Определение № 2104 от 23.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2104 гр. Бургас, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20242100501252 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на ответника Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес:

*****, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Бояна Чиликова против определение № 139 от 28.05.2024г., постановено по гр.д.№ 382/2023 г. по описа на РС – Средец, в частта, с която е върната като недопустима исковата му претенция, озаглавена като „насрещна“ /предявена в делбеното производство в първата му фаза/ за приемане за установено по отношение на ищеца „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД, че сключените между него и останалите ответници "ЕЙ ДЖЕЙ БИЛД" ЕООД, и "РИСАЙД ИНВЕСТ" ЕООД, и "ПРАЙМ РЕНТАЛ ИНВЕСТ" ЕООД, и "Дейвис 88" ЕООД, и "БРАНД АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, и "НОЙЕР ИНВЕСТ" ЕООД, и "МОТ ИНС" ЕООД, и "МОТ БГ 2010" ЕООД, и "СТОЕВ СЕКЮРИТИ" ЕООД, и "КЕЙ ДЖЕЙ 2017" ЕООД, и "Пи Ес Ди" ЕООД, и „МОТ БГ" ЕООД, и „НАУ БИЛДИНГ ИНВЕСТ" ЕООД, и "АЛИНА

КОНСУЛТИНГ" ЕООД, и "ЕЗИКОВ ЦЕНТЪР АЛИНА" ЕООД и Д. Й. А., Е. И. А. и Р. Д. Т.

"Р. 88" ЕООД, и "АЛИНА 93" ЕООД, и "ВИ ЕС ЕС ИНВЕСТ" ЕООД договори за дарение на ид.ч. от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, са нищожни и производството по делото е прекратено в тази част.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение на районния съд в горепосочената му атакувана част. Оспорват се изводите на съда за недопустимост на предявените насрещни искове поради липса на правен интерес на ищеца по тях.

Жалбоподателят счита, че независимо, че не претендира да е собственик на прехвърлените с атакуваните сделки ид.ч. от процесния недвижим имот, има интерес да иска обявяване за нищожни на процесните 21 дарствени сделки, доколкото във втората фаза на делбата той ще бъде лишен да получи реален дял от делбения имот по реда на чл. 353 от ГПК. Позовава се на цитирана в жалбата съдебна практика. Излага подробно твърденията си за нищожност на сделките на всяко от заявените с насрещната си искова молба основания. Счита, че доколкото в първата фаза на делбеното производство страните могат да правят възражения и да повдигат спорове относно правоотношения, обуславящи възникване на съсобствеността, то счита,че въпроса относно нищожността на процесните дарения, по силата на които 1 останалите съделители-ответници се легитимират като съсобственици на делбения имот, е преюдициален и ако не бъде наведен своевременно в делбата впоследствие би бил преклудиран. Сочи, че ако бъде установено със силата на СПН, че останалите ответницисъделители не са собственици на ид.ч. от делбения имот, това ще препятства участието им в делбата и ще даде възможност за друг способ за извършването й във втората фаза, при който жалбоподателя има възможност да получи реален дял от имота. Моли за отмяна на обжалваното прекратително определение на първоинстанционния съд като неправилно и връщане на делото за разглеждане на насрещния иск за нищожност на процесните сделки между ищеца и останалите съделители.

В предоставените от първоинстанционния съд едноседмични срокове по чл. 276 от ГПК /макар в случая такава възможност да не е предвидена в чл. 130 от ГПК при връщане на искова молба като недопустима/ е постъпил писмен отговор от „АЙ КАПИТАЛ ЕООД“.

Счита, че предявените от жалбоподателя искове съдържат противоречиви фактически твърдения,тъй като от една страна се твърди,че сделките са нищожни, а от друга страна, че приобретателите по тях не са придобили прехвърлените им права. Освен това се подчертава,че жалбоподателят-ищец е заявил изрично, че не твърди, че той е собственик на прехвърлените ид.ч., нито на каквито и да е вещни права върху тях. По тези съображения, позовавайки се на цитирана в писмения отговор съдебна практика се възразява, че жалбоподателят –ищец няма правен интерес от предявените искове за нищожност на сделките,сключени между трети лица, като в тази връзка се сочи, че същият погрешно интерпретира мотивите на ТР № 3/2022г., считайки, че под „възможност да се придобият права“ следва да се разбира „възможност да се придобие реален дял“. Излага се,че до реална делба би могло да не се стигне и поради друга причина –правна или техническа невъзможност за подялба, като освен това заявява, че изнасяне на имота на публична продан по никакъв начин не води до увреждане на правата на жалбоподателя. По подробно изложените в писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното прекратително определение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от ищцовото дружество „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК 130971345 срещу Г. П. П. с ЕГН **********, Д. Й.

