Решение № 21 от 20.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Явор Данаилов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20224100500593 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 633/01.06.2022г. постановено по гр.д. № 3555/21г. на Районен съд- Велико Търново е отхвърлен предявеният от С. Д. И. с ЕГН ********** от ... против Д. А. Д. с ЕГН ********** от ... и М. Д. С. с ЕГН ********** от ... иск с правно основание чл. 440 ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на Д. А. Д. и М. Д. С., че М. Д. С. не е собственик на 1/3 ид.част от недвижими имоти , подробно описани в решението.

Срещу това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. Д. И.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, както следва :

Не следва по делото да се доказва т.нар „обръщане на владението“ , тъй като от ищеца не е предявявана претенция за получаване на плодове от имотите, ответницата не живее в населеното място, а самият ищец е започнал владението на имотите преди да получи качеството на наследник. Д. И. А. не е бил вписан в удостоверението за наследници на С.А.Г. , а имотите са владяни от ищеца от момента на възстановяване на собствеността, без да е по наследяване.

Ищецът още преди смъртта на Баща си Д. И. А. лично е обработвал имотите, предмет на иска, представляващи наследство от С.А.Г., като ги има за свои и декларира лично обработваните в ОСЗГ, а друга част отдава за обработка на земеделски производители под наем, като получава плодовете от тях.

1

Ответницата е напуснала село ... през 1976г.и не е имала искания за получаване на плодове от имотите на С.А. А. и Д. И. А.. Ищецът е демонстрирал пред сестра си владението и тя не се е противопоставяла на това.

Развити са подробни съображения, като се отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата Д. А. Д. заема становище за нейната неоснователност.

Сочи, че правото на ищеца не е доказано в производството по делото и че ответникът като взискател по изпълнение срещу длъжницата М. Д. С. има право да се удовлетвори от имуществото, предмет на предявения иск.

Оспорва доводите в жалбата като неоснователни и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът С. Д. И. сочи, че първият ответник е взискател, а вторият ответник-длъжник по изп. дело № 122/2015 г. на ДСИ при ВТРС, образувано за принудителното събиране на вземанията на Д. А. Д. срещу М. Д. С.. Твърди, че по това изпълнително дело е насочено принудително изпълнение върху 1/3 ид.ч. от недвижимите имоти, находящи се в с...., подробно описани в исковата молба. Ищецът сочи, че владее имотите още преди смъртта на баща си, като това владение продължава и до 2 сега. Твърди, че имотите са възстановени през 1994 г. на С.А.Г., който е осиновил баща му Д. И. А., но това станало известно едва през 2019 г. Твърди че той е декларирал имотите в ОбСЗ, като част от тях обработва лично, други отдава под наем. Сестра му напуснала селото още през 1976 година и никога не е претендирала за получаване на плодове от имотите, а той е демонстрирал пред нея намерението си за своене и тя не се е противопоставяла на това.

Твърди, че владее имотите и към настоящия момент, и тъй като изпълнението е насочено върху тях, отправя молба към съда да приеме за установено между страните, че М. Д. С. не е придобила собственост върху 1/3 ид.част от процесните движими имоти, поради придобиването им от ищеца по давностно владение, продължило повече от 10 години.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата М. Д. С. признава изцяло предявения иск. Заявява, че е напуснала с.... преди повече от 40 години, че никога не е имала претенции към нивите и всичко се владее от брат й- ищеца.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че втората ответница като наследник на С.А.Г. притежава в съсобственост процесните недвижим имоти. Счита, че ищецът няма интерес от предявяване на иска и моли съда да прекрати делото, алтернативно да отхвърли иска.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 440,ал.1 от ГПК, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът, че длъжникът по изпълнително дело № 122/2015 г. на ДСИ при ВТРС не е собственик на имотите, върху които е насочено изпълнението.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск.

По оплакванията в жалбата :

Ищецът твърди, че е установил владение върху процесните имоти още приживе на общия им наследодател с ответницата и че ги е придобил по силата на изтекла придобивна давност още преди кончината на наследодателя. Така той обосновава, че за ответницата Марияна С. изобщо не е настъпило наследствено правоприемство по отношение на процесните имоти.

