Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18870 от 20.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5501/2024
Вид
Решение № 18870
Подписан
20.10.2025
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 376, ал. 6, изр. второ · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 18870 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110105501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на Застрахователна компания ,,.” АД. Ищецът твърди, че е имал сключен застрахователен договор ,,Индустриален пожар: Всички рискове и прекъсване на дейността” с общинското предприятие ,,Столично предприятие за третиране на отпадъци’’, по силата на който бил застраховал имуществото му срещу вреди. В периода на застрахователното покритие на 20.03.2018 г. в . Я., Столична община, местността ,,.”, в района на площадката на обекта ,,Завод за механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво”, товарният автомобил ,,ДАФ”, рег. № 3453 BH, излизал от сектора ,,Приемна”. При това излизане товарният автомобил ударил врата № 12 на сградата. Врата № 12 била увредена и ремонтирана, във връзка с което ищецът заплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 824 лева. Макар и да отправил регресна претенция до ответника, който бил застраховал гражданската отговорност на водавача на товарният автомобил, ответникът, с писмо от 06. 04.2020 г., отказал да извърши плащане. Иска от съда да осъди ответната страна да й заплати сумата от 824 лева, представляваща стойността на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законовата лихва от 30. 01. 2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 271 лева и 55 стотинки, представляваща мораторна лихва за периода 19. 01.

2021 г. - 29. 01. 2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Застрахователно акционерно дружество ,,.”. Последният оспорва предявените искове по основание и размер. Признава, че е застраховал гражданската отговорност на водача на товарния автомобил ,,ДАФ”, рег. № 3453 BH, както и обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 824 лева. Оспорва обаче наличието на валидно застрахователно отношение между ищеца и увреденото лице, като изтъква, че представената с исковата молба полица не била подписана от застраховащото лице, 1 а представеният документ ,,дебит нота” не представлява документ за платена застрахователна премия, а само посочва дължимата такава, начина на плащане и падежите. Оспорва механизма на твърдяното с исковата молба пътнотранспортно произшествие и причинените от него вреди. Във връзка с това изтъква, че според ценовата котировка на третото лице, извършило ремонта, уврежданията на врата № 12, за които е заплатена сумата 824 лева, са съгласно констативен протокол от 11. 04. 2018 г. (друго събитие), а не съгласно констативен протокол от 20. 03. 2018 г. Освен това в същия документ било посочено, че врата № 12 имала и други увреждания, отразени в протокол от 05. 02. 2019 г. Достига до извода, че врата № 12 е била периодично ремонтирана и че не може да бъде установено какво е било състоянието й и какви увреждания е имало по нея към датата на процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва съдържанието на протокола за пътнотранспортно произшествие. Оспорва и размера на претендираните от ищеца вреди. От една страна, твърди, че те са силно завишени и не отговарят на пазарните цени за отстраняването на съответните вреди. От друга страна, въвежда твърдения, че е налице съзастраховане, при което ищецът е с 30% дял от застраховката и следователно останалите 70% от застрахователното обезщетение той трябва да претендира от съзастрахователите си съгласно чл. 376, ал. 6, изр. второ КЗ и чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

Намира, че със заплащането на съответната част от застрахователното обезщетение от всеки един застраховател, той, съответният застраховател, встъпва в правата на увреденото лице за съответната част от обезщетението. Водещият застраховател не можел да претендира повече права от тези, които има по полицата, като суброгацията била ограничена до размера на дължимото от него обезщетение. Изтъква, че съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК водещият застраховател не можел да претендира чужди права (тези на другите застрахователи) пред съда без да е налице упълномощаване. Противното би означавало едни и същи права да могат да се предявят едновременно както от водещия застраховател, така и от останалите застрахователи. Твърди, че вече му е била отправена регресна претенция за сумата от 123 лева и 60 стотинки от друг застраховател. Поради неоснователността на главния иск оспорва като неоснователен и акцесорния иск за заплащането на обезщетение за забава. Прави евентуално възражение за погасяване по давност на обезщетението за забава за периода 19. 01.

2021 г. - 30. 01. 2021 г. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна и след отстраняване на нередовности по отношение на валидното упълномощаване на процесуалния представител на ищеца и на внесената държавна такса, се явява редовна съгласно чл.

127 и чл. 128 ГПК.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност с правна квалификация чл. 111 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване валидното сключване на застрахователен договор, по силата на който е застраховал срещу вреди врата № 12 от сградата, находяща се в . Я., Столична община, обект ,,Завод за механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво”, че през периода на застрахователното покритие на 20. 03. 2018 г. е настъпило твърдяното пътнотранспортно произшествие с товарния автомобил ,,ДАФ” с рег. № 3453 BH, че 2 към датата на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на водача на последния автомобил е била застрахована при ответника, че пътнотранспортното произшествие е настъпило вследствие на противоправно поведение (действие или/и бездействие) на водача на последния автомобил, че вредите по врата № 12 вследствие на пътнотранспортното произшествие възлизат на 824 лева, че е заплатил съответно застрахователно обезщетение на правоимащото лице, че е отправил покана до ответника за заплащането на заплатеното застрахователно обезщетение, която е била получена от последния не по-късно от 19. 01. 2021 г., размерът на дължимото обезщетение за забава, както и наличието на основания за спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност за обезщетението за забава. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че водачът на моторното превозно средство ,,ДАФ” с рег. № 3453 BH не е действувал виновно, а с оглед на въведените твърдения - да установи и наличието на съзастраховане, при което делът на ищеца според застрахователния договор, е не по-голям от 30%.

От анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 20. 03. 2018 г. в . Я., Столичната община, местност ,,.”, в района на площадката на обект ,,Завод за механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво”, настъпило пътнотранспортно произшествие – при излизане на моторното превозно средство ,,ДАФ” с рег. № 3453 BH, водачът на товарния автомобил удря врата № 12 на сградата, в резултат на което по вратата са нанесени материални щети. Към материалите по делото е приобщен протокол за пътнотранспортно произшествие № 1700556 от 20.03.2018 г., в който е посочено, че ,,поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС се реализира ПТП във врата № 12”. На водача на товарния автомобил е съставен акт за установяване на административно нарушение (л. 104 по делото) и му е издадено наказателно постановление (л. 103 по делото), като му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева. Към момента на настъпване на пътнотранспотното произшествие водачът на автомобила има валидно сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите като негов застраховател е ЗАД ,,.”. От друга страна, към датата на реализиране на процесното пътнотранспортно произшествие, имуществото на общинското предприятие ,,Столично предприятие за третиране на отпадъци’’, включително врата № 12, е било застраховано по полица № 17900СА0001 по застраховка ,,Индустриален пожар: Всички рискове и прекъсване на дейността”. Във връзка с така нанесените щети по врата № 12 и наличието на застрахователна полица, пред ищеца е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Образувана е щета № 17СА9000009 по описа на ЗК ,,.” АД, като последното, в качеството си на Водещ застраховател на общинското предприятие ,,Столично предприятие за третиране на отпадъци’’ е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 824 лева за отстраняване на нанесените по процесната врата щети. Вследствие на извършеното плащане от ищеца, което е било изплатено на 12.07.2019 г., последният е отправил регресна претенция спрямо ответника по настоящото производство – ЗАД ,,.’’ (застраховател на водача на товарния автомобил по задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност” на автомобилистите). Същият е отказал да извърши плащане по извънсъдебно предявените регресни права, обосновавайки се, че не му е предоставена допълнителната изискана документация – счетоводни справки за заприходяване на всеки един от увредените активи, подробни разбивки на всяка една от фактурите, протоколи за степента на увреждане от търговското дружество, което има задължение да поддържа имуществото.

3

За изясняване на делото от фактическа страна по настоящото производство е назначено вещо лице, което да изготви автотехническа експертиза. Задача на експертното заключение е да отговори на въпроса дали щетите по врата № 12 могат да бъдат причинени от пътнотранспортното произшествие, което е настъпило на 20. 03.

2018 г., както и какъв е размерът на щетите, нанесени по процесната врата по среднопазарни цени. Според заключителната част на назначената експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като пълна, ясна и професионално издържана, причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е недостатъчно упражнен контрол от страна на водача при управлението на товарен автомобил ,,ДАФ” ДК № СВ 3453 ВН, вследствие на което настъпва пътнотранспортно произшествие при което са нанесени щети по врата № 12. Стойността за възстановяване на врата № 12, определена по средни пазарни цени, възлиза на 1 198,80 лева с включен ДДС.

Като доказателствен материал по делото е назначена, изготвена и кредитирана от съда и съдебно-счетоводна експертиза. Последната установява, че на 20. 03. 2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие при което товарен автомобил ,,ДАФ” ДК № СВ 3453 ВН, отговорността на чийто водач е застрахована при ответника, е причинил материални щети на ролетна врата № 12 на сграда за приемане на отпадъци.

Имуществото, върху което са нанесени щети, е застраховано по застрахователна полица ,,Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на дейността’’, по която ЗК ,,.”, ЗАД ,,.”, ,,.” ЗПАД - клон България, ЗД ,,.” АД и ЗАД ,,ОЗК Застраховане” са съзастрахователи, а общинското предприятие ,,Столично предприятие за третиране на отпадъци’’ е застраховано лице. Съгласно Съзастрахователен договор от 07. 04. 2017 г. съотношението, в което съзастрахователите поемат отговорността по договора за застраховка, е следното:

ЗК ,,.” АД - 30%

ЗАД ,,.” - 20%

,,.” ЗПАД - клон България - 20%

ЗД ,,.” АД - 15%

ЗАД ,,ОЗК Застраховане” - 15%

След настъпване на застрахователното събитие ищецът е завел преписка по щета № 17СА9000009. За отстраняване на нанесените материални щети собственикът на застрахованото имущество общинско предприятие ,,Столично предприятие за третиране на отпадъци’’ е заплатило на изпълнител ,,.” ООД сума в размер на 824 лева, която сума е възстановена на застрахованото лице от водещия застраховател по имуществената застраховка – ЗК ,,.” АД на 12. 07. 2019 г. Последният е изпратил искания до съзастрахователите за възстановяване на припадащата им се част от изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 20. 03. 2018 г. пътнотранспортно произшествие и заведената щета. Вследствие на отправените регресни претенции, на ЗК ,,.” АД са възстановени сума в размер на 164,80 лева (припадащ се дял от 20%) от страна на ЗАД ,,.”, сума в размер на 123,60 лева (припадащ се дял от 15%) от страна на ЗАД ,,ОЗК Застраховане”, както и сума в размер на 123,60 лева (припадащ се дял от 15%) от страна на ЗД ,,.” АД.