Решение № 14210 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14210 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110145457 по описа за 2023 година

Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е предявил срещу ответника И. А. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника в размер на следните суми:

- 4 129.55 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 70001216024/27.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;

- 815.43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2021 г. до 05.08.2022 г.;

- 920.41 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.12.2021 г. до 08.09.2022 г., Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 27.05.2020 г. с ответника сключили договор за потребителски кредит № 7001216024 за сума в размер на 8 357.49 лв., която сума била разсрочена с 23 погасителни вноски, всяка от които в размер на по 587.38 лв. Крайният срок на погасяване на заема бил 05.08.2022 г. Кредитът бил изцяло усвоен. Твърди, че ответникът е допуснал просрочие в изплащане 1 на вноските, а на 05.08.2022 г. кредитът станал изцяло изискуем.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за погасяване на задълженията), ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 52787/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в, в хода на което е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК от дата 07.10.2022 г. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено възражение от дата 13.03.2023 г., поради което и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени настоящите искове.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника И. А. Г. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като сочи, че предявените суми са недължими.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 417 и сл. ГПК срещу ответника И. А. Г., в полза на ищеца на 07.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 52787/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в, е издадена заповед за изпълнение за негово задължение за заплащане на следните суми: сумата от 4 129.55 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 70001216024/27.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 815.43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2021 г. до 05.08.2022 г., сумата от 1 021.22 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.12.2021 г. до 08.09.2022 г.,, както и за сумите от 119.32 лв. за държавна такса и 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

От представения по делото договор за потребителски кредит № 70001216024/27.05.2020 г. се установява, че между ищеца – в качеството на кредитор и ответника – в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът с е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 8 357.49 лева, а ответникът се е задължил да го върне в срок до 05.08.2022 г. на 23 погасителни вноски, всяка от които в размер на 587.38 лева. Уговорен е годишен лихвен процент от 53.29 % и годишен процент на разходите от 48.46 %, като общият размер на 2 сумата по кредита (главница и лихва) възлиза на сумата в размер на 13 509.74 лева.

Съгласно чл.7.2.1 от горепосочения договор - при потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и посочена в чл.11.2, като кредитът се счита за усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената сметка.

Съгласно чл.9.1 от договора - лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 53.29 %.

Съгласно чл.9.2 - лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл.9.3 за нуждите на този договор, лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част от лихвения процент по чл.9.1. Съгласно чл.9.4 при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на (ОЛП+10 пункта надбавка). Съгласно чл.10 годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания при изчисление на годишния процент на разходите по определение в приложение №1 към ЗПК начин е: годишен процент на разходите – 48.46; обща сума, дължима от потребителя - 13 509.74 лв. При просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите по чл. 15. Съгласно чл.11.1 потребителят е длъжен да погасява задълженията си по този договор като редовно изплащане дължимите месечни погасителни вноски по посочената в чл.11.2 банкова сметка съгласно Погасителния план, в случай на просрочие при изплащането на една или повече дължими месечни вноски, потребителят е длъжен да заплати и начислените лихви за периода на просрочието, както и евентуално съдебните и другите разходи при условията на чл.15.

Съгласно чл. 16.2 в случай че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на 3 (три) поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно Погасителния план към този 3 договор става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата, върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на потребителя започва да се начислява законната лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението. В този случай, предсрочната изискуемост настъпва автоматично при условията на настоящата разпоредба, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани, предизвестия или други.

По делото е представено Заявление на рефинансиране на задължения от 27.05.2020 г., видно от което е поискано рефинансиране на задължения на о т в е т н и к а И. А. Г. по Договор за потребителски кредит № 7000911019/21.01.2019 г. с посочена сума в размер на 8 357.49 лв.

Съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ се установява, че съгласно представеното на вещото лице извлечението кредитът е усвоен на 27.05.2020 г. като по сметка е преведена сума в общ размер на 8 357.49 лв. с основание - „усвояване на кредит “. По счетоводни данни на ищеца, непогасените суми по кредита към 29.09.2022 г.

(дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ) са в общ размер на 5 965.94 лв., от които: 4 129.55 лв. главница, 815.43 лв. договорна лихва и 1 020.96 лв. обезщетение за забава към 09.09.2022 г. След подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК, но преди подаване на исковата молба (14.08.2023 г.) е постъпило доброволно плащане в размер на сумата от 100.81 лв. от 28.02.2023 г. Със същото е погасено задължението за обезщетение за забава. Така, дълга към 14.08.2023 г. (дата на депозиране на исковата молба ) е 5 865.13 лв., от които - 4 129.55 лв. главница, 815.43 лв. договорна лихва и 920.15 лв. остатък обезщетение за забава към 09.09.2022 г. След подаване на исковата молба, са отчетени още 2 бр. плащания в общ размер на 284.83 лв.

(208.73 лв. на 26.02.2024 г. и 76.10 лв. на 13.03.2024 г.), с които е погасена част от обезщетенията за забава. Дълга към 19.04.2024 г. (дата на извършване на проверката от експертизата) е 5 580.30 лв„ от които - 4 129.55 лв. главница, 815.43 лв. договорна лихва и 635.32 лв. остатък обезщетение за забава към 09.09.2022 г.

Установява се и от ССчЕ, че на 07.12.2020 г. по сметката, обслужваща рефинансирания кредит (по Договор за потребителски кредит №

4

7000911019/21.01.2019 г.) постъпва сумата от 8 000.00 лв. с наредител С.Г. Г.а и посочено основание ,,№ 7000911019 И. Г.“. На същия ден сума от 7 999.00 лв. е прехвърлена по обслужващата процесния кредит сметка (договор за потребителски кредит № 70001216024/27.05.2020 г.) с основание: „7001216024 ЕГН**********“, а с 1,00 лв. е удържана такса по вноската. След постъпването си по сметката, обслужваща процесния кредит, същата е стояла като налично салдо по сметката и на всеки падеж по кредита е погасявана съответната месечна вноска с част от него, като последното погасяване със сумата от 7 999,00 лв. е с дата 06.12.2021 г., на която дата са погасени 190.12 лв. договорна лихва и 151.32 лв. главница и същата е окончателно изчерпана.

При тези данни от фактическа страна съдът намира от правна следното

При въведени с исковата молба твърдения за възникнали и неудовлетворени парични вземания по облигационно правоотношение съобразно чл. 154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи с надлежни доказателства правопораждащия конкретното вземане юридически факт и неговия размер.

По делото не се спори, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД от една страна и И. А. Г. от друга страна е бил сключен договор за потребителски кредит № 70001216024/27.05.2020 г., съгласно който ищецът с е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 8 357.49 лева, а ответникът се е задължил да го върне в срок до 05.08.2022 г. на 23 погасителни вноски, всяка от които в размер на 587.38 лева. Уговорен е годишен лихвен процент от 53.29 % и годишен процент на разходите от 48.46 %, като общият размер на сумата по кредита (главница и лихва) възлиза на сумата в размер на 13 509.74 лева.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Ето защо следва да се приеме, че в тежест на ответната страна е възникнало задължение за връщане на отпуснатия кредит в размер на 8 357.49 лева, в какъвто размер е и претендираната в случая главница. От изводите на вещото лице в заключението на съдебно-счетоводната експертиза при съобразяване на извършените от ответника плащания се установява, че към 5

19.04.2024 г. (дата на извършване на проверката от експертизата ) непогасената главница е в размер на сумата от 4 129.55 лв., поради което искът за главница се явява основателен в пълния предявен размер от 4 129.55 лева.

Относно възнаградителната лихва:

В конкретния случай се претендира възнаградителна лихва за периода от 05.12.2021 г. до 05.08.2022 г. в размер на 815.43 лв.

По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент на разходите от 53.29 %. Годишният процент на разходите на заема е 48.46 %.

Към датата на сключване на процесния договор – 27.05.2020 г. са били в сила разпоредбите чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. В случая уговореният ГПР не надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на договора при определения от БНБ към 20.11.2014 г. основен лихвен процент и 10 пункта надбавка. Въпреки това съдът следва да определи дали така уговореният ГПР отговаря на критериите на добрите нрави. Няма пречки дори и при приложението на чл.

19, ал. 4 ЗПК и уговорен ГПР в неговите рамки, съдът да преценява дали размерът на годишния процент на разходите и възнаградителната надбавка е съобразен с добрите нрави, но само с оглед конкретните обстоятелства. Това е така още повече, че в случая се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК.