Решение № 82 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100600076 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК

Образувано е по въззивна жалба на осъдения М. В. М., срещу определение от 29.11.2024 г., постановено по ЧНД № 15008/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101 състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, с което на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, на осъдения М. В. М. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по: НОХД № 5988/2023 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, НОХД № 10010/2023 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 16148/2023 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Със същото определение и на основание чл. 24 НК съдът е увеличил така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години с една година „лишаване от свобода“, като е постановил определеното общо най-тежко наказание, увеличено по реда на чл. 24 НК, да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 59 НК от така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, увеличено по реда на чл. 24 НК, е приспаднато и зачетено времето, пред което лицето е било задържано под стража по делата, включени в тази група, а на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато и зачетено фактически изтърпяното по делата, включени в така обособената кумулативна група. С депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното определение се твърди, че извършеното от районния съд завишение на определеното на осъдения М. В. М. едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ 1

СВОБОДА“ с една година „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", се явява прекомерно и несправедливо. Отправя се искане въззивният съд да измени обжалваното определение, като определи справедлив размер на наказанието.

Прокуратурата не е упражнила правото си на възражение по реда на чл.322 НПК Въззивният съд, по реда на чл.327 НПК, след като се запозна с въззивната жалба и с материалите по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения М. М..

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция на 11.04.2025 г. осъденият М. В. М. се явява лично, доведен от Следствения арест / ул. „Г.М.Димитров“ № 42/, както и със служебен защитник адв. С. П. от САК. Последната пледира, че поддържа въззивната жалба и моли за правилно определяне на наказание, като се определи общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на две години / 2 години/, без същото да бъде увеличавано с една година / 1 година/, както е определил първоинстанционният съд.

Представителят на държавното обвинение предлага въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, тъй като същото е правилно и законосъобразно. Изтъква, че правилно е било увеличено определеното на осъдения общо наказание с 1/2, като е съобразил предходната присъда по отношение на осъдения и респективно неговата висока степен на обществена опасност.

Осъденият М. М. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник и моли да не му бъде увеличавано наказанието. При право на последна дума, също поддържа молбата си за неувеличаване на наказанието му.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и възражения, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост и съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Делото пред СРС е образувано с предложение на прокурор от Софийска районна прокуратура/СРП/ по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения М. В. М. с ЕГН:

**********, да бъде определено общо най-тежко наказание, измежду наказанията, наложени по НОХД № 5988/2023г. по описа на СРС, по НОХД № 10010/2023г. по описа на СРС и по НОХД № 16148/2023г. по описа на СРС, а именно - наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 24 НК, така определеното едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, да бъде увеличено с 1 /една година/, до общ размер от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален „строг режим“. На основание чл.

25, ал. 2 НК следва да бъде приспаднато времето, през което осъденото лице е търпяло наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ по някое от делата, включени в съвкупността. На основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 НК от така определеното едно общо най-тежко и увеличено 2 наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ да се приспадне времето, през което осъденото лице е било задържано по ЗМВР и НПК по някое от делата, включени в съвкупността.

Производството е било образувано по ЧНД № 15008/2024 по описа на СРС, НО, 101 състав, като съдията докладчик с Разпореждане от 12.11.2024 г. е определила дата за открито съдебно заседание за 29.11.2024 г. На проведеното заседание е било изцяло уважено предложението на прокурор към СРП, като по чл. 24 НК така определеното едно общо наказание е увеличено с 1 година/ Една година/. Това определение е предмет на разглеждане на въззивната инстанция.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба на осъдения М. В. М. срещу Определение от 29.11.2024 г., постановено по ЧНД № 15008/2024 по описа на СРС, НО, 101 състав, в подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, както и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

М. В. М.ов, ЕГН: ********** е роден на ******** г., в град Луковит, българин, български гражданин,неженен, с начално образование, осъждан.

Предмет проверка в настоящото производство е дали направената кумулация и определеното едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от 2 години, измежду наложените му наказания по: НОХД № 5988/2023 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, НОХД № 10010/2023 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 16148/2023 г. по описа на СРС, НО, 101 състав е законосъобразна, както и дали правилно е приложена разпоредбата на чл.24 НК.

