Решение № 968 от 21.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000503436 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 5321/16.08.2025 г., постановено по гр. д. № 14411/2021 г. по описа на СГС, І ГО, 29 състав, „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъдена да заплати на Б. В. П., сумата от 40 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, във връзка с реализирано на 30.01.2021 г., на автомагистрала № D4 на км. 25.4, в землището на Вознице – Чехия, в посока Страконице – Прага, ПТП по вина на К. И. К., водач на лек автомобил с марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 15.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Ответникът е осъден да заплати на адв.

Д. Д., сумата от 3 000 лв. - възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ищецът е осъден да заплати на ответника, сумата от 3 933.43 лв . - разноски за производството пред СГС. Ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1 600 лв. и разноски по делото в размер на 824 лв.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б. В. П.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че 1 неправилно решаващият съд е приел, че приложимо в случая е чешкото материално право. На основание чл.4, § 1 от Регламент (ЕО) 864/2007 г. , приложимото право към извъндоговорно увреждане е правото на държавата, където е настъпила вредата, независимо от това къде се е осъществи вредоносния факт или са настъпили други непреки последици. Според т.17 от преамбюла на посочения регламент държавата, в която е настъпила вредата е държавата, в която са претърпени болките и страданията от увреденото лице.

В случая са причинени неимуществени вреди пряко на пострадалия под формата на болки и страдания от получени лично от него телесни увреждания.

Поддържа, че тези вреди са настъпили в България, където е обичайното местопребиваване на пострадалия. С оглед на това счита, че приложимо към отговорността на чуждестранния водач право е българското, в каквато насока е константната съдебна практика. Счита, че размерът на определеното от решаващия съд обезщетение не е справедлив, а е занижен. В резултат от процесното ПТП са получени тежки травматични увреждания, които са установени по делото. при извършения преглед от вещите лица са установени трайни последици от увредата – ограничените движения във врата и персистиращата антеролистеза (разместване) на ниво С6-С7, като е възможно изобщо да не настъпи пълно анатомично и функционално възстановяване от получените травматични увреждания.

От ангажираните по делото свидетелски показания са установени претърпените от ищеца болки и страдания. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 70 000 лв. Излага съображения, че неправилно решаващият съд е приел, че е доказано по делото възражението за съпричиняване. В заключението по приетата автотехническа експертиза е посочено, че наличието или липсата на предпазен колан при ищеца не може да се определи по технически път. В случая има множество странични удари на купето на автомобила в дърветата, а триточковият колан е най-ефективен при челен удар. Ако ищецът е бил с поставен колан е нямало да настъпят същите увреждания, но е щяло да има други.

Счита, че заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза относно липсата на поставен предпазен колан не следва да се кредитира, тъй като е необосновано. Вещите лица са пояснили, че счупването на дръжката на гръдната кост е възможно да се получи и при поставен предпазен колан и предполагат, че тази фрактура се е получила от удара в предната седалка на гръдния кош. Останалите травматични увреждания могат да се получат с и без поставен предпазен колан. Поддържа, че фрактурата на гръдната кост е найлеката травма, получена при процесния инцидент, поради което определянето на 20 % принос е неправилно. По делото липсват данни ищецът да не е спазил дадените му лекарски указания. Вещите лица са установили, че отказът да получи лечение в Чехия не е оказало влияние върху възстановяването му и върху развитието на травмите. Липсата на рехабилитация също не се е отразило на възстановителиня план. Счита, че заявеното от ответника възражение за съпричиняване е останало изцяло недоказано. Дори да се приеме противното, то нарушението на водача на застрахования при ответника МПС е нарушил грубо правилата за движение по пътищата, което е единствената причина за настъпване на процесното ПТП, както и е в пъти по – тежко и общественоопасно от непоставянето на обезопасителен колан. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения 2 иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че мястото, на което ищецът търпи болки и страдания, е ирелавнтно за определяне на приложимото материално право. На основание чл.4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. приложимото право е това на държавата, в която е настъпило засягането на телесния интегритет, а не държавата, в която пострадалото лице изпитва болки и страдания. Поддържа, че получените от ищцата травми са в една област на тялото и общо обуславят периодите на ограничаване на движенията и възстановяване, поради което не е налице основание за определяне на – високо обезщетение. Счита, че ищецът се е възстановил напълно, бил е в състояние да се придвижва още след настъпване на ПТП. Счита, че съпричиняването е доказано по делото. ищецът е пътувал на задната седалка в тежка степен на алкохолно опиянение, бил е задрямал и без поставен колан. Затова тялото му е било подложено на неконтролирани движения с голяма амплитуда, довели до удари в части от купето, каквито не биха били възможни при поставен колан, в каквато насока е заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част.

Депозирана е насрещна въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за разликата над 10 000 лв. до 40 000 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Определеното застрахователно обезщетение е завишено спрямо чешкото материално право.

Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че уврежданията на гръдните прешлени биха настъпили и с поставен предпазен колан. Д-р М. е пояснил, че травмата в горния отдел на гръбначния стълб е флексионна и при поставен предпазен колан би се получила в по – лека степен, тъй като тялото на пострадалия е щяло да залитне напред само няколко сантиметра и едва ли биха се получили кълбовидните счупвания на прешлените. С оглед на това фрактурите на 1-ви и 3-ти торакални прешлени са последица от неизпълнение на задължението за поставяне на обезопасителен колан. Липсата му е позволила на тялото на пострадалия движение с много по – голяма амплитуда от тази, която би се наблюдавала при поставен предпазен колан. На основание § 2918 от Гражданския кодекс на Република Чехия, ако вредата е настъпила или се е увеличила в резултат на обстоятелства, приписани на увредения, задължението на нарушителя за обезщетение ще бъде пропорционално намалено. С оглед на това счита, че не дължи обезщетение за посочените травми. След инцидента ищецът е бил приет в лечебно заведение в Република Чехия с леки наранявания, с ясен спомен за случилото си, с установена концентрация на алкохол от 3, 11 промила. След извършване на необходимите изследвания е отказал хоспитализация и е напуснал болницата на собствен ход. След това се е прибрал в България с автобус. Започнал е работа 3-4 месеца след инцидента. Възстановителният период е протекъл нормално, без усложнени я или неблагоприятни последици. Ищецът е лекуван консервативно, не са извършвани оперативни интервенции, не е провеждана рехабилитация. С оглед на това претърпените от ищеца вреди неправилно са 3 оценени на 50 000 лв. от решаващия съд. Твърди, че Чешките съдилища определят размерите на обезщетенията въз основа на разработена от Върховния съд на Република Чехия методика, която, макар и да не е със задължителен характер, има за цел да гарантира справедливост чрез спазване на принципа на благополучието и постигане на еднакъв подход при определяне на обезщетени при сходни увреждания. При съобразяване на тази методика и конкретните получени от ищеца увреждания ответникът е предложил на ищеца обезщетение в размер на 5 000 евро. Счита, че в този размер предявеният иск се явява основателен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска за разликата над 10 000 лв. до уважения размер от 40 000 лв. претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Счита, че в насрещната въззивна жалба доказателственият материал е анализиран по изолиран и превратен начин, а не в тяхната цялост и взаимна връзка. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените поделото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с пряк иск на пострадалия, насочен срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - § 6, ал.2, б.“а“ от Закон № 168/1999 Sb, относно гражданската отговорност за причинени вреди при управлението на превозни средства и за изменение на други свързани закони. . Ищецът твърди, че на 30.01.2021 г., около 09.45 ч., в република Чехия, на автомагистрала D4, на км.25,4 , в землището на населено място Вознице, в посока Страконице – Прага, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с чешки рег. № ***, който самокаторофирал. Твърди, че инцидентът е настъпил по вина на водача на посочения автомобил, който се е движил с несъобразена с атмосферните условия скорост – обилен снеговалеж и заснежена настилка и след завой надясно автомобилът занесъл, в резултат на което водачът загубил контрол на управлението му и излязъл от пътя вдясно, завъртял се и се блъснал в крайпътни дървета. В резултат от инцидента пострадал ищеца – пътник на задна седалка в автомобила. В резултат от ПТП получил следните травматични увреждания: травма на главата с хематом в тилната част; фрактура на стернума – гръдна кост; фрактура на С6 – шести шиен прешлен; фрактура на тялото на С7-седми шиен прешлен; фрактура на Th31 – първи гръден прешлен и фрактура наTh3-трети гръден прешлен. Бил транспортиран от екип на ЦСМП и приет по спешност в Хирургично отделение към Областна болница Пршибрам“ АД, с оплаквания от болки в областта на шия, гърди и гръб. След извършени изследвания ищецът бил освободен от болничното заведение с препоръка за допълнителни изследвания. След транспортирането му в България на ищеца били направени детайлни и комплексни изследвания на травмираните области, при които били установени горепосочените травми. Във връзка с продължаващите оплаквания от болки в гърдите, шията и гърба, при извършен на ищеца преглед била констатирана ограничена подвижност и болков синдром в шийно-гръдния отдел на 4 гръбначния стълб, както и болезненост в лявата раменна става, което наложило приемането му УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на 21.09.2021 г. към момента на завеждане на делото при ищеца продължавали да се проявяват комплексни оплаквания в резултат от получените травматични увреждания. Налице са данни за трайни неблагоприятни последици за физиологичния статус на пострадалия, влошавайки значително качеството му на живот за в бъдеще. На ищеца престояло да бъде освидетелстван от ТЕЛК и определяне на трайно намалена работоспособност. Поради получените травми изпитвал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес,както и цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. Изпитвал силна болка в шийно-гръдния отдел на гръбнака.