Определение № 731 от 13.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Благоевград, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200500611 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Ж. В. Ч., ЕГН **********, адрес гр. ***, обжалва определение № 629 от 01.04.2026 г., постановено по гражданско дело № 136 от 2026 г. на Районен съд Разлог, с което производството по същото е прекратено поради неотстранена нередовност на исковата му молба. В жалбата се сочи, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Нарушен бил материалният закон. Не били спазени процесуалните правила. Исковата молба била върната поради неизпълнение на указания, но същите били незаконосъобразни. В исковата молба ясно бил записан период и размер на иска, така че не било нужно уточнение на същата. Пълномощното, като едно от писмените доказателства по делото, можело да се представи и до обявяването на доклада за окончателен, т. е. съдът поставил по-кратък срок за представяне на писмено доказателство от този, който законът предвиждал. В исковата молба били посочени два броя писмени доказателства, от които ставало ясно, че касаят завършването на средно образование от ищеца и възрастта му. Тези данни не били задължителни за редовността на исковата молба и можели да се допълват в хода на производството. Ищецът не бил длъжен да има банкова сметка в който и да било момент от процеса, нито пък да заявява дали желае електронно връчване, при наличието на няколко алтернативни способа за призоваване и съобщения, уредени в ГПК. В молбата за продължаване на срока той помолил за допълнителни указания, които според него били дължими от съда. Производството било прекратено, без да бъде уведомен по това му искане, което според него 1 съставлявало процесуално нарушение. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на процеса.

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите *** и ***, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания.

Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

При нередовност на искова молба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които тя е засегната, както и срок за тяхното отстраняване. Само при отклонение от посочените изисквания относно съдържанието на дадените от съда указания, неизпълнението им не би съставлявало основание по чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на подадената искова молба /Определение № 309 от 12.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 725/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***/. В случая дадените от Районен съд Разлог указания са ясни и подробни, като на страната е посочено в какво се изразяват нередовностите на извършените от нея процесуални действия и какво точно следва да предприеме тя за отстраняването на тези нередовности. Последните са надлежно коригирани, с изключение на най-важната от тях, касаеща вида и характера на претенцията, с която е сезиран съдът. Дори и с уточнителната молба, подадена на 10.03.2026 г., отново не е станало ясно дали се предявяват два отделни иска - иск за първоначална издръжка /чл. 144 от СК/ и/или иск за издръжка за минало време /чл.

2

149 от СК/. Не са изложени почти никакви обстоятелства, на които се основава/основават претенцията/претенциите, а това е от изключително значение за редовността на исковата молба. Когато фактите са неясно изложени в исковата молба или има несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съдът е длъжен да укаже на ищеца да изясни същите /Определение № 1006 от 01.04.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2274/2025 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 161 от 15.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4999/2025 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 89 от 12.01.2026 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2380/2025 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***, и мн. др./, което в случая е било надлежно сторено. Усилията на ищеца да уточни претенцията/претенциите си с молбата от 10.03.2026 г. не са се увенчали с успех. Това, напълно закономерно, е довело до постановяването на обжалваното определение, защото така и не е станал ясен предметът на иска, не са изложени подробно обстоятелствата, на които той се основава, неясен е заявеният петитум и същият е в противоречие с изложените обстоятелства /така и Определение № 4945 от 30.10.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3000/2025 г., I г. о., ГК, докладчик председателят ***/. Дори и след уточнителната молба, продължава да отсъства съответствие между изложените изключително лаконично фактически обстоятелства и заявения петитум /така и Определение № 308 от 14.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1541/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***/. Районният съд е уважил искането на ищеца за продължаване на срока за коригиране на неотстранената нередовност на исковата молба, но дори и в рамките на продължения срок тя не е била поправена. Във връзка с това следва да се подчертае, че първата инстанция не е имала задължение да изпраща на ищеца съобщение за това, че искането му за продължаване на срока е уважено. Страната, направила искане по чл. 63 от ГПК, е длъжна сама да следи дали то е било уважено /Определение № 2015 от 20.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1090/2026 г., I г. о., ГК, докладчик председателят ***, Определение № 1760 от 03.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1171/2026 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 1588 от 30.03.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1131/2026 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 2676 от 27.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4820/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 2625 от 14.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2121/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, и мн. др./. Накрая следва да се открои и немаловажното обстоятелство, че исковата молба е толкова кратка, че би могла да се приеме за обида към съда, който е бил сезиран с нея.

Атакуваният акт на Районен съд Разлог е изцяло, напълно и абсолютно съобразен със закона. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

3

Настоящият съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол - чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК.

Воден от изложените доводи, разсъждения и аргументи, Окръжен съд Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ж. В. Ч., ЕГН **********, адрес гр. ***, подадена срещу определение № 629 от 01.04.2026 г., постановено по гражданско дело № 136 от 2026 г. на Районен съд Разлог.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4