Решение № 3103 от 25.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3103 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110155479 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Й. С. Б., искова молба против „Б.п.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове както следва: искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 365.82 лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 31.07.2024 г. до 31.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до окончателно изплащане; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 560.97 лв. - изплатено от ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 18.09.2024 г. до окончателно изплащане; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 262, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 140.00 лв., представляваща възнаграждение за два дни извънреден труд, положен през месец Юли 2024 г.

С протоколно определение от 14.02.2025г. /л.114/, производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта досежно иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 140.00лв. – извънреден труд за м.07.2024г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че със Заповед № РД-06-580/30.07.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено. Сочи, че според дисциплинарно наказващия орган във връзка с изпълнение на заповед № РД-081 123/24.04.2012 г. за оптимизиране организацията на оперативната дейност и повишаване ефективността от контрол върху опазване имуществото на „Б.п.“ ЕАД, с протокол № 49/02.07.2024 г. на работна група от „Б.п.“ ЕАД е дадено становище за наличие на незаредено гориво от 7 литра в резервоара на автомобил Ситроен Джъмпер, с рег. № СА****РВ на 22.05.2024 г., като по този начин била нанесена вреда на ответника, представляваща стойността на липсващото гориво в резервоара на служебния автомобил. Според твърденията на дисциплинарно наказващия орган с писмо вх. № 95-П-38/29.05.2024 г. Д.Н. – мениджър „Бизнес развитие“ в „П.“ АД, информирал главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД, че на 22.05.2024 г., около 16:10 ч. негов колега, установил, че шофьорът освен в автомобила, зареждал гориво и в туба. Сочи, че в процесната заповед е отразено, че след проведени телефонни разговори, на място отишъл П.Г. от дирекция „Оперативна дейност“ в „Б.п.“ ЕАД, като съвместно с представител на „П.“ АД, установили, че в автомобила няма туба. Излага, че въз основа на справка от „В.Т.“ ЕООД, дисциплинарно наказващият орган навеждал твърдения, че на 22.05.2024 г. за превозно средство Ситроен Джъмпер, с рег. № СА****РВ, било установено, че подаденото зареждане с гориво по фактура на 22.05.2024 г. в 17:06 часа в размер на 67 литра, не е реално постъпило в резервоара на превозното средство. Данните от фабричния датчик на „В.Т.“ ЕООД в резервоара на автомобила показвали, че на посочената дата и час е направено зареждане с гориво, но отчетеното от GPS системата количество на гориво, се разминавало със седем литра с количеството гориво, платено по отчетената фактура. При тази фактическа обстановка, ответникът, направил извод, че с поведението си ищецът е уронил доброто име на дружеството, нарушил Етичния кодекс за поведение на работниците и служителите в „Б.п.“ ЕАД, както и заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. Поведението му било квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото наказание. Излага, че изводите на дисциплинарно наказващия орган са неправилни, както и че не са подкрепени от доказателства. Счита, че наказващият орган не е обосновал точно и ясно, какво е нарушил работникът и на какво основание следва да понесе най-тежкото наказание. Твърди, че заповедта не е мотивирана, т.к. не било описано достатъчно ясно извършеното нарушение, в частност кои правила/норми са нарушени. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си да изясни фактите и обстоятелствата по случая, не били изискани обяснения от лицето, което първоначално подало сигнал, не били разпитани лицата, които на място проверили автомобила, не били проверени и камерите в обекта на „П.“ АД. Счита, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че липсващите 7 л. гориво са умишлено източени от работник във фирмата. Излага, че наложеното наказание е несъразмерно. Твърди, че за незаредените 7 литра гориво е понесъл и ограничена имуществена отговорност. Излага, че не е спазена и процедурата по чл. 193 КТ, т.к. не били изискани обяснения за всички описани в оспорената заповед нарушения. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че заповед № РД-06-580 от 30.07.2024 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, е връчена при отказ в присъствието на свидетели.

Аргументира, че заповедта е издадена от надлежен орган в преклузивните срокове, както и че съдържа необходимите реквизити. Излага, че съгласно длъжностната характеристика на ищеца, последният е следвало да управлява автомобила и отговаря за неговата поддръжка, да не извършва действия насочени към разхищение на горивата и материалите. В длъжностната характеристика били посочени и основните актове, които ищецът следва да спазва – Етичен кодекс за поведение на работниците и служителите в „Б.п.“ ЕАД и Други вътрешно-нормативни документи. Твърди, че ищецът е нарушил т. 3, т. 3.1 и т.3.3 от Заповед № РД-08-123/24.04.2012 г. на гл. изп. директор на „Б.п.“ ЕАД за оптимизиране организацията на оперативната дейност, повишаване ефективността от контрола върху опазване имуществото на „Б.п.“ ЕАД, както и чл. 12, т. 3 и чл. 17 от Етичния кодекс. Сочи, че нарушението е конкретизирано 2 в достатъчна степен. Аргументира, че при определяне на обезщетението по чл. 344, ал.

1, т.3 КТ в. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се вземе предвид брутното трудово възнаграждение за м. Юли 2024 г. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искови претенции с правно основание искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че настоящото производство, по аргумент от чл. 310, ал. 2 ГПК, не следва да се разглежда като „бързо производство“ по смисъла на глава двадесет и четвърта ГПК, доколкото в случая е налице обективно съединяване на искове, регламентирани в чл. 310, ал. 1 ГПК / чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ / с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред – иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По изложената аргументация настоящото производство следва да протече по общия исков ред.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

За основателността на заявената претенция в тежест на ответното дружество е докаже по делото пълно и главно, че е прекратило трудовото правоотношение законосъобразно, при спазване на формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него наказание се явява съответно.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 21 по делото копие на Заповед № РД-06-580/30.07.2024г. се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ въвежда изискване за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. Тя трябва да съдържа данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Смисълът на тази разпоредба е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение. Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може евентуално да организира съдебната си защита.

Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта нарушения/ Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009 г., IV г. о., ГК/.

В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решения № 395 от 1.06.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 на III ГО, № 154 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 6249/2014 г. на IV ГО, № 318/21.06.2010 г. по гр. д. № 120/2009 г. на III ГО, № 205 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на IV ГО и много други. Според тази практика задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник 3 за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Изискванията на тази разпоредба са спазени, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната Заповед № РД-06580/30.07.2024г. отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото в същата е посочен нарушителят, а именно ищецът Й. Б., индивидуализирани са нарушението, датата и мястото на извършване – зареждане на 7 литра по-малко гориво на 22.05.2024г., в служебен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК № СА **** РВ, индивидуализирано е и наложеното дисциплинарно наказание – „уволнение“.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта е мотивирана, респективно възраженията на ищеца в тази насока се явяват неоснователни.

На следващо място съдът намира за неоснователни и възраженията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 193 КТ. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ „работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.“

Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител. В случая с исковата молба едно от наведените възражения е именно това, че не е спазена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, касаеща обясненията на работника.