Определение № 342 от 07.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Варна, 06.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Деян Ив. Денев като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20223100600664 по описа за 2022 година Производството е при хипотезата на 243, ал.6 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Варна срещу определение по ЧНД № 1773/2022 г. на PC - Варна - 32 състав, постановено на 10.06.2022 г.

С протестираното определение съдът е отменил постановление от 18.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1323/2019 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-Варна Протестът е подаден в срок и допустим. По същество в него се сочи, че атакуваното определение е неправилно, по следните причини:

- неясна е волята на ВРС на какво правно основание е било отменено постановлението на ВРП, дали поради липса на извършено престъпление – каквато процесуална норма е било упомената в определението на ВРС или пък в разрез с посочената норма в определението, процесуалното основание е недоказаност на извършено престъпление по отношение на дадени лица, каквото основание в действителност е било посочено в прокурорския акт за прекратяване. В тази връзка изрично е изложено, че мотивите в отмененото постановление са обосновали прекратителното основание в НПК, по чл. 243, ал.1, т.2 НПК /недоказаност/, а не както е посочил съдът по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК.

- целта на назначената комплексната СППЕ извършена по отношение на св. Д.Т. е постигнала целите си по повод възникналото съмнение дали осв. Т. /в предвид алогичните обяснения и действия от негова страна, незряло поведение несъответстващи на сочената възраст/, да посочи 1 страда ли той от психично заболяване и може ли пълноценно Т. да участва в наказателното производство. Излага се виждането, че посочената експертиза не е от категорията на гласните или писмени доказателства, които съгласно НПК могат да бъдат ценени в насока дали се е случило дадено събитие или не, като за сравнение е ползвана „достоверност“ за полиграфското изследване не намираща място в доказателствената съвкупност. В този ред на мисли за прокурорът подал протеста е останало спорно, дали извода на вещото лице, че Т. е бил изживял „значим стрес", следва да намери място в доказателствената съвкупност, а и посочените единствени доказателства в съвкупността си безспорно опровергават изискването на чл. 303, ал. 1 НПК. Последният извод е мотивиран и с подробен анализ на свидетелските показания на Т. от два разпита, намерени от прокурора за противоречиви, а от там прераснало и в упрек към ВРС, че не е посочил в мотивите си , кой разпит е кредитиран и „ удобно, без анализ“ съдът е приел, че кредитира и двата разпита.

- анализа на свидетелските показания на Т. не сочи за извършване на конкретни действия предприети от страна на св. Т.а и А. С., с които да са предизвикали: страх от заплашване с насилие; разгласяване на позорящи обстоятелства; застрашаване с увреждане на имущество на пострадалия или на негови ближни или пък застрашаване с друго противозаконно действие с тежки последици. Според прокурора Т. е направил своя интерпретация на чут разговор, което обаче не обосновава престъпление по някой от изброените текстове - чл.144, ал.1 от НК, чл. 146 и сл. НК, а пък и те са престъпления от частен характер. Въз основа това прокурорът прави извод, че „Очевидно без пряка и непосредствена заплаха за живота или здравето му към оня момент, Т. сам е взел обмислено решение да се прехвърли на по-долната тераса“ Твърденията на Т., са че действията му са продиктувани от страх, а твърденията на Т.а да избегне дължимо плащане между лица имащи качество на „клиент" и „лице предоставящо услуга". Анализирайки показанията на св.Т. прокурорът стига до извода, че свидетелят прехвърляйки се на терасата под жилището, в което се намирал, отново не е бил последван или заплашван от никого и вместо да поиска да бъде допуснат във вътрешността на жилището на по-долния жилищен етаж или да премине през него към стьлбищната площадка, да потърси помощ от обитателите му или сам да подаде сигнал на тел. 112, Т. е взел ново решение да продължи да слиза надолу от тераса на тераса, при което паднал се самонаранил. Сам Т. в нито един разпит не свидетелства, че е поискал да напусне адреса обитаван от Т.а през входната врата и не сочи, конкретни лица, които с думи и действия да са му попречили.

- неясно за прокурорът е и обстоятелството по каква причина ВРС кредитира изцяло единствено и само показанията на Т., като дерогира останалите свидетелски показания, респективно изцяло или отчасти ги изключва от доказателствената съвкупност. Като противоречие в мотивите се сочи и следва или не допълнителен разпит на св. С.. Налице от една страна са указания за допълнителен разпит, същевременно в определението 2 показанията на С. са изцяло дерогирани, като такива в противоречие с останалия събран доказателствен материал. Неясни отново остават указанията в тази посока. В тази връзка задължителните указания на ВРС за допълнителен разпит на св. С. за обстоятелства които биха го уличили в престъпление било по чл. 155 НК, или по 213а, чл. 143 НК, са счетени като незаконосъобразни.

- не се споделят изводите на съда за непълнота в произнасянето, относно извършено или не престъпление по чл. 142а НК или чл. 143а НК.

- оспорват се указанията на ВРС, като такива дадени в противоречие с разпоредба на чл. 121 НПК относно провежда ли са св. Т.а и С. разговор с трето лице или имитира ли такъв

- Недоумение у прокурора буди изложеното в жалбата от името на пострадалия, че не е бил извършен разпит на лицата от които св.Т. твърди, че парична сума в заем, тъй като те са отнесени към „категорията свидетели“, които не могат да внесат яснота по предмета на делото.

