Определение № 2683 от 02.09.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2040/2020
- Вид
- Определение № 2683
- Подписан
- 02.09.2020
- Състав
- Цветелина Георгиева Хекимова, Даниела Илиева Писарова, Светлана Тодорова Кирякова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2683
Окръжен съд – В.
31.08.2020 г.
Град В.
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Даниела И. Писарова
Светлана Т. Кирякова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20203100502040 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №44333/08.08.2018г., подадена от "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, със седалище гр. София, срещу разпореждане от 16.06.2020г. по ч.гр.д.№6284/2020г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Г. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., за сумата 72 лв. претендирана като дължими разходи за уведомяване към 12.06.2020г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че претендираният разход е направен от банката за уведомяване на кредитополучателя, преди пристъпване към съдебно производство, с цел извънсъдебно решаване. Сочи се, че сумата представлява реално направен разход за отправяне на покани и пощенски разходи Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочената в заявлението сума.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№6284/2020г. н а Районен съд - В. е образувано по заявление, подадено от заявителя "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, срещу И. Г. Х.
, ЕГН **********, с адрес: гр. В., з а суми по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт от 29.01.2016г.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че договорната клауза, предвиждаща заплащане на разходи за 1 уведомяване, е нищожни поради противоречие на чл.33, ал.1 от ЗПК.
Настоящият състав намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се съдържа индивидуализация на претендираното вземане в достатъчна степен по вид, основание и размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба. В процесното заявление претендираното вземане за такса е индивидуализирано като размер, който е различен от посочения в уточнителната молба, видно от която претендираната сума е разпределена по равно към погасителните вноски, но липсва уточнение върху каква основа е начислена претендираната такса.
При проверка редовността на подаденото заявление, което следва да отговаря на критериите за редовна искова молба, съдът констатира, че в настоящия случай липсва индивидуализация на конкретната клауза от договора, която ангажира отговорността на длъжника да заплаща направените от банката разходи за уведомяването му и при какви предпоставки. Този въпрос не се изяснява нито приложените към заявлението документи, нито във въззивната жалба.
Като се има предвид, че основната цел на производството по чл.410 от ГПК е проверката дали вземането е спорно, така посочените неясноти биха затруднили защитата на ответника, тоест преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране на исков процес, както и индивидуализиране на вземането в рамките на бъдещия исков процес предвид необходимостта от идентичност със заповедта за изпълнение като условие за допустимост.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за изпълнение не следва да бъде издадена.
Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №19433 от 16.06.2020г. по ч.гр.д.№6284/2020г.
В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу 2
И. Г. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., за сумата 72 лв., претендирана като дължими разходи за уведомяване на длъжника към 12.06.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3