Решение № 1511 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330114467 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.

Ищецът П. И. П. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че в рамките на делото по прекратяване на брака се е развило производство по привременни мерки, в резултат на което ползването на семейното жилище в гр. *** било предоставено на ответницата.

По силата на определението по привременни мерки ищецът напуснал жилището от 01.09.2023г. С окончателното решение за развод, ползването на семейното жилище било предоставено на ответницата Ж. С.. По силата на тези обстоятелства ищецът бил лишен от ползването на жилището, което било съсобствено между страните. Твърди, че по силата на решението между страните възникнали наемни отношения, които не били уредени с решението. Дължимия за цялото жилище наем ищецът оценявал на 900 лв. месечно. Съобразно дела си в съсобствеността и след приспадане на площта необходима за живеене на децата родени от брака, ищецът счита, че ответницата му дължи наем от 300 лв. месечно. При тези обстоятелства излага искане да бъде осъдена ответницата да заплати сумата 300 лв. дължима за месец септември 2023г.

Ответницата Ж. К. С. не отрича наличието на съсобственост в посочените в исковата молба квоти. Не отрича също, че след 01.09.2023г. жилището се обитава от нея и децата. Поддържа, че при изнасянето си от жилището ищецът е взел и основната част от мебилировката в хола, като при това не е заплатил дължимите за ползването в 1 предходния период от 01.06.2023г. до 31.08.2023г. разходи за ток, вода, въпреки че през това време само той е обитавал съсобствения апартамент. Оспорва размера на дължимия общ наем за жилището да е 900 лв. от които тя да дължи 1/3 тоест 300 лв.

Поддържа, че тъй като децата са две и също ползват семейното жилище, тя следва да заплати ¼ от наема. Твърди също, че е заплатила направените само от ищеца разходи за вода и електричество за времето когато той живеел апартамента. Тези разноски възлизали общо на 242,68 лв. Предвид това прави възражение за прихващане на сумата претендирана от ищеца с тези разходи, в случай че искът бъде уважен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищцата и ответникът са бивши съпрузи, сключили брак на ***. От него има родени две деца, като едното е ***, а другото ***. Бракът между страните е бил прекратен с решение от ***. по гр.д. №***/***г. на Пловдивския районен съд, влязло в сила на ***. Със същото решение било одобрено споразумение по чл.50 СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на децата И. П.а и К. П. било възложено на майката. Ползването на семейното жилище било предоставено също на Ж. К. П.а, чиято фамилия понастоящем е С. /лист 31-32/.

Съгласно представения Нотариален акт №***, том ***, дело №***/***г. от ***. на нотариус *** по време на брака съпрузите са придобили право на собственост върху жилище с идентификатор № ***, с административен адрес: *** със застроена площ 94 кв.м., ведно с изба № 7 и 1,7 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж /лист 34/.

Установява се, че в хода на производството за развод по гр.д. № ***/***г., с определение от 29.05.2023г., съдът е допуснал привременни мерки във връзка с упражняването на родителските отговорности, като още с този акт е предоставил ползването на семейното жилище в ***, както следва: за времето от 29.05.2023г. 31.08.2023г. съвместно на двамата съпрузи; а считано от 01.09.2023г. на съпругата Ж.

К. П.а и малолетните деца /лист 5-23/.

Между страните не се спори, че от 01.09.2023г. ищецът П. П. е напуснал семейното жилище, като го е обитавал самостоятелно от месец юни 2023г. до 01.09.2023 г. /лист 77/.

Според показанията на свидетеля Г.С., *** на ответницата, във времето от края на май до края на месец август 2023г. тя не е живяла в семейното жилище поради влошените отношения с ищеца. През това време била при свидетеля, който й предоставил възможността да обитава неговия апартамент. Когато ищецът се изнесъл от семейното жилище в началото на месец септември, взел със себе си обзавеждането на хола – гарнитура и легло, един климатик, телевизор, видеоигра, пералня и още един малък телевизор от кухнята. Свидетелят С. сочи също така, че в един известен период, докато апартаментът е бил обитаван само от ищеца, с него е живял неговият ***. Това 2 било в периода от юни до края на август 2023г.

Установява се от заключението на съдебно-оценителната експертиза, че пазарният месечен наем за обзаведен апартамент, подобен на процесния, възлиза на 630 лв. /320 евро/. В случай че апартаментът е частично обзаведен, месечната пазарна наемна цена е 590 лв. /300 евро/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Страните са бивши съпрузи, като не е спорно, че след прекратяване на брака им същите са съсобственици при равни квоти на придобитото по време на брака семейно жилище в ***.

Според чл.31 ал.1 ЗС всеки от съсобствениците може да ползва общата вещ съобразно дела си, а съгласно чл.31 ал.2 ЗС, когато вещта се ползва само от някой от съсобствениците той дължи на останалите обезщетение от деня на писменото поискване.