- оспорва се и указанието да бъде преразпитан св. Д.Т. без изрично да се указва какви нови факти и обстоятелства следва да бъдат установени.

Като се запозна с материалите по делото, въззивният съд установи следното:

Досъдебното производство № 1323/2019 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна е образувано на 26.07.2018 г. за престъпление по чл. 213а ал.1 от НК , за това, че на 29.05.2019 г. в гр. Варна, с цел да се набави имотна облага е упражнена принуда по отношение на Д. П. Т., чрез заплашване, за да извърши същият нещо против волята си.

В хода на досъдебното производство, са проведени два разпита на пострадалия Т., на свид. Т. Т.а, А. С.; С.И. и свид. М.Р. Проведени са очни ставки между свид. Т. и свид. Т.а, както и между свид. Т. и свид. С..

Назначени са и извършени са съдебно-медицинска и психиатричнопсихологична експертиза по отношение на пострадалия Т..

След провеждане на действия по разследването с атакуваното постановление о т 18.04.2022 г. наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК.

Настоящият състав на ВОС счита, че протеста е неоснователен.

Същият е “мотивиран” в противоречие с правната доктрина и съдебната практика. Правилно първоинстанционният съд е върнал делото на прокурора за продължаване на действията по разследването. Органите на досъдебното производство са изяснили непосочена от прокурора фактическата обстановка, 3 и на базата на установените факти при липсваща конкретика са достигнали до погрешни фактически и правни изводи. Производството по чл. 243, ал.4 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички последващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. В смисъла на изложеното не следва да се очаква от съда да даде указания по отношение кое лице да бъде привлечено към наказателна отговорност и по каква правна квалификация, тъй като това е извън правомощията му на тази фаза на наказателното производство. Съгласно посоченото решение на Конституционния съд чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. Такъв резултат ако желае прокурора следва да търси в акт на висше стоящата му инстанция, но не и такъв изхождащ от съда. За коректност следва да се отбележи, че атакуваното определение на ВРС наистина не съдържа възприета фактическа обстановка, но при отсъствието и, в отмененото постановление това не е порок водещ до неговата отмяна, тъй като крайния извод на този етап е правилен.

На първо място трябва да се отбележи, че прокурора следва да изясни от фактическа страна деянието пълно и всестранно. В посочения аспект преразказа на едни или други свидетелски показания и неразбирането кои противоречия са съществени и имащи отношение към предмета на доказване води до един единствен резултат, получен и в този случай, постановлението на прокурора да не е обосновано. Вероятно затруднение в тази насока се изпитва в резултат на това, че според прокурора гласните доказателства „кореспондират” с вътрешното му убеждение. Чл. 14 НПК няма дадения от прокурора смисъл и ако той е изградил вътрешното си убеждение без обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото това е основание за прилагане на чл.29,ал.2 НПК. В случая са извършени голяма част от относимите към предмета на доказване процесуално – следствени действия, 4 но извън това са останали неоценени или неизвършени такива, които могат да потвърдят или да отхвърлят достоверността на гласните показания.

Като основна причина за отмяна на атакуваното определение на ВРС в протеста е посочена неясната воля на съда на какво правно основание е било отменено постановлението на ВРП. Съдът е дал този отговор като е вникнал в съдържанието на постановлението, пренебрегвайки вписаното правно основание. Както в прекратителното постановление, така и разглеждания протест ясно е изложена тезата на прокурора, че св. Т. не споделя конкретика която да му позволи да изгради извод, че същият е бил заплашван с предвидените в закона последствия. Отсъствието на този елемент, както правилно е цитирал прокурора правната доктрина изключва деянието да е престъпление по чл.213а от НК. Именно това от една страна е дало основание на ВРС да заключи, че все пак прекратителното основание е чл.24,ал.1, т.1 НПК, а не това което е посочил прокурора. Съвсем обрано и аргументирано, извършвайки свой анализ на показанията на св.Т., съдът е посочил, че заплахата е в достатъчна степен конкретизирана, същата е изиграла своята мотивираща роля, Т. да търси средства да се разплати и едва след като са му били отказани той е предприел действия да напусне апартамента в който са се развили събитията. Независимо как прокурора оценява поведението на св.Т. в една екстремална за него ситуация, правилно ВРС е посочил ,че това са обстоятелства ирелевантни за предмета на доказване.

Вметката в протеста каква е целта на назначената комплексната СППЕ извършена по отношение на св. Д.Т. очевидно не кореспондира с изводите в заключението какво въздействие е имало върху него деянието, в очакването на прокурора да бъде потвърдено „възникналото съмнение“, че не е годен свидетел изградено на оценки за „ алогични обяснения и действия от негова страна“ и „ незряло поведение несъответстващи на сочената възраст“ Използваното сравнение с полиграфското изследване, останалото спорно чувство дали Т. е бил изживял „значим стрес" е още един аргумент, че прокурора е изградил вътрешно убеждение не по реда предвиден в закона въз основа на доказателствата, а на личната му преценка стояща извън кориците на делото.

„Мотивирането“ на въззивната инстанция чрез поредния анализ на свидетелските показания на Т. не може да послужи за аргумент да бъде 5 оценен атакувания съдебен акт като неправилен, тъй като всеки решаващ делото орган е подчинен на чл.13 и чл.14 НПК. И подчинявайки се на посочените основополагащи в НПК принципи, ВРС правилно е посочил, че:

Разпечатката съдържа 27 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9745df46-8c63-4a8f-b5af-b1e6162fc6e0