Решение № 4327 от 17.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4327 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Въззивно гражданско дело № 20231100506981 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20188666 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. № 74555 по описа за 2016 г. на СРС, 73 състав, са отхвърлени исковете на „В.Я.” АД с ЕИК ******* за осъждане на ответника Държавен фонд „Земеделие” с ЕИК ******* за заплащане на следните суми: на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 12 533, 14 лв., претендирана като задължение по договор от 27.3.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 809,53 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода 13.1.2014 – 1.9.2014 г.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „В.Я.” АД с ЕИК *******, който го обжалва с оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Излага, че по делото не се спори между страните относно факти и обстоятелства, като спорен бил единствено въпросът правилно и законосъобразно ли ответникът Д. Ф. „Земеделие” е редуцирал одобрената за финансиране сума с 12 533, 14 лв. Поддържа, че задълженията 1 по договора са изпълнени изцяло и в срок от страна на ищеца, като единственият мотив на ответника е, че активите – зимни гуми към лекотоварните автомобили и изолация на товарен отсек на същите, са недопустими за финансиране, тъй като не са предмет на подпомагане съгласно договора от 27.03.2012 г. Излага, че съгласно Договор за продажба на автомобили от 15.04.2013 г. между „В.Я.” ЕООД и „Мото-пфое” ЕООД, в Поръчки 1, 2, 3 и 4 към него, зимните гуми са предоставени безплатно на ползвателя „В.Я.“ ЕООД като част от търговската отстъпка от „Мото-пфое” ЕООД, а описването им като стойност в Поръчки 1,2,3 и 4 към Договор за продажба на автомобили от 15.04.2013 г. е единствено във връзка с тяхното правилно осчетоводяване от страна на „Мото-пфое” ЕООД. Излага, че в представения на ДФ „Земеделие” договор за закупуване на специализиран транспорт между „В.Я.” ЕООД и „Мото-пфое” ЕООД от 07.09.2011 г. и поконкретно във всяка една Поръчка - неразделна част от него е описано, че в цената на бусовете е включена „Плътна преграда за товарен отсек без стъкло”, като стойността на тези прегради е калкулирана в стойността на транспортните средства, от което следвало, че преградите са били одобрени като разход и са предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ между „В.Я.” ЕООД и ДФ „Земеделие”. Сочи, че според изискване на „Мотопфое” ЕООД монтажът на тези прегради бил обособен в отделен договор, защото се извършва от външна фирма подизпълнител и трябва да се осчетоводи по този начин, отговарящ на практиката на доставчика на транспортните средства, което било видно от приложената към искова молба декларация от „Мото-пфое“ ЕООД от 08.04.2013 г. Поддържа, че „В.Я.” ЕООД е изпълнил предвидената инвестиция, съгласно одобрения проект, като разходите за изработването на прегради за товарните отделения на автомобилите, предмет на договора, и допълнителните зимни гуми не са извън рамките изрично и конкретно предвидени с договора за безвъзмездна финансова помощ целеви разходи. От приетата по делото съдебноикономическа експертиза се установявало, че реално разходи за закупуване на автомобилите със зимни гуми и с извършения допълнителен монтаж са с 490 лева повече от предвидените за субсидиране по договора с ДФЗ, които разходи не са поискани за възстановяване от дружеството. Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Въззиваемата страна по жалбата на ищеца

– Държавен фонд

„Земеделие” с ЕИК *******

– ответник в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита доводите в жалбата за неоснователни. Излага, че при обработката на заявката на плащане е установено, че нито в представените едва със заявката за плащане Поръчка 1 от 07.09.2011 г., Поръчка 2 от 07.09.2011 г., Поръчка 3 от 07.09.2011 г. и Поръчка 4 от 07.09.2011 г. към Договор от 07.09.2011 г. между „В.Я.” ЕООД и „Мото - пфое” ЕООД, нито в описанието на техническите характеристики на активите предмет на договора, както и във офертата от доставчика към заявлението за подпомагане не 2 фигурират зимни гуми и изолация на товарен отсек за 4 бр. специализирани автомобили. Поддържа, че спорният въпрос по делото е основателността на преценката на ДФЗ да извърши направените от него корекции на одобрената финансова помощ, изразяващи се в отказ от изплащане на претендираните от ищеца разходи за закупуването на зимни гуми на 4 бр. автомобили и доставка и монтаж на 4 бр. преградни стени за тези автомобили. Излага, че правилни са съжденията на съда за наличието на съществена разлика между търговската отстъпка, изразяваща се в намаляване на цената на дадена стока или услуга и търговската отстъпка под формата на допълнителни доставки на стоки и услуги, като в случая, гумите били предложени от доставчика като търговска отстъпка, а в техническите спецификации лекотоварните автомобили притежават собствени прегради, поради което не било необходимо тяхното допълнително закупуване и монтаж, още по малко това да се случва посредством изричен договор, различен от договорите за продажба на тези автомобили, независимо от финансовата обосновка на ищеца за това. Сочи, че пред Фонда е представен анекс от 15.02.2013 г. към договор от 07.09.2011 г. за продажба на автомобили, с който страните се споразумяват да запазят първоначално договорените цени на автомобилите, независимо от тяхната замяна със сходни модели, поради невъзможност за доставка на автомобилите по предварителни поръчки, като в Декларация от 08.04.2013 г. „Мото-пфое” ЕООД уведомява ищеца, че зимните гуми са подарък и не са част от стойността на автомобилите, но са вписани в договорите с цел правилното им осчетоводяване, както и че е направена допълнителна окомплектовка на товарните помещения от външна фирма под надзора на „Мото-пфое” ЕООД, поради които обстоятелства счита, че не дължи заплащане на претендираните от ищеца суми. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