Съгласно чл. 57 СК, когато семейното жилище е предоставено за ползване на един от съпрузите, по силата на решението по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл.237, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

В хипотезата на прекратяване на брака по взаимно съгласие страните могат със споразумението по чл.51 СК да уредят отношенията си по повод ползването на семейното жилище, като определят размера на дължимия наем или изрично предвидят безвъзмездност на ползването. Когато размерът на дължимия наем не е определен, приложим в отношенията между бившите съпрузи е чл.31, ал.2 ЗС, като не се изисква отправянето на изрична писмена покана, тъй като ползването се предоставя възоснова на съдебен акт, който е съобщен, поради което е известен на страните / в този смисъл Решение №199/2017г. по гр. д. № 154/2017г. на ВКС, І г.о. /. Когато семейното жилище е било предоставено на единия от съпрузите по силата на постановени в хода на производството по развод привременни мерки, също е налице съдебен акт, известен на страните. От това следва, че чл.31 ал.2 СК намира приложение при същите условия – не се налага отправяне на писмена покана.

По настоящото дело се установи безспорно, че след предоставяне на ползването на семейното жилище на ответницата и родените от брака деца, постановено като привременна мярка, ищецът е напуснал жилището в края на август 2023г., като от 01.09.2023г. в него живеят ответницата и децата.

Следователно за претендирания период – месец септември 2023г. ответницата дължи на ищеца обезщетение за лишаване от ползване, в размер на пазарния наем.

При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид обстоятелството, че с ответницата живеят двете деца на страните, които не дължат 3 обезщетение, но също ползват процесното жилище.

Съгласно чл. 125 от СК родителите дължат на децата си грижи по отглеждане и възпитание, които следва да съответстват на правото на детето по чл.124 СК - да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Осигуряването на подслон, както и на подходящи жилищни условия са част от родителските задължения. Двамата родители дължат изпълнение на тези задължения в еднаква степен. Както майката така и бащата, когато живеят в едно домакинство с децата, следва в еднаква степен да ограничат собствените си нужди във връзка с ползването на семейното жилище.

Разпределението на ползването на една и съща вещ от родителите и децата, следва да се осъществява при отчитане на броя на децата. Родителите следва да ограничат собствените си права в степен, да осигурят достатъчно жизнено пространство на всяко дете. В конкретния случай, при две деца на всяко дете се полага по ¼ от площта на жилището, като всеки родител предоставя тази част съобразно собствените си права.

Ето защо от дължимото от ищцата обезщетение за ½ ид.ч. от жилището следва се приспадне частта, която се ответникът следва да предостави на децата си, при което тя ще дължи обезщетение за ¼, а не за 1/3 от стойността на пазарния наем.

Предвид установената от експертизата средна наемна цена 630 лв. /320 евро/ ответницата ще дължи на ищеца обезщетение в размер на ¼ тоест 157,50 лв. /80,53 евро/. До този размер искът се явява основателен.

Извода за основателност на иска обосновава необходимост от произнасяне по направеното от ответницата възражение за прихващане.

Съгласно чл.103, ал.1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

Установява се от представените от ответницата разписки за електричество, студена и топла вода, че С. е заплатила дължимата за тях цена за периода от месец юни на 2023г. до месец август 2023г., включително. Общата стойност на тези разходи възлиза на 242,68 лв. / 124,08 евро/. Тъй като се установи, че в този период процесното жилище е било ползвано само от ищеца, ответницата е заплатила негови задължения и той следва да възстанови тези суми, тъй като той е ползвал услугите по доставка на съответните консумативи. Предвид това, че заявеното за прихващане вземане / 124,08 евро/ е по-голямо от размера обезщетението дължимо от ответницата /80,53 евро/ вземането по исковата молба, искът следва в тази си част да се се отхвърли погасен поради прихващане. В останалата част до претендираните 300 лв. /153,39 евро/ искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът дължи на ответницата деловодни разноски в 4 размер на 350 лв. / 178,95 евро/, от които 300 лв. за адвокат и 50 лв. за експертиза.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на П. И. П. ЕГН ********** със съд. адрес ***, адв. С. К. против Ж. К. С. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане, на осн. чл.31, ал.2 ЗС на сумата 153,38 евро /300 лева/ обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му 1/2 ид.ч. от съсобствен имот – апартамент № *** на адрес *** дължимо за периода месец септември на 2023г., както следва: за размера до 80,53 евро /157,50 лв./ като ПОГАСЕН ПОРАДИ ПРИХВАЩАНЕ със заявеното чрез възражение от ответницата Ж. К. С. вземане за сумата 124,08 евро /242,68 лв./ представляващи стойността на разходи за ток и вода в съсобственото жилище за времето от месец юни на 2023г. до месец август 2023г., включително, извършени по времето докато апартамента е ползван само от ищеца П. и заплатени изцяло от ответницата С.; и като НЕОСНОВАТЕЛЕН в останалата част до претедираните 153,39 евро / 300 лв. /.

ОСЪЖДА П. И. П. ЕГН ********** да заплати на Ж. К. С. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 178,95 евро / 350 лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5