Решение № 1967 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1967 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100501095 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Д. действаща лично и в качеството на законен представител на А. П. К., молители в първоинстанционното и въззивници в настоящото производство, срещу Решение № 22846 от 12.12.2025 г., постановено по гр. д. № 34945/2025 г., по описа на СРС, 181 състав, с което е оставена без уважение молбата им за предоставяне на съдебна защита срещу П. К. К. и било отказано издаването на заповед за защита.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, несправедливо по отношение интереса на молителите, незаконосъобразно и постановено в разрез с установената съдебна практика, закона и интересите на пострадалите лица, както и се твърди че е необосновано и немотивирано, некореспондиращо с доказателствения материал, като се излагат съображения. Моли се решението да бъде отменено изцяло и да се постановят защитни мерки по чл.5 от ЗЗДН спрямо двамата въззивници, включително и за отмяна на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият П. К. К. е подал писмен отговор, в който е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди така постановеното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

Представя Социален доклад от 19.01.2026г., изготвен от ДСП-Слатина. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и 1 е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора вьззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран по молба на М. Д. Д., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето А. П. К., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу П. К. К., ЕГН **********, фактически съжител на молителката и баща на детето, за извършени от него актове на домашно насилие на 10.04.2025 година, 22.04.2025 година, 08.05.2025 година, 17.05.2025 година, изразяващи се във вербална агресия към първата молителка в присъствието на детето. В молбата се твърдяло, че ответникът е извършил следните актове на домашно насилие:

На 10.04.2025 година, в дома на страните, находящ се в гр. София, ж.к. ****, около 23:00 часа, ответникът започнал да крещи и да обвинява молителката, че е виновна за всичките му проблеми, че не се справяла със задълженията си, че не почиствала, казал , че е лош човек и лошотията я изяжда отвътре, че я издържа и молителката трябва да търпи. Казал да си тръгва веднага, но само със собствения си багаж и да не си помисля за детето. Заплашил я, че ще вземе детето и че ще я остави на улицата.

На 22.04.2025 година в 07:30 часа, докато оправяла раницата на детето, молителката намерила смачкани салфетки домакинска хартия, в които открила медикаменти. Когато попитала ответника, той заявил, че там му било по-удобно да ги държи.

На 08.05.2025 година около 08:00 часа, при спор между молителката и ответника, последният започнал да крещи с думите: „Ти си луда. Не си добре.“, както и да я заплашва: „Няма да си видиш детето“.

На 17.05.2025 година, привечер – ответникът започнал да обижда молителката с думите: „Не си добре. Махай се.“, в присъствието на детето. Крещял да се маха и да забрави за детето, както и я заплашвал с дело.

Към молбата за защита от домашно насилие била приложена декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане, амбулаторен лист № 000286, саморъчно изписана бележка от ответника.

С оглед наведените твърдения, на 16.06.2025 г. в полза на молителите била издадена заповед за незабавна защита с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 предл. 1 и предл .2 и т.6 от ЗЗДН срещу ответника.

Ответникът е оспорил молбата и изложените в нея твърдения.

С решение № 22846 от 12.12.2025 г., постановено по гр. д. № 20251110134945 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 181 състав, съдът е отхвърлил молбата по чл. 8, т.

1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от М. Д. Д., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето А. П. К. с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу П. К. К., по повод твърдени актове на домашно насилие, извършени на 10.04.2025 г., 22.04.2025 г., 08.05.2025 г. и 17.05.2025 г., като е отказал да издаде заповед за защита. На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН съдът е осъдил М. Д. Д. да заплати на П. К. К. сумата от 1200,00 лева, представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

