Решение № 208 от 24.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. ХАСКОВО, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500296 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258, ал. 1, предл. 1-во от ГПК.

ВЪЗЗИВНИЦАТА – И. М. П. е останала недоволна от Решение № 90 от 16.02.2023 год., постановено по гр.д. № 2066 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което прието за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София, следните суми: в размер на 4 302.98 лева – главница по договор за потребителски кредит № **** год., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и И. М. П., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № **** год. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 год.; в размер на 2 657.21 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.03.2018 год. до 15.11.2020 год.; в размер на 1 942.85 лева – обезщетение за забава за периода от 16.03.2018 год. до 27.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1602 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково – 28.06.2022 год. до окончателното й изплащане, поради което го обжалва с искане същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявените искове.

1

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.София – оспорва въззивната жалба.

Постъпила е и частна въззивна жалба, подадена от И. М. П. против Определение № 561 от 03.04.2023 год., постановено по гр.д. № 2066 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково в производство по чл.248 от ГПК, с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което въззивният съд й присъди разноски – адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Постъпил е отговор, подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ

НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.София, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София против И. М. П., с искане да се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания, присъдени в полза на ищеца със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1602 / 2022 г. на РС – Хасково, произтичащи от Договор за потребителски кредит № **** г., а именно: 4 850.37 лева – главница; 2 657.21 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 15.11.2020 г.; 3 248.43 лева – обезщетение за забава за периода от 16.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 11.10.2017 г. ответницата И. М. П. е сключила със „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, договор за потребителски кредит № ****, по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 4 000 лева. Договорено е заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 547.39 лева, на застрахователно обезщетение в размер на 561.60 лева, на годишен лихвен процент от 33.75 % и на годишен процент на разходите от 48.08 %. Общата, дължимата от потребителя сума е определена на 8 190.11 лева, платима на месечни вноски съгласно погасителен план, обективиран в договора. Срокът на действие на договора е определен до 15.11.2020 год.

На 31.08.2018 год. между кредитодателя - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен рамков договор за продажба на вземания /цесия/, включващ и вземането към ответницата в размер общо на 10 313.81 лева – данна, която съдът възприема от препис от приложение № 1 от 29.10.2021 год. към договора за цесия.

До ответницата е изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от Агенция за събиране на вземания, с което й е предоставен 7 – дневен срок за погасяване на задължението й, възлизащо на 10 313.81 лева. Уведомлението е изпратено по пощата, върнато като непотърсено – данна, която съдът възприема от представеното известие за 2 доставяне и обратна разписка от 02.12.2021 год.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е назначена счетоводна експертиза от представеното по която заключение се установява, че на 12.10.2017 год. чрез системата на easypay, „Ти Би Ай Банк“ е привела сума от 2 994.10 лева, на основание сключен с ответницата договор за кредит. На същата дата била изготвена разписка за сумата, получена от ответницата. С разликата до 4 000 лева, в размер на 1 005.90 лева е бил рефинансиран съществуващ договор за кредит, сключен между страните.

Общо постъпилите суми при кредитора, предназначени за погасяване на задълженията били в размер на 683.90 лева, от които 258.62 лева, послужили за погасяване на главницата, 423.91 лева – за погасяване на договорна лихва и 1.37 лева – на наказателни лихви. Размерът на непогасените суми са определени от експерта на 4 850.37 лева - разлика между общо дължимата сума по договора 5 108.98 лева /4 000 лева – размер на отпуснатия кредит, 561.60 лева – застраховка Живот и 547.39 лева – еднократна такса за оценка на риска/ и 258.62 лева – отнесена за погасяване на главницата; на 2 657.49 лева – разлика между общо дължима възнаградителна лихва от 3 081.40 лева и 423.91 лева, отнесена за погасяване на възнаградителната лихва и 1 942.85 лева – лихва за забава за периода от 16.03.2018 год. до 27.06.2022 год.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира въззивната жалба за частично основателна, по следните съображения:

Договорът за банков кредит, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ е двустранен, възмезден и консенсуален. В изпълнение на задълженията си, предвидени в договора, кредиторът следва да предостави отпуснатата в кредит сума на кредитополучателя. Срещу отпуснатия кредит, длъжникът следва да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви и такси. С предоставянето на сумата чрез усвояване на банковия кредит, имуществото на банката се променя – в нейна полза възниква вземане за стойността на отпуснатата сума, заедно с уговорените лихви и такси. Следва да се има предвид, че с процесния договор на ответницата е предоставен потребителски кредит, следователно към него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.