От събраните по делото доказателства се установява, че правото на 3 собственост върху процесните имоти е възстановено с Решение на ПК Полски Тръмбеш № 007/21.03.1994 година на наследниците на С.А.Г.. Неговият законен наследник –осиновеният му син Д. И. А.( баща на ищеца) , е въведен във владение на процесните имоти на 8.07.1994 г., видно от приложения към делото протокол за извършен въвод във владение.

От показанията на свидетеля Б. се установява, че част от процесните земеделски земи- ниви в местност „Карашата“ и „Костула“ ( 20-30 декара) са обработвани от ищеца още през 1993-1994г. , за период от около 14- 15 години след това. Свидетелят И. посочва, че ищецът е „влязъл в кооперацията “ през 2004г. с част от наследствените си ниви с площ от около 21-22 декара, а другата част обработвал чрез наети от него лица. Ищецът получавал рентата за земите, които са включени в кооперацията на село ....

И двамата свидетели установяват с показанията си, че ответницата С. не е проявявала интерес към процесните ниви и не живее от много години в село ....

Показанията на свидетелите съдът кредитира като достоверни, тъй като те са еднозначни и безпротиворечиви.

Видно от приложеното към делото удостоверение за наследници на С.А.Г., чиято собственост са били процесните земи преди одържавяването им, наследодателят на ищеца-Д. И. А., на когото правото на собственост върху земите е било възстановено, е починал на 28.05.1999г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна се налага изводът, че дори и да е установил владение върху процесните имоти още към момента на одържавяването им през 1994г., за да ги придобие по силата на изтекла придобивна давност, ищецът следва да ги е владял необезпокоявано и явно в период от 10 години, тъй като очевидно владението е било недобросъвестно ( чл. 79 , ал. 1 от ЗС). Към момента на смъртта на наследодателя на ищеца и ответницата С., считано от възстановяването на правото на собственост върху процесните земи, е изтекъл период от 5 години.

В този смисъл възражението на ищеца, сега жалбоподател, че той е придобил процесните имоти по силата на изтекла придобивна давност още преди смъртта на техния собственик, поради което не е следвало да доказва т. нар.

„преобръщане на владението “ , е неоснователно.

След смъртта на наследодателя си ищецът е владеел своите идеални части и е бил държател на частите на другите двама наследници – ответницата С. и тяхната майка. От събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е владеел процесните земеделски земи за себе си, нито се установява, че е демонстрирал това свое намерение пред ответницата.

Изявлението на последната, че признава предявения иск, не следва да бъде възприемано като потвърждаване на обстоятелството, че тя е била уведомена от ответника за намерението му да владее процесните земи за себе си след смъртта на общия им наследодател. Ответницата е очевидно заинтересована спорът по делото да бъде разрешен в полза на ищеца, поради което фактът на „преобръщане на владението“ следва да бъде доказан по несъмнен начин.

Доказателства в тази насока не са налице.

4

Представените по делото договори за наем на процесните земеделски земи , удостоверяващи, че ищецът ги е отдавал под наем, както и обстоятелството, че той е получавал рента, дължима за ползването на земите, не опровергават горния извод на съда.

Може да се приеме, че ответницата е уведомена за намерението на ищеца да владее срещу нея едва с факта на получаване на препис от исковата молба , но от този момент до приключване на съдебното дирене по делото давностният срок на придобивната давност по чл. 79, ал.1 от ЗС не е изтекъл.

Предвид изложеното искът, с който ищецът претендира да се установи, че имуществото, предмет на изпълнението по изпълнително дело № 122/2015 г. на ДСИ при ВТРС не принадлежи на длъжника по същото – М. Д. С., е неоснователен и следва да се отхвърли.

До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението му се явява правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 633/01.06.2022г. постановено по гр.д. № 3555/21г. на Районен съд- Велико Търново.

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9744b1f1-732a-4902-a3b0-31510656c856