Решение № 60 от 16.03.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 78/2022
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 16.03.2022
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Симеон Илиянов Светославов, Мартин Цветанов Сандулов
Други актове по делото
- Протокол № 89 от 16.03.2022 · Надежда Найденова Янакиева, Симеон Илиянов Светославов, Мартин Цветанов Сандулов
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за закрила на детето
- чл. 142 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Сливен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500078 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 260439/31.08.2021г. по гр.д. № 115/2021г. на СлРС, с което е прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен гражданският брак между страните, на майката е предоставено упражняването на родителските права спрямо двете ненавършили пълнолетие деца и при нея е определено тяхното местоживеене, на бащата е определен свободен режим на лични отношения с децата, а при несъгласие на родителите - задължителен такъв, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за по-малкото дете в размер на 200 лв., а за по-голямото – в размер на 220 лв. считано от 12.01.2021г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, на съпругата е предоставено ползването на семейното жилище и е постановено тя да продължи да носи брачното си фамилно име, като с решението са присъдени д.т. и е отхвърлено искането на ответницата за разноски.
Това решение е обжалвано от ответницата в първоинстанционното 1 производство в частите относно определения свободен режим на лични контакти на бащата с ненавършилите пълнолетие деца и относно размера на присъдените издръжки, както и по отношение на разноските.
Въззивницата твърди, че решението на СлРС в тези части е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че не е законосъобразно постановяването на свободен режим на лични контакти, тъй като той е неопределен и неопределяем, предложен е от ищеца, но не е приет от ответницата и постановяването му е в разрез със законовите изисквания.
По исковете за издръжка на децата съдът също е постановил незаконосъобразно решение, тъй като не е събрал поисканите и относими към въпроса относно размера на доходите на ищеца доказателства, не е взел предвид описаните в социалния доклад нужди, здравословно състояние и извънкласни занимания на децата и необосновано е присъдил по-нисък размер на издръжките. На последно място въззивницата се оплаква, че безмотивно и неправилно съдът не й е присъдил претендираните разноски по делото.
Поради изложеното моли въззивния съд да отмени в обжалваните части решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което отхвърли искането за свободен режим на лични контакти на бащата с децата и присъди месечна издръжка, платима от него за всяко дете в размер на 300 лв., считано от 12.01.21г. до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
Прави доказателствени искания пред въззивната инстанция, като моли да й бъдат издадени съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди:
- с удостоверение от НАП относно актуални трудови и граждански договори на С.А., размера на декларираните възнаграждения по тях, размера на осигуровките, както и за декларирани доходи от С.А. като физическо лице;
- с удостоверение от Първа инвестиционна банка АД за наличие на сметки на името на С.А. от 01.01.2021 г. до сега и извлечение за движението по тези сметки;
- с удостоверение за получаваното възнаграждение и всички изплатени 2 суми от „Солар Сървис“ ООД на С.А. за една година назад;
- с удостоверение от община Сливен за декларираното имущество на името на С.А..
Иска да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели, които да установят необходимостта на децата от издръжка, във връзка с техните интереси, училищни ангажименти и развитие.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна.
Развива детайлно контрааргументи, с които оборва последователно всички наведени с жалбата оплаквания. Заявява, че съдът е формирал вярна фактическа обстановка, която правилно е привел към съответстващите й правни норми. Излага подробни съображения за неоснователността на жалбата и иска тя да бъде оставена без уважение и атакуваните части от решението на СлРС – потвърдени.
Претендира разноски за тази инстанция.
Прави искане по чл. 176 от ГПК за нововъзникнало доказателство въззивницата да даде лични обяснения пред съда, че е получила увеличените месечни издръжки от м. май 2021г. в размер на 220 лв. и 200 лв. за всяко дете, плащани досега от бащата.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
С мотивирано определение въззивният съд е уважил частично доказателствените искания на въззивницата и е оставил без уважение искането на въззиваемия.
В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски. във връзка с уважените доказателствени искания представя нови писмени доказателствени средства относно доходите на въззиваемия.
В с.з. въззиваемият, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора на въззивната жалба и моли съда да отхвърли последната и потвърди решението в обжалваната част, като правилно, законосъобразно и обосновано. Не претендира разноски.
3
В с.з. представителят на Д“СП“-Сливен заявява, че се е запознал с доклада, изготвен от титулярният служител и е провел разговор с децата преди о.с.з.
В с.з. са доведени и изслушани по реда на чл. 15 от ЗЗДт, ненавършилите пълнолетие деца Д. и Т..
Съгласно разпоредбите на чл. 59 от СК и чл. 15 от ЗЗДт, съдът изслуша както двамата родители, така и двете ненавършили пълнолетие деца, при спазване на законовите изисквания за това.
