Решение № 98 от 03.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Перник, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20251720201879 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В.Л.Х., представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Н. Ц., против Наказателно постановление /НП/ № 847434-F820977/01.09.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол”, оправомощен със Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № 3-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г., с което на „**************“ ООД, ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.

185, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В жалбата сe оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за наличие на допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство и за допуснати нарушения на материалния закон. Акцентира се, че при съставянето на АУАН и НП не е спазено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и т. 6 от ЗАНН. Сочи се, че както в АУАН, така и в НП не е посочено, че става въпрос за деяние, от което не са настъпили вредоносни последици за фиска. Изложени са и подробни доводи за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН Съобразно изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление на посочените в жалбата основания. Цитирана е съдебна практика, която жалбоподателят намира за относима към предмета на делото.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. Ц., като поддържа депозираната жалба и прави искане за 1 цялостна отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган, редовно уведомен, представлява се в проведеното открито съдебно заседание от юрисконсулт Петков, който излага доводи, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което и прави искане същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2025 година, в 12:52 часа в гр. Перник, на ул. „Димитър Благоев" № 67 е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пap. 1 т.41 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ - магазин за хляб и тестени изделия, стопанисван от „**************" ООД, с ЕИК *******. При проверката е установено, че дневният оборот от наличния в обекта въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/ модел Датекс, фискалното устройство/ФУ/ DT979477, № на фискалната памет /ФП/ № 02979497, съгласно междинен отчет от фискалната памет /ФП/ е в размер на 188,81 лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 161,52 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства.

Фискалното устройство /ФУ/ притежава функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. Установената разлика/промяна в касовата наличност е в размер на 27,29 лв. и представлява изваждане на пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването му с точност до минута. Във връзка с констатациите при извършената проверка е съставен на основание чл. 110, ал .4, във вр. с чл. 50, ал.1 от ДОПК протокол за извършена проверка № 0206153/02.05.2025 г.

Въз основа на него е издаден срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F820977/09.05.2025 г., за това, че на 02.05.2025 година, в 12:52 часа в гр. Перник, на ул. „Димитър Благоев" № 67, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на пap. 1 т.41 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ - магазин за хляб и тестени изделия, стопанисван от „**************" ООД с ЕИК *******, при която е установено, че дневният оборот от наличния в обекта въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/ модел Датекс, фискалното устройство/ФУ/ DT979477, № на фискалната памет /ФП/ № 02979497, съгласно междинен отчет от фискалната памет /ФП/ е в размер на 188,81 лв. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 161,52 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното устройство /ФУ/ притежава функциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. В АУАН е посочено, че установената разлика/промяна в касовата наличност е в размер на 27,29 лв. и представлява изваждане на пари от касата, което не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването му с точност до минута, от което следва, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми, с което е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Видно от отбелязването в него, АУАН е връчен на жалбоподателя на 09.05.2025 г., като е подписан от управителя с възражения, че преди проверката на 02.05.2025 г. е извършено зареждане на стока от ЕТ „**************“ на обща стойност 27,20 лв., поради което сумата не е била извадена от фискалното устройство.

2

Въз основа на обсъждания АУАН № F820977/09.05.2025 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 847434-F820977/01.09.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален надзор”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл.

185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Възприетата в НП фактическа обстановка е идентична с описаната в АУАН. Не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, заявени при връчване на АУАН.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 21.11.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана на 26.11.2025 г.

По делото е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя И. В. Г., който свидетелства за осъществяването на отразените в протокола за извършена проверка № 0206153/02.05.2025 г. обстоятелства. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Като такива съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел А.М.И. – продавач-консултант на проверявания обект на 02.05.2025 г., която заявява, че непосредствено преди проверката – около петнадесет минути преди това, която е съвпаднала по време и с обедна почивка на клиенти на обекта, е получила стока, която е платила с пари от касата. Заявява, че не е „подвадила“ парите от касата, тъй като е имало много клиенти в магазина в този момент. Сочи, че хората бързали да си купят обяд, продължавали да влизат и не е могла и да си прибере стоката. Показанията на свидетеля, в частта за доставената стока, кореспондират с приетата като доказателство по делото стокова разписка от 02.05.2025 г. за доставка на стока – боза на стойност 27,20 лв., заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния Директор на НАП за упълномощаване на АНО за издаване на НП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително от показанията на актосъставителя И. В. Г. и свидетеля-очевидец А.М.И., както и от присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства – протокола за извършена проверка № 0206153/02.05.2025 г., АУАН № F820977/09.05.2025 г., Наказателно постановление № 847434-F820977/01.09.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален надзор”, стокова разписка от 02.05.2025 г., справка за лица, работещи на трудови договориза дата 02.05.2025 г. в „**************“ ЕООД, договор за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС, сключен между Банка ДСК АД и наказаното лице и приемо-предавателен протокол за инсталация на ПОС от 09.04.2025 г. към него, стокова разписка от 02.05.2025 г. за доставка на боза на стойност 27,20 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е 3 приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но във връзка с издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, предвижда няколко състава на административни нарушения, като конкретната хипотеза във връзка със санкционираното нарушение е следвало бъде уточнена в наказателното постановление от наказващия орган, както словесно, така и с пълно, ясно и безпротиворечиво посочване на приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай в обжалваното наказателно постановление липсва точно посочване на изпълнителното деяние на нарушението. В нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, се предвиждат две форми – извършване на нарушение или допускане да се извърши нарушение. Освен това е извършена квалификация на деянието по чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, без да е отразен и допълнителния определящ признак, че нарушението не води до неотразяване на приходи, каквото е задължителното изискване на препратката с ал.

1 на чл. 185 от ЗДДС. В санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на имуществена санкция в размер от 6 000 лева до 20 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея е установен привилегирован състав на нарушение от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице от 1000 лева до 4 000 лева.

Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че в тях не е посочено, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, което обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението, и е било лесно установимо в хода на проверката.

Освен това, липсва и посочване на изречение последно на чл. 185, ал. 2 ЗДДС в дадената от органа правна квалификация. Тези нарушения в своята съвкупност, са особено съществени и опорочават наказателното постановление до степен, неподлежаща на саниране, съответно имат за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като препятстват правото на защита на наказаното лице /в този смисъл: решение № 48 от 23.03.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 23/2022 г., решение № 755 от 6.03.2025 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 71/2025 г. и др./.