Решение № 438 от 07.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. П., 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500511 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от И. М. Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. , ул.

„П. „ №2, вх. „А“, ет 5, ап. 13,против Прокуратурата на Република България , представлявана от Главния прокурор , с административен адрес гр. С. ,1000 , бул. „В. „ №2 .

С исковата молба са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

С Решение № 879/04. 08. 2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 839/ 2019г. по описа на същия съд, иска за неимуществени вреди е уважен частично ,а иска за имуществени вреди е уважен изцяло .

Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби в уважителната и в отхвърлителната част от ищеца и ответника в първоинстанционното производство . Във въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост . Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се отхвърлят, съответно се уважат предявените искове в обжалваните части . Във въззивните жалби не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори от противните страни по въззивните жалби .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

1

Въззивните жалби са процесуално допустими .

Жалбите са подадени от активно легитимирани страни ( ищец и ответник в производството пред районния съд ).

Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Две са основните възражения, които са направени с отговора на исковата молба и които се поддържат във въззивните жалби .

І.По възражението за недоказаност на предявения иск за неимуществени вреди по основание. .

Възражението е неоснователно, тъй като е направено формално,без да се подкрепи с конкретни факти и обстоятелства по делото , както и с фактическите състави на правната норма .

Фактическият състав на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е следния :

Разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна ( безвиновна) гаранционно- обезпечителна отговорност на държавата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи.

За да възникне правото на увредения за репарация на причинените неимуществени или имуществени вреди от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва да бъдат осъществени следните предпоставки: 1.Повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено престъпление;

2.Съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или наказателното производство да е прекратено с постановление за прекратяване;

3.Обвиняемият да е претърпял неимуществени или имуществени вреди в резултат на незаконното обвинение;

4. Причинените вреди да са необходима , закономерна и естествена последица от повдигнатото незаконно обвинение, а не случайно негово събитие. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между повдигнатото незаконно обвинение и причинения вредоносен резултат. 5.Отговорността на Прокуратурата е обективна, безвинова и гаранционно – обезпечителна. Тя не е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при Прокуратурата или администрацията (чл.4 ал. 1 от ЗОДОВ).

Какво е установено от фактическа страна по делото ?

От приложените писмени доказателства по Досъдебно производство/ДП/ №3/2019г се установява, че на

28.12.2018г. с постановление на прокурор при Районна прокуратура-Панагюрище е било образувано досъдебно производство за това, че на 08.11.2016г. в град С. длъжностни лица в кръга на службата си са съставили официален документ - констативен протокол №1481/08.11.2016г., в който са удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства при издаване на разрешение за строеж №39/22.11.2016г. от Община С.- престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

На 10.09.2019г ищцата И. Х. е била привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 08.11.2016г. в землището 2 на град С. като длъжностно лице - старши инспектор в РОНСК-П., в съучастие като съизвършител с И.Д.А., старши инспектор в РОНСК-П., в кръга на службата си е съставила официален документ - констативен протокол №1481/08.11.2016г., в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно , че не се извършва ново строителство в имот № 000680 ,в местността „Радин дол“, в землището на град С., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства при издаване на разрешения за строеж №39/22.11.2016г. от Община С.- престъпление по чл.311, ал.1 от НК във вр. с чл.20,ал.2 във вр.с ал.1 от НК.

С постановлението за привличане на обвиняем спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

На същата дата 10.09.2019г ищцата е била разпитата в качеството на обвиняем и и е било предявено разследването.

С Постановление от 07.02.2020г. наказателното производство против И. М. Х. и И.Д.А. е било прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1,т.1 и чл.24, ал.1т.1 от НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили от обективна и субективна страна престъплението от общ характер- по чл.311, ал.1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.

По жалба на управителя на „Сайлест“ЕООД постановлението за прекратяване на наказателното производство е било отменено от Окръжна прокуратура-П. и разследването по досъдебното производство е било възобновено.

На 30.09.2021г. на И. Х. отново е било предявено разследването.

С Постановление от 07.10.2021г. досъдебното производство , водено срещу И. М. Х. и И.Д.А. за престъпление по чл.311, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл. чл.199, чл.243, ал.1,т.1 и чл.24, ал.1т.1 от НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили от обективна и субективна страна престъплението от общ характерпо чл.311, ал.1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.

Установено е по делото ,че считано от 19.07.2004г. ищцата е била назначена на длъжност „Старши инспектор“ в сектор „Строителен контрол“ при РДНСК-П.. Към момента ищцата заема длъжността „ Главен инспектор“ в сектор „Строителен контрол“ при РДНСК-П..

По делото е представено пълномощно, от което е видно , че в ДП№3/2019г ищцата е била защитавана от адвокат Ж. К.,като за осъщественото процесуално представителство и защита в досъдебното производство ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.

По делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на експертизата се установява,че привличането на ищцата като обвиняема на 10.09.2019г се е отразило отрицателно на психиката и и същата е изпаднала в остра ситуация на стрес. Това е довело до повишена сърдечна честота, повишено артериално налягане, разширение на артериалните съдове, разширяване на зеници и усилено потоотделяне. Всички тези промени са физиологични и са насочени към това организмът да се справи със стресовата ситуация. Това е физиологичен отговор на стреса и така се дава възможност на организма да се справи със стресогенната ситуация.Тава е често възникващо състояние, провокирано от подобни психотравмени изживявания, с продължителност няколко дни. Степента и нивото на тревожност не са били във високи стойности, тъй като ищцата е ходила на работа и се е справяла със задълженията си . Няма данни за депресия като заболяване , а се наблюдават отделни бързопреходни депресивни наслойки. Според вещото лице първите няколко дни мисленето и е било заето с мисловни преработки на случилото се и ищцата с трудност е изпълнявала професионалните си задължения, избягвала е социалните контакти с колеги, приятели. След възобновяване на наказателното производство ищцата е изпаднала в подобно състояние със същото времетраене и интензитет. След второто 3 прекратяване на наказателното производство и към момента на изследване у ищцата не са налице признаци на тревожност и депресия , както и друго психично състояние.

Въззивната инстанция счита,че въз основа на установената фактическа страна на спора, обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че е осъществен фактическият състав на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.311, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК ( документно престъплениеи) ,като впоследствие наказателното производство срещу нея е било прекратено с постановление на Районна прокуратура- П., поради това, че деянието не съставлява престъпление - чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Следователно, налице е „незаконно обвинение“ по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

ІІ. По възражението относно размера на обезщетението за неимуществени вреди .

Възражението е неоснователно .

В чл. 4 ал. 1 от ЗОДОВ е посочено ,че Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането ,независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице .

В т.11 на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено , че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост,при условията на чл. 52 от ЗЗД.Посочено е , че трябва да се вземат предвид броя на деянията ,за които лицето е оправдано ,съпоставени с броя и тежестта на деянието ,за които лицето има осъдителна присъда. В случая такава съпоставка не може да бъде извършена , тъй като по отношение на ищцата няма постановено осъдителна присъда .

Също в т. 11 на ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС е посочено ,че обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка органи . с незаконните актове на правозащитните

Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са дадени в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това понятие не е абстрактно понятие и преценката е свързана с конкретни обективни данни по делото , които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението .

Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р. №108/13. 08. 2018г. по гр. д. № 3053/ 2017г. на ІV-то гр..отд. на ВКС; Р. № 358/06. 01. 2015г. по гр. д. № 2026/ 2014г. на ІV-то гр.отд. на ВКС ; Р. № 57/09. 02. 2016г. по гр. д. № 4641/ 2015г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;)