Решение № 1368 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100504526 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца Община Велико Търново, представлявана от Д.П. – кмет, чрез ст. юрисконсулт Г.Ц., срещу Решение № 20133992 от 16.12.2024 г., постановено по гр. д. № 10937/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 148и състав, с което са отхвърлени предявените от Община Велико Търново срещу „3 Пи Ел“ ЕООД искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 12840,00 лв. – дължим остатък от частично погасено задължение на ответника към ищеца за връщане на авансово плащане, представляващо част от възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните на 03.12.2012 г., развален поради неизпълнение; сумата о т 3477,32 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода от 05.03.2014 г. до 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.11.2016 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 62749/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 148 граждански състав.

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е неправилно поради 1 нарушения на материалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: твърди се, че СРС неправилно е приел, че не е доказано пълно неизпълнение на договора от страна на ответника. Посочва, че оттветника не представител никакви документи от които да се установява изпълнение на трудовия резултат, поради което налице било пълно, а не частично неизпълнение. Посочва, че СРС неправилно не зачел и доказателствената сила на констативния протокол от 24.02.2014 г., който съгласно договора (чл. 23) е годно доказателство за установяване на неизпълнението. Поддържа се, че СРС неправилно приел, че не се установява връчване на покана за съставяне на констативен протокол, тъй като обратното се установявало от представената по делото товарителница. Счита, че първата инстанция допуснала пропуски при установяването на релевантните факти – не отчела, че Общината изправна страна по договора, която е извършила авансово плащане и е спазила процедурата по разваляне на договора чрез покана с предупреждение. Навежда се, че поради развалянето на договора ответникът дължал връщане на даденото на отпаднало основание авансовото плащане, поради което първата инстанция следвало да уважи претенцията на ищеца, а не да я отхвърли. Счита, че СРС не е съобразил извършеното извънсъдебно прихващане от 17.03.2016 г., което погасило насрещните вземания до размера на по-малкото от тях и остатъкът от 12 840 лв. бил реално дължима главница, която се дължала на ищеца.

По изложените съображения моли съдът да отмени решението на СРС и вместо него да постанови друго, с което да уважи така предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че процесния договорът бил изцяло изпълнен, а Община Велико Търново реално използвала изработената документация за получаване на безвъзмездно финансиране от МОСВ, като това се установявало от назначените пред първата инстанция съдебно-технически експертизи. Поддържа, че липсата на подписан приемо-предавателен протокол в случая било ирелевантно, тъй като възложителя- ищец приел работата по договора. Счита, че представените от ищеца покани и констативни протоколи били съставени само за целите на процеса и никога не били надлежно връчени. Счита, че решението на СРС за правилно, тъй като ищецът не е доказал нито пълно неизпълнение, нито валидно прекратяване на облигационната връзка. Моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и 2 допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД. В исковата си молба ищецът е изложил съображения че на 03.12.2012 г. между него, в качеството му на възложител, и ответника, качеството му на изпълнител, бил сключен договор за изработка на проектна документация, въз основа на проведена обществена поръчка. По силата на договора ищецът заплатил на ответника аванс в размер на 35 640 лв., но поради пълното неизпълнение от страна на ответника и автоматичното прекратяване на договора, ищецът съставил констативен протокол и поканил ответното дружеството да върне получената сума. Общината извършила извънсъдебно прихващане със свое насрещно задължение към ответника по друг договор, в резултат на което се формирала настоящата претенция от 12 840 лв. Претендирала се и мораторна лихва за забава от 05.03.2014 г. до подаване на заявлението в съда.

По така предявените искове в тежест на ищеца е било да установи, че между страните е бил сключен процесния договор за изработка, че ищецът е упражнил надлежно правото си на разваляне на договора, че е заплатил на ответника сумата от 35 640 лева, че е прихванал това вземане със свое насрещно задължение към ответника по друг договор, в резултат на което му се дължи сумата от 12 840 лева. По акцесорния иск в тежест на ищеца е било да установи, наличието на изискуемо главно вземане и забавата на длъжника. В тежест на ответника е било да установи твърденията си, че е изпълнил задълженията си по договор, респ. че е налице основание да задържи процесната сума.

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че ищецът не е доказал надлежно упражняване на правото за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. Въз основа на назначената по делото СТЕ и представените от ответника доказателства, първата инстанция е приела, че не е налице хипотезата на пълно неизпълнение, а ищецът се ползвал от трудовия резултат създаден от ответника, като използвала изготвените от него документи пред МОСВ. Съдът не е приел, че наличието на пълно неизпълнение се установява от представения констативен протокол, тъй като същият бил частен свидетелстващ документ, съставен в отсъствието на представител на ответника. Посочено е още, че ищецът не доказал по безспорен начин, че е връчил на ответника поканата за изпълнение с предупреждение за разваляне. Изложено е още, че в случая договорът бил прекратен по право, с изтичане на срока му, а не развален. Посочено е, че прекратяването на договора поражда действие занапред, а не обратно действие като развалянето, поради което ищецът няма право да получи даденото в изпълнение на сделката. Поради неоснователността на главната претенция за главница, съдът е отхвърлил и акцесорната претенция за лихва за забава.

