Решение № 1384 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330113919 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск от К. Л. Х. срещу „Фератум България“ ЕООД за осъждане на ответника да плати на ищеца парична сума от .... (частично от .............) – недължимо дадена по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит № ..............., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба – ............, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

Ищецът К. Х. твърди, че между страните бил подписан горепосоченият договор за потребителски кредит, за който бил приложим ЗПФУР, при следните параметри: чиста стойност в размер на .........., лихва от 1617 лева и ГПР 49,68 %. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от .......... в полза на дружеството ответник. След като усвоил кредита, ищецът установил, че освен заемната сума му била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на ......... лева. Договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченият ГПР не отговарял на действителния, тъй като възнаграждението на поръчителя не било включено в него, а това следвало да бъде направено, понеже то представлявало скрито допълнително възнаграждение за кредитора и оскъпявало кредита. Ищецът платил всичко по договора за кредит, но поради недействителността следвало да получи 1 връщане на платеното над чистата стойност. Иска се от съда да уважи претенцията.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД. Счита, че има основание да задържи получените по кредита суми, защото договорът е действителен. Не оспорва факта, че възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР по кредита, но твърди, че това не е задължително. Иска се от съда да отхвърли предявените претенции. Претендират се разноски.

В открито заседание по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск досежно неговия размер от ........ лева на ............

(с еврова равностойност ...........), който иск вече не е частичен, а съставлява пълният размер на претендираното вземане.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Страните не спорят, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № .........., при следните параметри: чиста стойност в размер на ............ лихва от 1617 лева и ГПР 49,68 %; че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от .............. в полза на дружеството ответник; че поръчителството е било възмездно и за него ищецът следвало да заплати възнаграждение, което не било включено при определяне на размера на ГПР, посочен в договора.

Горните обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит, погасителен план и ОУ към същия, както и СЕФ, в който изрично е отбелязано, че за професионалния поръчител се дължи възнаграждение в размер на ........... лева (л. 27 от делото).

По делото е изслушано заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице П. Й. Н., което се кредитира от съда като обосновано и правилно. Вещото лице посочва, че общо по договора за кредит ищецът е платил на ответника сума в размер на .........., а ако се включи в ГПР разходът за професионален поръчител, то той би възлязъл на 222,82 %.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да 2 върне всичко, което му се търси като получено без основание.

С оглед горните констатации за фактите ищецът доказа, че е платил на ответника, освен чистата стойност (главницата) по кредита в размер на .......... и сума в размер на ........ Какво е вършил ответникът със сумата след получаването й е ирелевантно за иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. „Фератум България“ ЕООД не съумя да докаже, че има основание да задържи полученото. Това е така по долуизложените съображения.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените възражения за недействителност са при условията на евентуалност – един договор не може да е нищожен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност на договора за кредит по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Едва при извод на съда, че на това основание не може да се установи недействителността на тази сделка, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая уговореното възнаграждение за гаранта „Фератум Банк“ не е включено в ГПР по кредита. То съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Не могат да се споделят доводите на ответника, че понеже потребителят можел да избере опция поръчителство от личен гарант, а не от „Фератум Банк“, то сключването 3 на договора за поръчителство с последното не било задължително условие за получаване на кредита. По делото се установява, че предоставянето на гарант или поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита – на потребителя се дава възможност да отбележи една от две затворени опции – „личен гарант“ или „гаранция от Фератум банк“. В тази насока са твърденията на самия ответник в отговора на исковата молба, чрез които се описва механизма на кандидатстване и отпускане на кредита.

Следователно, предоставянето на поръчител или гарант е условие за сключването на договора. Свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР. В този смисъл е изрично решение на СЕС от 13.05.2025 г. по дело С337/2023, в което е прието: „…разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите.“.

Понеже в случая е сторено противното на гореизложеното, то посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв.

Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Ето защо, приложима е последицата по чл. 23 от ГПК – кредитът се счита освободен от лихви и други разходи, т. е. кредиторът има право да задържи единствено чистата му стойност. Всичко свръх нея е неоснователно получено от него и следва да се върне на кредитополучателя.

По разноските:

С оглед изхода от спора на К. Х. следва да се присъдят разноските в производството в размер на 1286,75 евро съгласно представения списък по чл.

80 от ГПК.

Всички суми в диспозитива на решението ще се посочат в евро съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, тъй като считано от 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, 4

ЕИК ......., да заплати на К. Л. ......., ЕГН **********, парична сума в размер на ..........., недължимо платена освен чистата стойност по сключен между страните недействителен договор за потребителски кредит № ..........., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба – 05.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: ............. да заплати на К.

Л. Х........ ЕГН **********, парична сума в размер на ............., представляваща разноски за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/П/__________________ 5