Решение № 1234 от 24.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330204196 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на Е. В. Н., против наказателно постановление № 565/ 09.05.2024г. издадено от *** в Община Пловдив, с което на основание чл. 183 ал. 4 т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явава лично и поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка – при извършена проверка на 16.03.2024г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. Железарска и бул. Цар Борис 3 Обединител около 15.45 часа е установено, че жалбоподателят като водач на МПС марка Ауди с рег. № ***, собственост на ***, паркира в зоната на кръстовище, образувано от ул. Железарска и бул. Цар Борис 3 Обединител.

Нарушението е установено с фиш № 0002563806/ 16.03.2024г. в отсъствие на водача, с който е наложена глоба в размер на 50.00 лева. Фишът е обжалван своевременно пред Началник сектор „Общинска полиция“ гр. Пловдив с възражение с вх. № УРИ 237200- 3851/ 20.03.2024г. след което е съставен АУАН, подписан от нарушителя с възражения, без да са изложени. Нарушен е чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят Н. С. с детайли посочва приетата и установена от съда и посочена в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията му се установява времето, мястото и начинът на извършване на административните нарушения. Поддържат всички констатации посочени в нея. Изрично с детайли посочва момента на нарушението. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при 2 съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка.

Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложените по делото заповед № 230А- 3271 от 18.12.2023г. и № 230А- 3278/ 18.12.2023г. се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на 3 актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушения.

Съгласно чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП Престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях . От показанията на актосъставителя с категоричност се установява, че жалбоподателя е паркирал неправилно на кръстовище.

Съгласно чл. 93, ал.1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

От друга страна според чл. 93, ал.2 ЗДвП паркирано е пътно превозно 4 средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

В процесния случай от самия факт, че глобата с фиш е залепена в отсъствие на водача следва, че правилно наказващият орган е счел, че се касае за паркиране, доколкото отсъствието на водача е несъвместимо с извършване на някои от дейностите, които биха квалифицирали спирането като престой, а не като паркиране.

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183а, ал.4, т.8 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира с фиксирания размер, определен със законовата норма.

Съгласно новелата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено в случая.

Действително АУАН е издаден в присъствието на свидетел на самото съставяне на акта, а не на извършване на нарушението. Посоченото обаче е изцяло логично и обяснимо с оглед развитието на производствотопървоначално е залепена глоба с фиш в отсъствие на водача на дата 16.03.2024г., като след подадено възражение е издаден АУАН.

Неоснователно е възражението за мястото на паркиране. От показанията на актосъставителя се установява с категоричност, че жалбоподателят е паркирал в кръстовището- „Аз лично видях, че автомобилът е в забранената зона. Аз лично съм констатирала, че това е кръстовище. Аз лично видях, че автомобилът е паркирал в кръстовището“ (стр.12 от съдебното производство, свид. С.).

Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски се дължат на въззиваемата страна, но не следва да се присъждат доколкото няма доказателства за сторени такива и няма искане за присъждането им.

Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 565/ 09.05.2024г. издадено от *** в Община Пловдив, с което на Е. В. Н., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 183 ал. 4 т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6