9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Като безспорно в тази насока съдът приема, че от страна на праводателя на ищеца – въззиваем в настоящото производство е изпълнено поетото с договора задължение за предоставяне на договорения кредит в размер на 4 000 лева – данна, която съдът възприема от заключението на вещото лице, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, икономическа експертиза, от което се установява, че част от договорения кредит – в размер на 2 994.10 лева е бил приведен на ответницата на 12.10.2017 год. чрез системата на easypay, за което била издадена разписка от същата дата, а с разликата до 4 000 лева, възлизаща на 1 005.90 лева е бил рефинансиран съществуващ договор за кредит.

Безспорно по делото е установено, че вземанията по договора за 3 кредит са прехвърлени в полза на ищеца, по силата на рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018 год. и анекс от 02.11.2020 год. – обстоятелство, обосноваващо наличието на материално правната легитимация на ищеца. Обстоятелството, че уведомлението за извършената цесия не е било връчено на ответницата, видно от приложената по делото разписка, от която се установява, че пратката не е потърсена, не обосновава извод в противна насока, предвид това, че последиците на цесията са породени с факта на връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея, включващи и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, получени лично от ответницата на 13.09.2022 год., в подкрепа на което обстоятелство е приложената по делото разписка.

Като безспорно съдът приема и това, че срокът на действие на договора е изтекъл на 15.11.2020 год., когато е настъпила и изискуемостта на вземанията на ищеца по договора за потребителски кредит, както и това, че от страна на ответницата е допуснато неточно изпълнение на поетите с договора задължения за връщане на предоставения й кредит, предвид извършените от нея частични плащания, послужили за погасяване на част от задълженията й за връщане на главница и на възнаградителна лихва, в размери съответно – на 258.62 лева и на 423.91 лева – данна, която съдът възприема от заключението на вещото лице, представено по допуснатата по делото икономическа експертиза.

При определяне вида и размера на дължимите от ответницата суми по договора за потребителски кредит, следва да бъдат разгледани заявените от нея възражения за нищожност, въведени с отговора на исковата молба, отчитайки в тази насока качеството й на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Като основателно в тази насока съдът намира заявеното от ответницата възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, по следните съображения: Безспорно е, че размерът на договорения ГПР – 48.08 % е под предвидения в нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, максимален размер – 50 % - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на Република България, равняваща се на 10 %, с което обаче изискването за действителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, не е изпълнено. В тази насока съдът изхожда от цялостното съдържание на представения договор за потребителски кредит, който съдържа клаузи, които обосновават извод за това, че в договорения ГПР не са включени всички действителни разходи – в случая – такса за оценка на риска в размер на 547.39 лева, с прибавянето на които размерът на ГПР надхвърля предвидения в закона максимален размер от 50 %. В подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че приемането на разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК цели избягване възлагането от страна на търговеца на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна – потребителя. В тази насока следва да бъде отчетено обстоятелството, че предоставения на ответницата кредит е в размер на 4 000 лева, а общата дължима от нея сума по договора е определена в размер на 8 190.11 лева, чрез 4 добяване към главницата от 4 000 лева на такса за оценка на риска – 547.39 лева, на застрахователно обезщетение – в размер на 561.60 лева и на ГПР от 48.08 %, с което общият размер на задълженията по договора надхвърлят повече от два пъти размера на предоставения кредит, при което договорът на самостоятелно основание се явява нищожен съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, доколкото общия размер на задължението надвишава определения в ал.4 на същия законов текст, максимален размер. С включването в договора и на клауза за заплащане на такса за оценка на риска, видът, размерът и действието, за което се събира не е ясно и точно определено в договора, съгласно изискването, предвидено в нормата на чл.10 а, ал.4 от ГПК, се стига до заобикаляне изискването, предвидено в чл.19, ал.4 от ГПК, явяващо се самостоятелно основание за нищожност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.19, ал.5 и чл.21, ал.1 от ЗПК.

Изводът за недействителност на договора се обуславя и от неспазване на изискването, предвидено в чл.10, ал.1 от ЗПК, свеждащо се до това съдържанието на договора да е изпълнено с размер шрифт – не по-малък от 12, възражение в каквато насока е въведено от ответницата с отговора на исковата молба, при което в тежест на кредитора е било да установи, че е спазено предвиденото като императив изискване, доказателства в каквато насока по делото не са събрани. Неспазването на посоченото изискване е предвидено като основание за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК.