимателно запознаване със съдържанието на НП съдът констатира, че АНО не е посочил задължителните според чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, но като се има предвид, че в настоящия случай санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП предвижда точно определено по вид и размер наказание, такава преценка обективно не е възможно да бъде направена от АНО. В този смисъл нарушението не е от съществените.

3

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 104а ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Съдебната практика е категорична, че в понятието „управление“ на превозно средство включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали то се намира в покой или в движение. В този смисъл са Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, Решение от 18.12.2013 г. на АдмС - Р по к. а. н. д. № 175/2013 г. и др.

В настоящия случай от събраните писмени и гласни доказателства категорично се установи по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС – л.а. “ОК с рег.№...... в гр. И, по ул. „Ц О“, като на кръстовището с ул. „Х.С“ е спрял на знак „Стоп“, за да изчака преминаващите автомобили и да предприеме ляв завой. Докато е престоявал на кръстовището с включен двигател на автомобила и включени къси светлини, водачът Р. е използвал мобилния си телефон – обстоятелство, което се установява както от показанията на двамата полицаи, така и от заявеното от самия жалбоподател във възражението, подадено срещу АУАН на 06.03.2024 г. и в съдебно заседание на 25.02.2025 г. Именно в този момент по ул. „Х. С“ е преминал полицейски автомобил, в който са били свидетелите О. и М., които са възприели пряко и непосредствено действията на жалбоподателя. Двамата полицейски служители са категорични в показанията си, че са видели водача Р. да държи с ръка телефон на ухото си, докато е престоявал на знак „Стоп“.

Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като те са подробни, логични и последователни, взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателства. Същите не бяха опровергани в хода на съдебното следствие нито от показанията на св. Е, нито от приложената от жалбоподателя разпечатка от телефонните разговори на мобилен номер +359.... Св. Е всъщност е възприел водача Р. и управлявания от него автомобил едва след като той е завил и е тръгнал по ул. „Х. С“ и е станал свидетел на спирането му от полицаите. Заявеното от свидетеля в с.з. - „Аз го видях, че ръцете му бяха на волана, категорично нямаше телефон, ръцете му бяха на волана“ всъщност се отнася именно за момента, в който жалбоподателят е бил спрян за полицейска проверка, а не за момента, когато е бил спрял на знак „Стоп“ на кръстовището на ул. „Ц О“ с ул. „Х. С“. Т.е. показанията на св. Е в тази им част не са относими към процесното деяние.

Основното възражение на жалбоподателя е, че той е бил със спрял автомобил, когато е използвал мобилния си телефон и в този смисъл извършеното от него не било нарушение на закона. Както вече беше посочено, в понятието „управление“ на превозно средство законодателят включва не само случаите, когато МПС е в движение, но и когато престоява, за да пропусне други превозни средства или пешеходци с предимство. В случая категорично се установи, че процесният автомобил е престоявал на знак „Стоп“, т.е. бил е управляван от водача. Твърденията на жалбоподателя, въведени във възражението от 06.03.2024 г., че бил спрял на 200 м. от кръстовището на „аварийни“ светлини не се подкрепят от събраните доказателства. Освен това следва да се отбележи, че в твърденията на С. Р. е налице противоречие. В цитираното възражение той твърди, че бил отговорил 4 на телефонно обаждане, за да каже, че ще се обади по-късно, докато в жалбата и в с.з. на 25.02.2025 г. заявява, че не бил водил разговор, тъй като не му били отговорили. В тази връзка съдът счита за необходимо да отбележи, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а ЗДвП се осъществява чрез действие - използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Т.е. за съставомерността на деянието е без значение дали нарушителят е провел или не разговор, тъй като в закона липсва такова изискване. В този смисъл представената от жалбоподателя разпечатка на телефонни разговори е без значение за изясняване на обективната истина.