3

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „В.Я.” АД с ЕИК *******, с която са предявени срещу Държавен фонд „Земеделие” с ЕИК ******* осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер 12 533, 14 лв., представляваща неизплатена част от одобрени разходи за проект № 22/123/00596 по Договор № 22/123/00596 от 27.03.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата и осъдителен иск с правно основание чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер 809, 53 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (мораторна лихва) за периода от 13.01.2014 г. до 01.09.2014 г. върху главницата в размер 12 533, 14 лв., представляваща неизплатена част от одобрени разходи за проект № 22/123/00596 по Договор № 22/123/00596 от 27.03.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Ищецът твърди, че на 27.03.2012 г. е сключил с ответника Договор № 22/123/00596 от 27.03.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът бил подписан въз основа на решение за одобрение на проект № 22/123/00596 „Изграждане на предприятие за преработка и пакетиране на ядки и семена“ в с. Лозен. Излага, че е изпълнил изцяло одобрения проект в рамките на определения срок, поради което ответникът бил задължен да изплати финансовата помощ в размер на 50 % от реално извършените разходи или общо по договор сума в размер 1 836 724 лева в срок до 4 месеца от постъпване на заявката за плащане. На 13.09.2013 г. ищецът подал заявка за плащане с вх. № 22/123/00596/3/01 заедно с всички изискуеми документи съобразно чл. 4.13 от Договора. Плащане на субсидията било извършено на 17.01.2014 г., като преведената сума по сметката на дружеството (след прихванато авансово плащане в размер 918 362 лева) била 854 702, 86 лева, като спрямо първоначално одобрената инвестиция съгласно Анекс II от 16.05.2013 г. и приложение към него в размер 1 785 598 лева, била преведена по-малка сума като разликата възлизала на 12 533, 14 лева. Поддържа, че не са налице основанията по чл. 4.4 от Договора, на които ответникът има право да откаже изплащане на помощта, поради което счита, че до 13.01.2014 г.

Държавен фонд „Земеделие“ е следвало да изпълни задължението си за заплащане на одобрената финансова помощ в пълен размер. Излага, че на 11.02.2014 г. му било изпратено уведомително писмо с изх. № 01-2600/924 от 10.02.2014 г. от Държавен фонд „Земеделие“, с което го уведомява, че има наложена редукция на субсидията в размер 12 533, 14 лева, като допустимата 4 субсидия е намалена, както следва: 1320, 54 лева за зимни гуми към лекотоварни автомобили 2 бр. Ford Jumbo Van Ambiente 350Е и 2 бр. Ford Transit Connect Van LWB Trend; 11 212, 60 лева за изолация на товарен отсек на лекотоварни автомобили 2 бр. Ford Jumbo Van Ambiente 350Е и 2 бр. Ford Transit Connect Van LWB Trend. Сочи, че единственият мотив на ответника бил, че посочените активи са недопустими за финансиране, тъй като не са предмет на подпомагане съгласно Договор № 22/123/00596 от 27.03.2012 г.

Поддържа, че съгласно Договор за продажба на автомобили от 15.04.2013 г. между „В.Я.” ЕООД и „Мото-пфое” ЕООД в Поръчки 1, 2, 3 и 4 към него зимните гуми са предоставени безплатно на ползвателя „В.Я.“ ЕООД като част от търговската отстъпка от „Мото-пфое” ЕООД, а описването им като стойност в Поръчки 1,2,3 и 4 към Договор за продажба на автомобили от 15.04.2013 г. е единствено във връзка с тяхното правилно осчетоводяване от страна на „Мото-пфое” ЕООД. Излага, че в представения на ДФ „Земеделие” договор за закупуване на специализиран транспорт между „В.Я.” ЕООД и „Мото-пфое” ЕООД от 07.09.2011 г. и по-конкретно във всяка една Поръчка неразделна част от него е описано, че в цената на бусовете е включена „Плътна преграда за товарен отсек без стъкло”, като стойността на тези прегради е калкулирана в стойността на транспортните средства, от което следвало, че преградите са били одобрени като разход и са предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ между „В.Я.” ЕООД и ДФ „Земеделие”. Сочи, че според изискване на „Мото-пфое” ЕООД монтажът на тези прегради бил обособен в отделен договор, защото се извършва от външна фирма подизпълнител и трябва да се осчетоводи по този начин, отговарящ на практиката на доставчика на транспортните средства, което било видно от приложената към искова молба декларация от „Мото-пфое“ ЕООД от 08.04.2013 г. Твърди, че в качеството си на ползвател по договора с ответника е изпълнил предвидената инвестиция съгласно одобрения проект, която се ползва по предназначение, като подал заявката за плащане в срок. Поради изложеното претендира плащането на пълния размер на одобрената предварителна финансова помощ в уговорения 4 месечен срок от датата на подаване на заявката за плащане, от която дата ответникът изпаднал в забава на свое ликвидно и изискуемо парично задължение.