3

От фактическа страна по делото безспорни са следните обстоятелства:

Между страните не е спорно, че на 03.12.2012 г. на основание чл.101е,ал.1 от ЗОП във вр. с чл.14,ал.4, т.2 от ЗОП ищецът, в качеството му на възложител, е сключил писмен договор за изработка с ответника, след проведена обществена поръчка. Съгласно чл.1,ал.1 от договора, предмета му е следния: „Допълване на формуляр за кандидатстване, бюджет на проекта, прединвестиционно проучване и анализ разходи и ползи, част от проектно предложение за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ (ОПОС) за реализацията на инвестиционен проект за изграждане на Регионално депо за неопасни отпадъци на общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица и съоръжения за предварително третиране преди окончателно обезвреждане чрез депониране, в своята съвкупност съставляващи Регионална система за управление на отпадъците в регион Велико Търново, с включване на дейности за закриване/рекултивиране на подлежащите на извеждане от експлоатация общински депа за отпадъци на общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица, след изграждането на Регионална система за управление на отпадъците в регион Велико Търново, в съответствие със Заповед № РД-ОП-15 на Министъра на околната среда и водите от 16.03.2012 г. за разширяване обхвата на допустимите дейности за финансиране по приоритетна ос 2 на ОПОС.“ В чл.1,ал.2 от договора предмет му е конкретизиран както следва: „Формулярът за кандидатстване трябва да бъде допълнен в съответствие с разширения обхват на допустимите за финансиране дейности по приоритетна ос 2 на ОПОС, по отношение на: информацията за проекта, графика за осъществяването му, финансовия и икономическия анализи, финансовата информация, отнасяща се до източниците на финансиране и схемата на плащане, анализа на въздействието върху околната среда, съответствието с политиките и закоподателството на общността. Бюджетът на проекта трябва да се допълни с преките и допълнителни разходи за извършване на работите по закриване/рекултивиране на подлежащите па извеждане от експлоатация общински дела. Допълването на прединвестиционното проучване трябва да обхване всички части на изготвеното такова във връзка с реализация на инвестиционен проект за изграждане на Регионално депо за неопасни отпадъци на общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица и Стражица и съоръжения за предварително третиране преди окончателно обезвреждане чрез депониране, в своята съвкупност съставляващи Регионална система за управление на отпадъците, разположени на Площадка № 5 съседни терени на съществуващо депо за неопасни отпадъци на гр. Велико Търново в землището на с. Шереметя, общ. Велико Търново, по отношение на: местоположение на проекта, необходимост от инвестицията, описание на инвестицията, техническа информация за инвестицията, продължителност и основни етапи на изпълнението, разчет на разходите за инвестицията, финансов и икономически анализи, финансиране на инвестицията, трудова сила, одобрения и 4 утвърждаване. Анализът разходи и ползи трябва да бъде допълнен в съответствие с разширения обхват на допустимите за финансиране дейности по приоритетна ос 2 на ОПОС, а именно: да включване на дейности 38 обоснове проекта при новите параметри закриване/рекултививиране на подлежащите на извеждане от експлоатация общински депа за отпадъци на общини Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица и Стражица, след изграждането на Регионална система за управление на отпадъците в регион Велико Търново, посредством финансов и икономически анализи, анализ на финансовата устойчивост, анализ на чувствителността и анализ на риска, като докаже неговата допустимост за финансиране от ЕС и установи и обоснове размера на помощта от ЕС, на националното съфинансиране, както и размера на собствения принос на общините от региона.“

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора общият срок за изпълнение на поръчката е 60 календарни дни и тече от подписване на договора, а съгласно ал. 2 крайният срок за изпълнение на договора се установява с подписването на двустранен приемо-предавателен протокол между страните по договора за приемане работата на изпълнителя, предмет на поръчката. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за изпълнение на поръчката възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя в размер на 71280,00 лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора плащането се извършва по следния начин: авансово плащане в размер на 35640,00 лв. с вкл. ДДС, представляващо 50% от предложеното възнаграждение, платимо в тридневен срок от подписване на договора, а окончателното плащане в размер на остатъка от уговорения общ размер на възнаграждението следва да се заплати в 3-дневен срок след предаване на всички разработени допълнения на документите. Съгласно чл. 19 от договора окончателното завършване на работите се установява с двустранно подписан приемопредавателен протокол. Съгласно чл.12,ал.5 от договора изпълнителя е длъжен в рамките на договорената цена да изготвя разяснения, уточнения и допълнения по извършената работа в обхвата на поръчката, ако в процеса на преглед и одобряване на проектното предложение възникне необходимост от такава. Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора при неизпълнение възложителят има право да изисква съставянето на констативен протокол, подписан от него и изпълнителя или оторизирани представители, а съгласно ал. 2 на този член при отказ за подписване от страна на изпълнителя или невъзможност възложителя да се свърже с изпълнителя, констативният протокол се подписва от възложителя или негов служител и двама свидетели. Съгласно чл. 26, т. 2 и 4 от договора същият се прекратява при изтичане срока на договора по чл. 2, ал. 1 от същия и при разваляне поради системно неизпълнение или пълно виновно неизпълнение на задълженията на една от страните по договора с писмено изявление от изправната страна до неизправната страна.