Решение № 169 от 28.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ботевград, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20251810200214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Предметът на обжалване:

Заповед за задържане на Н. С. А., ЕГН **********, с рег. № ****, издадена от Г.Л.Б. - младши автоконтрольор в РУ-Ботевград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с проверяване съпричастността на лицето в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – управлява МПС след употреба на алкохол – 1,55 промила, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

Становищата на страните:

В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издадената заповед. Изразява се становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила, както и при очевидно несътветствие с целта на закона. Жалбоподателят, чрез адв. В. от САК сочи, че от съдържащите се в преписката писмени доказателства не се установява към момента на издаване на заповедта да е имало основания по смисъла на закона, за принудителното 1 му задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.

Депозирани са писмени бележки от адв. В., в които поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в жалбата и писмените бележки основания.

Ответникът - Г.Л.Б. - младши автоконтрольор в РУ-Ботевград, редовно уведомен, лично се явява и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура гр.Ботевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

По фактите:

Началникът на РУ-Ботевград е изпратил административна преписка по случая - копие на обжалваната заповед, декларация Приложение № 1 към чл.

15, ал. 1, разписка за върнати вещи на задържано лице, фиш за спешна медицинска помощ, протокол за обиск на лице, докладни записки, доказателства за компетентност на издателя на обжалваната заповед и др.

Прокуратурата е отговорила, в случая образувано ли е досъдебно производство или прокурорска преписка.

Изпратените от РУ - Ботевград материали се явяват непредубедени и информативни доказателства, които съдът кредитира и приема, че РПБотевград е била уведомена, че на основание чл. 356, ал. 2 от НПК, на дата 07.12.2024г. е било образувано досъдебно производство № **** г. по описа на РУ – Ботевград, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Дали е повдигнато обвинение за това престъпление не е предмет на доказване по настоящото дело, но въпреки това от приложените по делото документи се установява, че срещу жалбоподателя А. с постановление на разследващия орган на 12.12.2024г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. От коментираните тук доказателства, както и от заповед рег. № ****, издадена от Г.Л.Б. - младши автоконтрольор в РУ-Ботевград и копия от книга за задържане се установява, че жалбоподателят е задържан в РУ-Ботевград, където била издадена процесната заповед, спрямо жалбоподателя и същия задържан за 24 часа на 07.12.2024 г. от 00:52 часа до 10:00 часа на 07.12.2024г., когато бил освободен. В заповедта е посочено правно и фактическо основание за задържане на лицето - "чл. 72, ал. 1, т. 1 2

ЗМВР " и "във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК – управлява МПС след употреба на алкохол – 1,55 промила". Същата е подписана от полицейския орган - Г.Л.Б.

- младши автоконтрольор в РУ-Ботевград, както и от задържаното лице. На гърба на заповедта е отразено, кога жалбоподателят е освободен.

Непосредствено след задържането на лицето е извършен личен обиск, обективиран в протокол, предоставена му е за попълване и декларация, с която са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 ЗМВР.

Н а 07.12.2024 г. в 10:00 часа задържаният е освободен, видно от процесната заповед.

Данните съдържащи се в докладната записка (на лист 12 от делото) и във фиша за спешна медицинска помощ са еднопосочни, взаимно подкрепящи се и обективни. Данните съдържат информация за времето, мястото и механизма на причиняване на правонарушението. Доколкото настоящото производство не касае решаване по същество на въпроса дали има извършено престъпление от страна на жалбоподателя и с каква правна квалификация, а само какви данни за поведението на жалбоподателя са били налични към момента на неговото задържане на 07.12.2024 г., то съдът не намира за необходимо да анализира по-детайлно цитираните по-горе и налични по делото материали. Обобщеният извод който се извежда от тези материали е , че към 07.12.2024 г. информацията, с която са разполагали полицаите сочи на съпричастност към извършване на престъпление от страна на жалбоподателя.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

От правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на заповедта, в преклузивния 14- дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати възможността 3 лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. дело № 616/2015 г. и други).

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

В случая издателят на заповедта Г.Л.Б., към дата на издаването й заема длъжност младши автоконтрольор в РУ-Ботевград и същият има качество на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл.

72, ал. 1 от ЗМВР той може да задържа лице за срок до 24 часа. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват. Авторството не е оспорено.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт, тъй като съдържа реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР: име, длъжност и местоработата на служителя, издал заповедта; данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането. Посочено е в заповедта и правно основание за задържането-чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

За фактическо основание, е посочено "във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК – управлява МПС след употреба на алкохол – 1,55 промила".

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на жалбоподателя е имало данни, от които може да се направи обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към 4 извършено престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето. За да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност, каквито са налични в настоящия казус.

В случая е налице съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство. Обстоятелството, че към дата на издаване на заповедта за задържане лицето не е привлечено като обвиняем, не опровергава наличието на предположението за съпричастността му в престъпната дейност и е въпрос от изключителната компетентност на прокуратурата и разследващите органи.

Мотивите може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Към преписката са приложени достатъчно доказателства дали основание на административния орган да предприеме издаването на оспорваната заповед.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на чл. 5 от Конвенцията са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.

Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително.

Единствено следвайки този подход може да бъде изпълнена целта на чл. 5 на Конвенцията, а именно да гарантира защита на индивида срещу произволно лишаване от свобода - такова, извършено на основание, непредвидено в Конвенцията. Чл. 5, т. 1 КЗПЧОС изисква на първо място задържането да е 5

"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, КЗПЧОС препраща по същество към националното право.

По своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Целта на закона при установяване на принудителната административна мярка по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на заподозряното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление или нарушение, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а не с оглед наличието на вече доказани такива.

По изложените съображения оспорената заповед за задържане следва да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата отхвърлена.

С оглед изхода на делото и липсата на искане на ответника по настоящето дело за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Районен съдБотевград, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на Н. С. А., ЕГН **********, с рег. № ****, издадена от Г.Л.Б. - младши автоконтрольор в РУ-Ботевград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с проверяване съпричастността на лицето в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – управлява МПС след употреба на алкохол – 1,55 промила, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".

Разпечатката съдържа 46 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9743f0df-1a91-4da3-985d-2626c5299b40