А. с ЕГН **********, „ЕЙ ДЖЕЙ БИЛД” ЕООД с ЕИК 206356133, „РИСАЙД ИНВЕСТ” ЕООД, с ЕИК 206358038, „ПРАЙМ РЕНТАЛ ИНВЕСТ” ЕООД с ЕИК 206358006, „ДЕЙВИС 88” ЕООД с ЕИК 206358084, „БРАНД АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД с ЕИК 204926741, „НОЙЕР ИНВЕСТ” ЕООД с ЕИК 203795171, „МОТ И НС” ЕООД с ЕИК 202717629, „МОТ БГ 2010” ЕООД с ЕИК 204807648, „СТОЕВ СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК 200687548, „КЕИ ДЖЕЙ 2017” ЕООД с ЕИК 204828126, „ПИ ЕС ДИ” ЕООД с ЕИК 200716471, „МОТ БГ” ЕООД с ЕИК 200512814, Е. И. А. с ЕГН **********, Р. Д. Т. с ЕГН **********, „НАУ БИЛДИНГ ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 206989152, „АЛИНА КОНСУЛТИНГ“ ЕООД с ЕИК 203908199, „ЕЗИКОВ ЦЕНТЪР АЛИНА“ ЕООД с ЕИК 200779639, „АЛИНА 93” ООД с ЕИК 202081017, „Р. 88“ ЕООД с ЕИК 206669306, „Ви Ес Ес Инвесг“ ЕООД с ЕИК 202998667, иск 2 за делба на съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Царево, общ. Царево, п р и следните квоти: 4895/ 5401 кв.м. ид.ч. за ищеца „АЙКАПИТАЛ“ ЕООД; 540,10/ 5401 кв.м. ид.ч. за Г. П. П.; по 5/ 5401 кв.м. ид.ч. за всеки един от останалите съделители: Д. Й. А.; „ЕЙ ДЖЕЙ БИЛД” ЕООД, ЕИК 206356133; „РИСАЙД ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК 206358038; „ПРАЙМ РЕНТАЛ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК 206358006;

„ДЕЙВИС 88” ЕООД, ЕИК 206358084; „БРАНД АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК

204926741; „НОЙЕР ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК 203795171; „МОТ ИНС” ЕООД, ЕИК

202717629; „МОТ БГ 2010” ЕООД, с ЕИК 204807648; „СТОЕВ СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК 200687548; „КЕЙ ДЖЕЙ 2017” ЕООД, ЕИК 204828126; „ПИ ЕС ДИ” ЕООД, ЕИК

200716471; „МОТ БГ” ЕООД, ЕИК 200512814; Е. И. А.; Р. Д. Т.; „НАУ БИЛДИНГ ИНВЕСТ“

ЕООД, ЕИК 206989152; „Алина консултинг“ ЕООД, ЕИК 203908199; „ЕЗИКОВ ЦЕНТЪР АЛИНА“ ЕООД, ЕИК 200779639; „АЛИНА 93” ООД, ЕИК 202081017; „Р. 88“ ЕООД, ЕИК:

206669306 и „Вн Ес Ес Инвест“ ЕООД, ЕИК: 202998667.

Ищецът твърди,че съсобствеността между страните произтича от правни сделки.

Заявява, че първоначално той е закупил на 16.06.2004г. процесния имот, който е имал земеделски характер. Сочи, че впоследствие на 09.03.2007г. е продал на ответника Д. Г. В.

1/10 ид. ч. от него, като към момента на тази продажбата след проведена регулация, имотът вече е представлявал УПИ VI-11 по плана на местността „Нестинарка", в землището на гр.

Царево, с площ от 5401 кв.м. Ищецът излага също, че на същата дата е продал на Л. К.

М. 3/10 ид.ч. от имота, които последният придобил в режим на СИО по време на брака си със С. В. Б. – М., а впоследствие двамата съпрузи са продали на ищеца обратно закупените от тях ид.ч. от същия имот. На следващо място ищецът сочи, че с договор за дарение от 23.04.2021г. Д. Г. В. е дарил на Г. П. П. 20,10 кв.м. ид.ч. от собствените му 540.10 /5401 кв.м. ид.ч. от процесния имот,като едновременно с извършване на дарението, с договор за покупко-продажба от 23.04.2021г. Д. Г. В. продал на ответника Г. П. П. и останалите притежавани от него идеални части от имота, като в резултат на извършените в един и същ ден дарение и продажба ответникът придобил общо 1/10 ч. от процесния имот.

