Решение № 44 от 15.04.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Дряново, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20244220100034 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от С. Д. Р. от ***, ул. Шипка № 188, чрез пълномощник адв. Р.

И., съдебен адрес *** против „Вагонен завод – Интерком“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. К. Д., се излага, че ищецът работел в ответното дружество на длъжност ***. Със Заповед № 64/30.11.2023 г. бил освободен от работа, като не му били изплатени заплати, както следва: за м. април 2022 г. в размер на 758,34 лв., за м. май 2022 г. в размер на 653,14 лв., за м. май 2023 г. в размер на 659,74 лв., за м. юни 2023 г. в размер на 659,74 лв., за м. юли 2023 г. в размер на 659,74 лв., за м. август 2023 г. в размер на 659,74 лв., за м. септември 2023 г. в размер на 659,74 лв., за м. октомври 2023 г. в размер на 663,04 лв. и за м. ноември 2023 г. в размер на 633,21 лв. или общо 6 006,43 лв.

На ищеца се дължало и не било изплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ във вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на 816,01 лв.

Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 6 006,43 лв. - трудово възнаграждение за м. април и м. май 2022 г., м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2024 г. до окончателното изплащане; 456,11 лв. - мораторна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 23.01.2024 г. върху дължимите трудови възнаграждения за м. април и м. май 2022 г., м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2023 г. и 816,01 лв. 1 обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е взел становище по предявените искове. Редовно призован, не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание на 14.03.2024 г. процесуалният представител на ищеца адв.

Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.

Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 14.03.2024 г. е приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:

Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея, както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства – Заповед № 64/ 30.11.2023 г. за прекратяване на трудово правоотношение и стр. 18-19 от трудовата книжка на ищеца, съдът счита предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за вероятно основателни.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 6 006,43 лв. - трудово възнаграждение за м. април и м. май 2022 г., м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2024 г. до окончателното изплащане;

456,11 лв. - мораторна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 23.01.2024 г. върху дължимите трудови възнаграждения за м. април и м. май 2022 г., м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2023 г. и 816,01 лв. - обезщетение по чл.

221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2024 г. до окончателното изплащане.

2

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху уважените искове общо в размер на 340,26 лв.

В проведеното на 14.03.2024 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице, което се установява и от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

В Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., е прието, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочено е, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на 3 извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на адв. Р. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца С.

Д. Р., като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер от 250 лв., под минималния по Наредбата. При определянето му съдът взе предвид вида и обема на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора, проведеното едно открито съдебно заседание и материалния интерес в общ размер от 7278,55 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Р. , с ЕГН **********, от ***, съдебен адрес ***, следните суми:

СУМАТА от 6 006,43 лв. (шест хиляди и шест лева и четиридесет и три стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април и м. май 2022 г., м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ; СУМАТА от 456,11 лв.

(четиристотин петдесет и шест лева и единадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 23.01.2024 г. върху неизплатените трудови възнаграждения за м. април и м. май 2022 г., м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД и СУМАТА от 816,01 лв. (осемстотин и шестнадесет лева и една стотинка), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на 4 управление ***, ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на кантора ***, СУМАТА от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева) – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца С. Д. Р., като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 340,26 лв. (триста и четиридесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от ГПК. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5