Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13570 от 27.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45790/2022
Вид
Решение № 13570
Подписан
27.11.2022
Състав
КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13570 гр. София, 27.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110145790 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 177592/25.08.2022 г., уточнена с молба вх.

№ 179480/29.08.2022 г., по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от В. С. С., действаща лично и като майка и законен представител на децата си С. Л. Д. и К. Л. Д., с която търси защита за себе си и за децата си срещу Л. К. Д., за когото твърди, че е нейн бивш съпруг и баща на децата. В молбата се сочат извършени спрямо молителката и децата актове на домашно насилие, подробно описани по време, място и начин на извършване.

Молителката пледира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на ответника.

По делото е издадена заповед за незабавна защита на 05.09.2022 г., като с нея съдът е наложил временно мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал.

1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

Ответникът по молбата Л. К. Д. се явява лично в съдебното заседание по делото, като не оспорва същата и признава фактите и обстоятелствата, изложени в нея.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на молбата за защита:

Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено Л. К. Д. спрямо молителката и децата психическо такова.

По делото са представени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН /л. 5 и л. 20 от делото/, решение № 514502/24.10.2018 г. по гр. дело № 1

62088/2018 г. на СРС /л. 7 от делото/, два броя удостоверения за раждане /л. 8 от делото/, служебна бележка /л. 9 от делото/, социален доклад /л. 39-40 от делото/.

Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.

Ответникът, в проведеното съдебно заседание на 09.11.2022 г., е направил признание на обстоятелствата, изложени в молбата. Същият заявява, че твърдяното в молбата насилие действително се е случило по време и начин, посочен в същата. С оглед на което с протоколно определение съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че всички заявени от молителката в първоначалната й молба и уточнителната такава актове на насилие са се осъществили от Л. Д. по време, място и начин, посочени в молбата.

Признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседание, представлява признание на факта за извършено от него спрямо пострадалите домашно насилие на процесните дати, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК същото следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

В конкретния случай признанието на ответника изцяло кореспондира с представените и приети по делото доказателства. Ето защо съдът счита за доказано, че Л. К. Д. е осъществил актове на домашно насилие спрямо молителката и децата.

При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на ответника към пострадалите, с които свои действия е осъществил домашно насилие под формата на психическо такова.

Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.

По вида на мярката за защита:

Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени именно претендираните от молителката мерки за защита, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 /по отношение и на тримата пострадали/, т. 3, предл. 1 /само за молителката/, и т. 5 от ЗЗДН.

Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. С. С., С. Л. Д. и К. Л. Д. – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.

Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН в полза на В. С. С. ще създаде и допълнително гаранция за същата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие, а тази по чл. 5, т. 5 от ЗЗДН ще мотивира и самият извършител към неагресивно поведение към пострадалите лица. На ответника 2 следва да му бъде забранено да се приближава до молителката на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта, както и да посещава специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие, за срок от 12 месеца.

По размера на наложената глоба:

Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.

Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици за пострадалите от извършеното спрямо тях деяния, както и обстоятелството, че по делото липсват данни за доходите на ответника, счита, че на Л. К. Д. следва да бъде наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

По отношение на разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено молителката, но същата не е претендирала присъждането на такива.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата е в размер на 75 /3х25.00/ лева по всеки от субективно съединените искове, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.

Воден от горното СЪДЪТ

РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН , срещу Л. К. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв Горна Баня, ул.

Поглед № 20, като

ЗАДЪЛЖАВА Л. К. Д., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на лицата В. С. С., ЕГН **********, С. Л.

Д., ЕГН **********, и К. Л. Д., ЕГН **********, и тримата с адрес в гр.

София, ***, ет, 4, ап. 5.

ЗАБРАНЯВА на Л. К. Д., ЕГН **********, да приближава лицето В. С.

С., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра, за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 27.11.2022 г.

ЗАДЪЛЖАВА Л. К. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“ гр. София, кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1, ***, е-mail: [email protected], за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 27.11.2022 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. К. Д., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.

21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да 3 уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/.

ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Л. К. Д., ЕГН **********, глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Л. К. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 75,00 /седемдесет и пет/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).

Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4