Решение № 1449 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330117142 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против В. Г. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 25.06.2016 г. – 05.05.2023 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1193.96 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 444.04 лева, за периода 31.08.2016 г. – 31.08.2023 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с ***, в качеството си на собственик, а отношенията между дружеството и потребителя се уреждали от публично известни общи условия. Сочи, че ответникът е закупил имота на 22.02.2012 г., като същият обаче не е предприел действия за смяна на партидата в дружеството – ищец, поради което и със становище от 05.05.2023 г. партидата, ведно със задълженията е сменена на името на ответника. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период са се отчитали по наличния водомер.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6480/26.09.2023 г. по ч.гр.д. № 13703/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу която в предвидения срок е постъпило възражения от ответника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва.

Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Оспорва качеството си на собственик/потребител през процесния период.

Не оспорва, че с Нотариален акт, вписан в СВ – Пловдив под *** е придобил процесния имот, находящ се в ***, но сочи, че по договорка между него и единият от продавачите на имота – ***, държането на имота продължило да се осъществява от предишния съсобственик и семейството й, които продължили да обитават и ползват имота след покупко – продажбата му. Твърди още, че на 01.08.2012 г. сключил - като Наемодател и *** – като наемател, Договор за наем, по силата на който й отдал имота за срок от 1 година.

След изтичане на срока на действие на договора за наем, многократно уведомявал Наемателя, че желае прекратяването на договора за наем, респ. да освободи имота му, но същата отказвала да го напусне. Именно, поради тази причина, по депозирана от него искова молба, било образувано гр.д. ***. по описа на ПРС, І гр.с., с искане да бъде осъдена *** да му върне процесния недвижим имот, която била уважена, с Решение № 2567/19.06.2019 г., потвърдено с Решение № 1131/09.10.2019 г. по в.гр.д. № 2080/2019 г. по описа на ПОС. Бил му издаден изпълнителен лист от 24.10.2019 г., въз основа на който образувал изп.д. № 2056/2019 г. по описа на ЧСИ П.И.., с район на действие – ПОС, по което били извършени редица изп. действия, като на 27.11.2019 г. предишния собственик *** и семейството й били принудително отстранени от имота, на която дата му бил предаден процесния имот. След тази дата и понастоящем в жилището не се живеело, нямало обитатели, респ. нямало как да е налице и потребяване на отчетените и записани в карнетите количества вода.

На следващо място оспорва, че през процесния период в имота, ищецът е доставял претендираните количества вода, респ. претендираните за тях стойности. В тази връзка оспорва представения от ищеца електронен карнет, като излага съображения, че от същия не може да се установи начинът на снемане на данните, посочени в него и как се констатират отчитаните чрез него количества; счита, че е технически невъзможно монтирания в имота водомер да осъществи дистанционно отчитане; отчитането не било извършвано, съгласно чл. 23 ОУ на дружеството – ищец. Оспорва съдържанието и на карнетите за периода от 23.02.2018 г. – 27.09.2021 г. Излага, че за периода от 27.09.2021 г. – 05.05.2023 г. липсват данни за потребени количества вода, като сочи, че в карнетите е посочено, че в този период процесният имот е необитаем, като сочи, че това действително е така, но от по-ранна дата – 27.11.2019 г.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения за главница и лихва, като е посочено, че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД всички задължения от групата на периодичните плащания се погасяват с тригодишна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13703/2023 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 6480/26.09.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 1193.96 лева - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 25.06.2016 г. - 05.05.2023 г. за имот, находящ се в *** и 444.04 лева - обезщетение за забава за периода 31.08.2016 г. 31.08.2023 г., ведно със законна лихва от 21.09.2023 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, като исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

2

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. ....., ........., както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР Общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал. 1 Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Пловдив.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в ***. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 5029/22.04.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ...... г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт ....... в СВ – Пловдив /л.24-25/, съгласно който **** и ***, от една страна, като продавачи продават на В. Г. Г., от друга страна, като купувач, следните 3 недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 77 кв.м., , ведно с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****. В Нотариалният акт, изрично е посочено, че владението на имотите – предмет на този договор, се предава днес при подписване на настоящият нотариален акт.

От приетите по делото писмени доказателства – Декларация по чл. 14 ЗМДТ /л.5457/, депозирана с вх. № 5885 от 25.10.2012 г. в Община Пловдив от В. Г. Г., ведно с приложен към същата - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ...... г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт ....... в СВ – Пловдив, съдът приема, че ответникът В. Г. Г. е собственик на имота, находящ се в ..... ....., ..........

При тези факти, съдът приема за категорично доказано твърдението на ищеца, че ответникът има качеството „потребител”, според нормативната уредба. Имотът е бил водоснабден и са ползвани услугите на ВиК.

Относно възраженията в отговора на исковата молба в тази връзка.

От изисканото гр.д. № 19721/2018 г. по описа на ПРС, действително се установява, че *** е осъдена да върне, като освободи и предаде на В. Г. Г., наетия недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:

***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 77 кв.м., , ведно с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****. Решението е потвърдено с Решение № 1131/09.10.2019 г. по в.гр.д. № 2080/2019 г. по описа на ПОС и не е допуснато до касационно обжалване, видно от Определение № 213/19.03.2020 г. по гр.д. № 606/2020 г. по описа на ВКС, т.е. решението е влязло в законна сила на 19.03.2020 г.

От съдържащия се в изисканото гр.д. № 19721/2018 г. по описа на ПРС, Договор за наем от 01.08.2012 г., се установява, че В. Г. Г. - като наемодател и *** – като наемател, са сключили Договор за наем за процесния имот, находящо се на ........., за срок от една година.