Въззивният съд намира, че направеният извод на първостепенния съд по приложение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл.23, ал.1 НК е правилен. Независимо от това обаче предвид новопостъпила информация в хода на въззивното производство по настоящото дело се налага извод за изменяне на първоинстанционното определение. В групата за кумулиране следва да се включи и наложеното на осъдения М. по извършеното от него престъпление по НОХД № 475/2023 г. по описа на РС-Ловеч, в наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на 1 година и 4 месеца. Това е така защото деянието по НОХД № 475/2023 г. по описа на РС-Ловеч, както и деянията по НОХД № 5988/2023 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, по НОХД № 10010/2023 г. по описа на СРС, НО, 20 състав и НОХД №16148/2023 г. по описа на СРС, НО, 101 състав са в реална по между си съвкупност. Макар и налични нови обстоятелства, то определеното едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на 2 години според въззивния съд се явява правилно определено и в съответствие с Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВКС.

По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 24 НК:

Съгласно чл. 24 НК законодателят е предоставил една възможност за увеличение на определеното едно общо най-тежко наказание, а не задължение. В тази връзка изложените 3 твърдения пред въззивния съд от защитника на осъдения М., че осъществените от осъдения деяния не са тежки и не сочат на висока степен на обществена опасност, въззивният съд приема за неоснователни. Точно обратното същите сочат на една висока обществена опасност на осъдения, на липса на зачитане на правото на собственост, предвид обстоятелството, че се касае за извършени от него престъпления от един и същи вид, повече в условията на опасен рецидив, което е допълнително основание да се приеме, че същият не спазва установения правов ред в държавата и на незачитане неприкосновеността на правото на собственост. Към преценката за приложение на материалноправната норма съдът следва да добави и характеристика относно личността на осъдения. В тази връзка от справката за съдимост на осъденото лице се установява, че същият има 20 осъждания, като част от тях са осъществени, когато е бил непълнолетен. В допълнение към изложеното, въззивният съд намира, че извършените престъпления, обект на кумулацията, са осъществени и в кратък времеви период /2022 - 2023 г./

Въззивният съд съобразявайки се с приложените писмени доказателства по делото, прецени, че първата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл. 24 НК и е увеличила така определеното едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер от 2 години с 1 година. Районният съд основателно е приел, че така определеното едно общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено минимално с 1 година, съобразявайки престъпната деятелност на осъденото лице от една страна, т.е високата му обществена опасност, както и фактът, че налаганите му до този момент наказания не са постигнали нужния ефект – т.е лицето да се поправи и превъзпита.

Първоинстанционният съд е определил правилно и режима за изтърпяване на определеното едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер от 2 години, на „строг“ на осн.чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС, с оглед на наличието на предходно наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, от което не са изтекли повече от 5 години от неговото изтърпяване.

В синхрон с нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и 2 НК първоинстанционният съд е приспаднал от така определеното общо наказание изминалото време, през което осъденият е изтърпявал наказания по включените в съвкупността престъпления, както и времето, през което М. М. е бил задържан на осн. чл. 64 НК и на осн. чл. 72, ал.1 ЗМВР.

В заключение въззивният съд намира, че при извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение не са допуснати нарушения на материалния и/или процесуалния закон. Независимо от това обаче предвид новопостъпила информация в хода на въззивното производство по настоящото дело се налага извод за изменяне на първоинстанционното определение, поради гореизложените мотиви. В тази връзка въззивната жалба на осъдения М. М. следва да бъде установена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 вр. чл. 337, ал.1, т.2 и чл.338 НПК Софийски градски състав, НО, I въззивен състав,

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 29.11.2024 г., постановено по ЧНД № 15008/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 101 състав, В ЧАСТТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ.25, АЛ.1 ВР. ЧЛ.23.АЛ.1 НК, КАТО ВКЛЮЧВА В ИЗВЪРШЕНОТО

ГРУПИРАНЕ ПОСТАНОВЕНАТА ПРИСЪДА ПО НОХД №475/2023 Г. ПО ОПИСА НА

РС-ЛОВЕЧ И

ОПРЕДЕЛЯ на осъдения М. В. М. / с установена по делото самоличност/, едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по: НОХД № 475/2023 г. по описа на РС-Ловеч, НОХД № 5988/2023г., по описа на СРС, НО,107 състав, НОХД № 10010/2023г., по описа на СРС, НО, 20 състав и НОХД № 16148/2023г., по описа на СРС, НО, 101 състав, А ИМЕННО НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, което следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5