2

Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд, касаещи липсата на доказателства за осъществяването на твърдените актове на домашно насилие от страна на въззиваемия спрямо въззивниците, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК. Първоинстанционното решение е правилно, постановено е при правилна оценка на доказателствената съвкупност, като приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират на доказателствата по делото, а изведените правни изводи се основават на установените факти по делото.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е извършил правилна преценка относно тяхната достоверност и относимост, поради което настоящият състав изцяло споделя направените от него фактически изводи.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като съдът правилно е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 13 ал.3 от ЗЗДН поради наличието на други доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗЗДН, макар да създават улеснения на молителя за доказване на твърденията му, не дерогират разпоредбите на ГПК относно разпределението на доказателствената тежест, като всяка страна следва да установи обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В този смисъл, с допустимите по ЗЗДН и ГПК доказателствени средства въззивниците е следвало при условията на пълно и главно доказване да установят по категоричен начин твърденията си относно сочените актове на домашно насилие, извършени спрямо тях от въззиваемия. Част от доказателствената съвкупност е декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Същата не може да бъде ценена изолирано за да послужи като самостоятелно основание за издаване на заповед за защита, когато събраните по делото други доказателства не я подкрепят, а напротив – опровергават изложените в нея твърдения. В този случай, декларацията не се ползва с доказателствената стойност, придадена й с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, като не освобождава молителя от задължението да установи твърденията си при условията на пълно и главно доказване, още повече, когато са събрани доказателства в обратния смисъл. Доказателственият материал по делото следва да допълва, подкрепя или конкретизира декларираното от лицето, търсещо съдебна защита - т. е. да кореспондира изцяло с представената декларация, като при наличие на други доказателства, които оборват изложеното в нея, същата следва да бъде преценявана от съда с всички събрани по делото доказателства. В тези случаи не може да се приложи правилото на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, като декларацията да послужи като единствено и достатъчно основание за уважаване на молбата и издаване на заповед за защита на молителя.

Обосновано първоинстанционният съд е обсъдил и социалния доклад на ДСПСлатина, като е приел, че от него се установява наличие на влошени отношения между родителите и конфликти.

По делото е приета и справка от Център за психично здраве „Проф Н. Шипковенски“, в което е посочено че никоя от страните не се води на отчет.

3

По делото са постъпили писма от Център „Отворена врата“, които съдържат информация за поведението на ответника в рамките на проведените консултации наличие на самокритичност, устойчиво поведение и готовност за разрешаване на конфликти в интерес на другата страна. Тези обстоятелства, правилно отчетени от съда, не сочат на агресивно или насилствено поведение, а напротив - на поведение, насочено към преодоляване на конфликта.

Представените медицински документи за здравословното състояние на ответника, правилно не са обсъдени от първоинстационния съд, доколкото същите са неотносими към установяване извършването на конкретните актове на насилие.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.П.Н., М.Е.Д., И.К.К. и Д.Д.Т..

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката Н.Н. в онази им част, в която същите установяват общите отношения между страните и обстоятелствата относно съвместното им съжителство и възникналите конфликти, доколкото тези показания са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал. В същото време съдът правилно не е кредитирал показанията относно конкретни твърдения за поведение на ответника, които не са възприети лично от нея, а представляват преразказ на изявления на молителката, поради което същите имат косвен характер и не могат да обосноват категоричен извод за осъществяване на домашно насилие.

Обосновано първоинстанционният съд е подходил и към показанията на свидетелката М.Д., като правилно е кредитирал същите единствено в частта им относно общите взаимоотношения между страните, но не и относно твърдените конкретни обиди и поведение на ответника, доколкото и тези показания се основават преимуществено на възприети от молителката обстоятелства, а не на непосредствени възприятия на свидетелката.

Законосъобразно съдът е обсъдил и показанията на свидетелката И. К.а, като е съобразил родствената връзка с ответника. Въпреки това правилно е приел, че същите следва да бъдат кредитирани, доколкото са вътрешно непротиворечиви, логични и намират опора в останалите доказателства по делото, като не се установява тенденциозност или заинтересованост, която да ги дискредитира изцяло.

Правилно са кредитирани и показанията на свидетеля Д.Т., доколкото същият е външен за спора и няма пряка заинтересованост от изхода му, а изложеното от него се характеризира с обективност и липса на противоречия, като същият не установява наличието на прояви на домашно насилие.

Следва да се отчете обстоятелството че разпитаните в първоинстанционното производство свидетели не са очевидци на твърдените актове на домашно насилие, тъй като не са възприели лично и непосредствено извършването им, респективно 4 действително случилото се между страните на процесните дати. Свидетелските показания са последователни и непротиворечиви относно възприетото от тях, но предметът на това възприятие не обхваща релевантните факти - т.е. не съдържа преки данни за осъществяването на конкретните действия, описани като насилие. При липса на непосредствени впечатления за инкриминираните прояви, свидетелските показания, макар и вътрешно съгласувани, не са годни да установят по пълен и главен начин самото извършване на твърдените актове на домашно насилие.

С отговора на въззивната жалба от въззиваемия е представен социален доклад, изготвен от ДСП – Слатина на 19.01.2026г. по друго дело от съдържанието на който се установява, че детето се отглежда в спокойна среда, налице е емоционална привързаност към двамата родители и не са констатирани данни за риск или увреждане на неговото развитие.