От непосредствените си впечатления въззивният съд прави извод, че родителите, макар да са в изключително обтегнати отношения помежду си, обичат децата си, дават си сметка за тяхната нужда от стабилност, внимание и подкрепа, и имат както желание, така и способности да им осигурят комфорт при общуването с всекиго от тях. Двамата все още не са преодолели негативните чувства, съпътствали раздялата им и все още поставят като приоритет своите преживявания, изпитват взаимно огорчение, което все пак се стремят да не пренасят върху децата си и съдът счита, че те притежават способността и зрелостта да осъществят градивен диалог в името на доброто на двете момчета.
И двете деца са активни, дейни, инелигентни и имат балансирано отношение към двамата родители, няма признаци за отчуждение към бащата, като родителя, при когото те не живеят. Всяко от тях е привързано и към майка си и към баща си, обективно осъзнават факта на раздялата помежду им, но той, сам по себе си, не е рефлектирал върку естествената обич към всеки от двамата родители. Не изразяват предпочитания или неодобрение, чувстват се добре при общуването с тях.
Справят се добре с учебния материал, имат и извънучилищни занимания – Т. тренира баскетбол, Д. обича туризма. Интересите им кореспондират на степента на физическото, емоционално и интелектуално развитие, нуждите им са обичайните за възрастта, няма данни за наличие на специфични такива, свързани със здравословно състояние, с извънредни способности или интереси в областта на спорт, наука или изкуство.
След изслушването им социалният работник, присъствал на него заявява, че счита, че децата са спокойни, добре гледани и възпитани, отношенията между тях и всеки родител са нормални, чувствата им не са 4 поляризирани, изпитват привързаност към двамата. При изслушването им от съда няма показатели за повлияност или притеснение, дали са искрени отговори.
Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.
Изложените основателни. във въззивната жалба оплаквания са отчасти
По повод определения от първоинстанционния съд свободен режим на лични отношения на бащата с двете деца:
По начало контактите между ненавършилите пълнолетие деца с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо тях и местоживеенето им не е при него след прекратяването на брака, следва да бъдат уредени на доброволни начала между двамата родители. Те могат да уговарят начина и продължителността на тези контакти, броя им и мястото на осъществяване, съобразявайки се със своя и този на децата интерес, по свое желание – за всеки отделен случай, за определен или за неопределен период от време. Това е тяхно право и то не подлежи на съдебен контрол. Не е необходимо съдебно решение за да се осъществяват доброволно и по усмотрение на двамата родители контактите на децата с този от тях, при когото те не живеят.
Единствено в случай на разногласие и по искане на някого от родителите, съдът може да определи режим на контактите на непълнолетните деца с родителя, неупражняващ родителските права и при когото не е определено местоживеенето им, и тогава този режим следва да 5 има характеристиките на изпълняемо право, тъй като ще има задължителен, а не пожелателен характер. Това предполага той да бъде ясен, точен и конкретен /при съобразяване, естествено, изключително на интересите на децата/, за да може при неизпълнението му, родителят, на когото режимът е определен, да се снабди с изпълнителен лист.
Казаното дотук означава, че съдът не може да определя свободен режим на контакти, тъй като, от една страна, това е основно право на родителите, а от друга – той не може да бъде принудително осъществен.
Това е и смисълът на определянето на режим от страна на съда – да гарантира разумен минимум на лични контакти и отношения на родителя с децата, който да е в изпълними посредством държавна принуда параметри.
Извън тях няма никаква пречка, въпреки съдебно определения режим, родителите доброволно и по общо съгласие да уговарят и осъществяват контактите по друг, избран от тях ред, начин и време. Съдът нито може да им забрани това, нито може да ги задължи да го сторят. Той може само да обезпечи във времеви план осъществяването на едно минимално общуване между родителя и децата.
Разбира се, този режим е само пожелателен и родителите могат, в условията на доброволен и градивен диалог, да го променят и адаптират към своите и тези на децата нужди и желания, без намесата на съда.
При изслушването на родителите и на двете момчета в о.с.з. от въззивния съд се установи, че неритмичните посещение при бащата понякога затрудняват учебния процес на малкото дете, но пък общуването им е пълноценно. По-големият син е в състояние да организира по-добре ежедневието си и контактите с баща му се осъществяват по тяхно желание, но с разрешението на майката. Родителите все още изпитват огромни трудности при осъществяване на комуникацията помежду си и следва да положат по-големи усилия в тази насока, като не забравят, че от основна важност са интересите и спокойствието на децата.
Ето защо определеният от първоинстанционния съд като „основен“ режим на лични отношения между бащата и двете деца – свободен, следва да бъде отменен.
В тази част жалбата е основателна и следва да се уважи, като атакуваното решение бъде отменено в частта, с която на бащата е 6 определен свободен режим на лични отношения с непълнолетните деца Д. и Т..
Разпечатката съдържа 51 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/974197a9-4842-445e-a2e4-7cc7a80c6c1c