Впоследствие се сочи, че на 02.06.2023г. ищецът е дарил в равни дялове общо 90/ 5401 кв.м. от поземления имот на ответниците Д. А., Е. А., Р. Т. , „ЕЙ ДЖЕЙ БИЛД" ЕООД, РИСАЙД ИНВЕСТ" ЕООД. , ПРАЙМ РЕНТАЛ ИНВЕСТ“ ЕООД, „ДЕЙВИС 88" ЕООД, „БРАНД

АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, „НОЙЕР ИНВЕСТ” ЕООД, „МОТ ИНС” ЕООД, „МОТ БГ

2010” ЕООД, „СТОЕВ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, „КЕЙ ДЖЕЙ 2017" ЕООД, „ПИ ЕС ДИ” ЕООД,

„МОТ БГ” ЕООД, „НАУ БИЛДИНГ ИНВЕСТ" ЕООД, „Алина консултинг“ ЕООД и „ЕЗИКОВ ЦЕНТЪР АЛИНА“ ЕООД, като с договор за дарение от 08.06.2023г., ищцовото дружество дарило в равни дялове общо 15/ 5401 кв.м. от поземления имот на „АЛИНА 93” ООД, „Р. 88“ ЕООД и „Ви Ес Ес Инвест" ЕООД. Иска се делба на имота съобразно притежаваните от страните квоти от делбения имот.

В срока по чл. 131 от ГПК съделителят-ответник Г. П. П. е депозирал „насрещна“ искова молба /имаща характер на инцидентен установителен иск/, с която е заявил, че предявява установителни искове срещу ищеца „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД и останалите 3 съделители – ответните дружества и физически лица с искане за прогласяване на нищожност на извършените в полза на последните дарствени разпореждания. Твърди се, че дарствените сделки са сключени при условията на абсолютна симулация,тъй като единствената им цел е за осуетяване извършването на делба на поземления имот чрез получаване на реални дялове от имота във втората фаза на настоящото производство, счита, че не е налице дарствено намерение и формирана действително изразена воля от управителя на прехвърлителя „АЙ КАПИТАЛ" ЕООД за дарение на посочените идеални части и няма формирана и изразена воля от приемащите дарението за приемане на така извършеното дарение. Съображения за това са, управителят на „АЙ КАПИТАЛ" ЕООД е прехвърлил идеалните части на дружества, които са контролирани и притежавани от неговите найблизки роднини, поради което приобретателите се явявали свързани на него лица по смисъла на ТЗ. При условията на евентуалност се заявява, че посочените дарения са нищожни поради липса на съгласие, тъй като липсвал текст от който да е видно и ясно изразеното от тях съгласие за разпореждане и придобиване на идеалните части. При условията на евентуалност се заявява на основание чл. 26 ал. 1, предл. второ ЗЗД сделките са нищожни поради това, че са сключени при заобикаляне на закона - нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗС.

При условията на евентуалност се заявява, че дарствените разпореждания са нищожни поради липса на основание /кауза/, с мотив, че търговската дейност на дружествата съделители и свързаността помежду им изключва дарственото намерение и каузата /причината/ за сключването на сделките, а прехвърлените ид.ч. представляват незначителна част от правото върху имота.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК по предявения инцидентен установителен иск е постъпил писмен отговор от „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД, в който същият е оспорен като недопустим, като за изложени подробни съображения, че ищецът по него Г. П. не е страна по тези договори и не притежава правен интерес от оспорване на сделките.

Районният съд е квалифицирал предявените инцидентни установителни иискове за нищожност на извършените от „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД дарения с правна квалификация чл.

26, ал. 2, пред. последно ЗЗД, които са обективно съединени при условията на евентуалност с установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пред. второ ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пред. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пред. четвърто ЗЗД.

С обжалваното определение, районният съд е счел, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес за ищеца от воденето им срещу ответника, поради което е върнал исковата молба по тези искове и е прекратил производството по тях.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение е правилно, по следните съображения:

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Правният интерес се обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретното субективно материално право между страните по делото, като с постановяване на решение по спора и влизане в сила на това решение, съществуващият спор ще се разреши със сила на пресъдено.