Решение № 372 от 04.07.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Дупница, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510100493 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба н а Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Др Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Н. В. В., ЕГН:

**********, с адрес: *** с която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 02.01.2024г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, в качеството на заемодател, и Н. В. В., в качеството на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № 100696542/02.01.2024г. при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /по електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит с инициирано от страна на кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на уебстраницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката.

1

Между „Кредит Гаранция“ ЕООД и Н. В. В. е сключен договор за възлагане на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

На 21.06.2024г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от дата 21.06.2024г., по силата на който вземането, произтичащо от гореописания договор за кредит, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на задълженията от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2870/2024г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответницата е възразила в законоустановения срок.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 500.00 леваглавница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 53.80 лв.-договорна възнаградителна лихва за периода от 02.02.2024г. до 02.07.2024г. и 34.20 лв.-лихва за забава за периода от 03.02.2024г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата признава, че има задължение към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, по сключен между тях Договор за потребителски кредит № 100696542/02.01.2024г., по силата на който посоченото дружество й е дало в заем сумата от 500.00 лв. Оспорва обаче, че е надлежно уведомена за цесията на вземането към ищеца.

Ответницата прави и възражение за недействителност на клаузите за лихви, такси и разноски от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК, като излага съображения в тази насока.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява следното: на 02.01.2024г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, в качеството на заемодател, и Н. В. В., в качеството на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит № 100696542/02.01.2024г. Размерът на предоставения заем е 500.00 лв., за срок от шест месеца. Погасителните вноски (6 на брой в размер на 92.30 лв. всяка) съставляват 2 изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, при което обшият размер на всички плащания по заема възлиза на 553.80 лева, при първа погасителна вноска 02.02.2024г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 02.07.2024г. (дата на последна погасителна вноска съгласно погасителен план, неразделна част от договора за заем).

Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /по електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е инициирано от страна на кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на уебстраницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни. В края на Заявката за кандидатстване кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката.

Заемът следвало да бъде обезпечен с поръчителство, в която връзка Между „Кредит Гаранция“ ЕООД и Н. В. В. е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който ответницата дължала и възнаграждение в размер на вноските по погасителния план, или сума в размер на общо 553.80 лева; в договора за кредит са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и годишен процент на разходите /ГПР/; в договора липсва методика на формиране на ГПР и това кои компоненти се включват в него; в договора е посочен само лихвеният процент – 36 % , но не и как тази стойност се съотнася към ГПР по договора; в ГПР не са включени разходите за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство; не са включени и условията за издължаване на кредита.

На 21.06.2024г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от дата 21.06.2024г., по силата на който вземането, произтичащо от гореописания договор за кредит, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите му се суми, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2870/2024г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е възразила в законоустановения срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

3

Безспорно е установено по делото, че по силата на сключен договор за паричен заем от 02.01.2024г. дружеството „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, е дало в заем на ответницата сумата от 500.00 лева, при посочени в договора условия.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение №1/21.06.2024г. към него, „Кеш Кредит Мобайл“ ООД, е прехвърлило на ищеца вземането си от ответницата по процесния договор. Представено е потвърждение за сключената цесия.

Представено е и пълномощно, с което първоначалният кредитор е упълномощил цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия, във връзка с чл.99, ал.3 ЗЗД. Представено е уведомително писмо от упълномощения цесионер до ответницата, с което я уведомява за цесията. Безспорно се установи по делото, че ответницата е получила дадената в заем сума по договора за паричен заем. Ето защо следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая предвид приетото за установено от фактическа страна следва да се приеме, че договорът за кредит е сключен в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

4

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Посочената годишна фиксирана лихва от 36 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.