Решение № 289 от 11.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110204626 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на Р. Н. с ЕГН **********, чрез адв.Вл. Ш., против НП № 25-0436-000440/22.08.2025 г., издадено от началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна.

С жалбата се оспорва издаденото НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят не е получил уведомление от Гаранционен фонд, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена. Навеждат се доводи за липса на субективна страна на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв.Ш., АК Варна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира за разноски.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, редовно призована не се представлява.Депозирани са писмени бележки.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

На 24.05.2025 г., около 18:13 часа, жалбоподателят Р. Н. управлявал личния си лек автомобил „Мазда Премаци“ с рег. № *** в гр.Варна по бул.“Княз Борис I“, като срещу номер 195 на ж.к. Чайка в посока на движение бул.“Васил Левски“ автомобила бил спрян за проверка от служители на 02 РУ Варна. След направена справка във АИС "ПП" било установено, че автомобила е със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 25.02.2025 г. регистрация.

1

Въз основа на така установеното свидетелят П. Г. П., на длъжност *** във 02 РУ Варна в присъствието на един свидетел – очевидец св.Св. Д. и на жалбоподателя съставил срещу последния АУАН,сер.GA № 4068105/24.05.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта контролният орган приел за установено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът бил връчен на нарушителя Н., който го подписал като не посочил да има възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Впоследствие било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК по материали изпратени от 02 РУ – Варна, пр. пр. № 8613/2025 г. по описа на РП Варна и след като било прието, че липсва умисъл у жалбоподателя Н. да е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация – нерегистриран по съответния ред, т. е. че не е осъществен състава на горепосоченото престъпление, с постановление на РП Варна от 18.06.2025 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство и материалите по преписката са били изпратени на началника на 02 РУП Варна за преценка за налагане на административно наказание.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №25-0436-000440/22.08.2025 г., издадено от началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Р. Р. Н. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 11.11.2025 г., а жалбата срещу него била депозирана пред наказващия орган на 12.11.2025 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.П., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН,сер.GA № 4068105/24.05.2025 г., пр. пр. № 8613/2025 г. по описа на РП Варна, Постановление на ВРП от 18.06.2025 г.,Резолюция № 25-0436-М00051/27.05.2025 г.копие на застрахователна полица на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,разписка,копие на постановление за отказ да се образува наказателно постановление от 18.06.2025 г.,уведомление до Р. Н.,справка за лек автомобил,справка за нарушител водач,Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на св.П.,досежно обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства.

От приложеното по преписката уведомление не се установява кога е връчено на жалбоподателят Н..

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по 2 местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 18.06.2025 г. ВРП е отказала да образува наказателно производство и е препратила преписката на 02 РУ ОД МВР Варна по компетентност. В случая е издаден и АУАН,сер.GA № 4068105/24.05.2025 г. за същото нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. С оглед на това, съдът счита, че в случая са спазени изискванията на процесуалния закон за започване на административнонаказателното производство и ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение.

НП е издадено от компетентен орган – началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи,като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

Атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят Н. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на валидна задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП –служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от ГФ по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ, урежда правно задължение на информационен център да уведомява собствениците на ППС, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава 14 дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличието на сключен действащ застрахователен договор за тази застраховка.

От данните по делото не се доказа жалбоподателят Н., който е собственик на процесното МПС - лек автомобил марка „Мазда Премаци“ с рег. № *** да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. Следователно и поведението на Н. е субективно несъставомерно, тъй като същият не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, 3 извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.

АНО е нарушил разпоредбата на чл.53,ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя. Без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. Р. Н., поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102. 56 евро /левова равностойност 200 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, поради което размерът на минималното възнаграждение е 204. 52 евро /левова равностойност 400 лева/, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, предвид стойността на глобата.

В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /511,29 /евро.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.

Съдът като съобрази разпоредбите на чл. 18, ал. 3 и чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и действителната фактическа и правна сложност на делото, която не висока, а е типичната за подобен род нарушения; приключване на делото в едно съдебно заседание; обстоятелството, че освен глоба на жалбоподателя е наложена и санкция лишаване от права, която в доста по-значителна степен накърнява правата му, съдът намира, че справедливият размер се явява 260 евро.

4

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Варна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0436-000440/22.08.2025 г., издадено от началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, с което на Р. Р. Н. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са и отнети и 10 точки.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на Р. Р. Н. с ЕГН ********** сумата от 260 евро., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5