Определение № 2791 от 19.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2791 гр. София, 19.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. Г. Административно наказателно дело № 20231110214762 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Г. като разгледа докладваното от съдия Г. А.Н.Д.№14762 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.144 от АПК вр. чл.248 от ГПК по молба на П. Р. Р. чрез адв.А. И..

С решение №2741/11.06.2024 г. съдът е отменил заповед за задържане рег.

№225зз-1169/07.10.2023 г., издадена от старши полицай при 01 РУ-С. по отношение на П. Р. Р., ЕГН ********** като незаконосъобразна, осъдил е Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на П. Р. Р. разноски в размер на 660 лв. и е отхвърлил искането на адв.И. за присъждане на разноски за разликата до 1810 лв. като неоснователно.

В молбата си П. Р. Р. чрез адв.А. И. сочи, че в настоящото производство се оспорва индивидуален административен акт и възнаграждението според трайната практика на съдилищата се определя по чл.8, ал.3 НМРАВ - в размер 1 на 1 000 лева.

Правилно в останалата част по чл.14, ал.2 НМРАВ е определено допълнително възнаграждение от 250 лева и държавна такса в размер на 10 лева.

Приложение следва да намерят разпоредбите на АПК, доколкото предмет на оспорване е индивидуален административен акт.

В този смисъл е и определение №3135 от 15.04.2022 г., постановено по адм. д. №3042 по описа на АССГ за 2022 г., където е посочено, че:"Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд".

Действително специалният закон не регламентира процесуалния ред за разглеждане на производството пред районния съд. В правната доктрина и в константната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че заповедта за задържане, издадена на основание чл.72, ал.1 ЗМВР е административен акт.

Задържането по посочения ред е административна дейност, осъществявана от полицейски орган, оправомощен от закона. В този смисъл - определение №67 от 07.04.2018 г. на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав, определение №36 от 09.04.2020 г. на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав, определение №11 от 29.01.2018 г. на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав.

Обстоятелството, че законодателят е регламентирал специален ред за съдебно обжалване на законността на полицейското задържане, различен от общия ред, предвиден в текста на чл.133 АПК, не обуславя извод за неприложимост на разпоредбите на АПК при празноти в специалния закон.

ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лица в конкретно посочени случаи, като същевременно на лицата са предоставени достатъчно гаранции за защита. Една от тези гаранции е правото да се оспори пред съд задържането, независимо от обстоятелството дали същото се основава на нарочна заповед за задържане по чл.74, ал.1 от ЗМВР или се заключава във фактическото му изразяване в рамките на предвидения в чл.73 от ЗМВР срок.

Този извод следва от редакцията на чл.72, ал.4 от ЗМВР, където е посочено, че задържаното лице има право да обжалва законността на задържането.

2

Задържането подлежи на обжалване по реда на АПК, доколкото има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а именно:"изрично волеизявление или изразено чрез действие волеизявление, с което се засягат правата на задържаното лице".

Съгласно чл.143 АПК, която разпоредба следва да намери приложение и в производството пред районния съд по чл.72, ал.4 АПК, "Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.".

Иска съдът да постанови определение и да измени решение №2741 от 11.06.2024 г., постановено по АНД №14762 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., Наказателно отделение, 104 състав, в частта, за присъдените разноски като присъди разноски на жалб. П. Р. Р. в общ размер от 1 260 лева.

Съдът е приел, че молбата е допустима, подадена е в срок и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следното:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, във връзка с преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Сочи се също така, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази 3 наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища.

В случая адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по чл.8, ал.3 НМРАВ се явява несъразмерно високо и съдът намира, че искането е неоснователно и не следва да го уважи.

По тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.248, ал.1 от ГПК ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО НА П. Р. Р. чрез адв.А. И. за изменение на решение №2741 от 11.06.2024 г. В ЧАСТТА за присъдените разноски като присъди разноски на П. Р. Р. в общ размер от 1 260 лева. като неоснователно.

Определението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд

София град по реда на

Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4