Определение № 126 от 31.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. ХАСКОВО, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265600600217 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1. т. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест от П.Н.П. – прокурор при Районна прокуратура – гр. Хасково, ТО-Харманли, срещу протоколно определение от 25.02.2026 г., постановено във второ по ред проведено разпоредително заседание по НОХД № 702/2024 г. по описа на РС - Свиленград, в частта на произнасянето по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, в което от първоинстанционния съд е прието, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В протеста се излагат аргументи, че в съдебно заседание, проведено на 26.01.2026 год., след изслушване на съдебните прения на страните и последната дума на подсъдимия, съставът на съда, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК, възобновил съдебното следствие, отменил съдебните прения и върнал производството в стадия на разпоредителното заседание за решаване на въпросите по чл. 248 от НПК. За да стори това, съдът се мотивирал с необходимостта от обсъждане на наведения от защитата довод за допуснато процесуално нарушение във внесения за разглеждане обвинителен акт. Съдът приел, че преклузивният срок да стори това, е до постановяване на крайния съдебен акт, като се е позовал на практиката на съда и на СЕС /без да се сочат конкретни решения/. Този подход прокурорът намира за противоречащ на съдопроизводствените правила. Възобновяването на 1 съдебното следствие можело да бъде разпоредено в хода на съдебното разглеждане на делото, щом съдът намери, че е налице необходимост от събирането на нови доказателства или от повторен разпит на подсъдимия и/или свидетели по делото. Видно от протокола на проведеното на 26.01.2026 г. открито съдебно заседание, на практика съдебно следствие не било проведено, а делото било върнато в разпоредително заседание. Тази процесуална дейност на съда била в противоречие с разпоредбата на чл. 302 от НПК. Проведеното на 25.02.2026 г. разпоредително заседание било второ поред. Постановеният съдебен акт в първото разпоредително заседание относно допуснатите съществени процесуални нарушения не бил атакуван от страните пред въззивиния съд и бил влязъл в сила, поради което било недопустимо неговото пререшаване от съда, който го е постановил. Самото второ по ред разпоредително заседание било проведено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради следните причини: липсвало разпореждане на съда по чл. 247б, ал.2, т 2. т.3. т.4 от НПК, разпореждането за насрочването на делото не било връчено страните, отделно от това, не било указано на страните кои въпроси ще се разглеждат в насроченото разпоредително заседание. По този начин се нарушавали правата, както на обвинението, така и на другите страни. В проведеното разпоредително заседание липсвал съдебен акт, с който съдът се произнася по мярката за неотклонение на подсъдимия. Предлага се въззивната инстанция да отмени атакуваното определение и да постанови ново по същество, с което да даде задължителни указания на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 342, ал. 2 от НПК не са постъпили възражения.

ОС - Хасково, като взе предвид доводите на прокурора и релевираните искания, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С обвинителен акт, внесен в РС – Свиленград на 26.05.2022 г., РПХасково, ТО- Харманли е повдигнала на подсъдимия Х. С. С. обвинение за това, че нa 07.07.2020год. в землището на гр. М. отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил “Мерцедес МЛ 270“ с рег. № ******* на стойност 5875,00 лева от владението на В.Г.А. от с. Д., общ. Л., без негово съгласие, с намерение да го ползва, като превозното средство е оставено без надзор в югоизточната част на гр. Х. и отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, чрез използване на техническо средство контактен ключ – престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 702/2024 г. по описа на РС - Свиленград.

Първото разпоредително заседание по делото е проведено на 27.11.2024 г.

При обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, адв. Ф. е 2 изразила становище, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на подсъдимия, тъй като повдигнатото обвинение било неясно и неконкретно, което водело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, поради липса на яснота по отношение на повдигнатото обвинение по обективните признаци на престъплението. Поискала е връщане на обвинителния акт с цел отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Прокурорът е твърдял, че не са допуснати процесуални нарушения от категорията на отстранимите такива.

Съдът е приел, че няма неясноти и непълноти във внесения обвинителен акт и не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, изразяващи се в неяснота и в липса на обективни признаци от престъпния състав. Съдът е указал на страните, че определението подлежи на обжалване или протест в частта му по т.3 и т.6 на чл. 248,ал.1 НПК пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок. В законоустановения срок не е постъпила жалба срещу констатираната от съда по т. 3 на чл. 248, ал.1 НПК а именно, че не е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, довело до ограничаване на процесуалните правила на обвиняемия, пострадалия или на неговите наследници, поради което определението е влязло в законна сила.

Проведени са множество съдебни заседания по делото, съдът е провел съдебното следствие по делото, събрани са писмени и гласни доказателства, като в проведено на 29.01.2026год. съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, съдът е обявил съдебно следствие за приключено, дал е ход на съдебните прения, право на последна дума на подсъдимия и се е оттеглил на тайно съвещание.

След съвещанието, с оглед отново наведения в пледоарията на защитника довод за допуснато съществено процесуално нарушение в обвинителния акт, с което се нарушавало правото на подсъдимия, доколкото липсвало в диспозитива на същия посочване, че отнемането е “противозаконно“, каквото било изискването на разпоредбата на чл. 346 от НК, съдът, като съобразил съдебната практика и практиката на СЕС, възобновил съдебното следствие, отменил съдебните прения и върнал производството в стадия на разпоредителното заседание за разглеждане на въпросите по чл. 248 от НПК, като насрочил такова за 25.02.2026год.

На 25.02.2026 г. съдът е провел второ по ред разпоредително заседание по делото, в което е прекратил на осн. чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство по НОХД № 702/2024г. по описа на РС – Свиленград и върнал делото на Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделениеХарманли за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.

С определението от 25.02.2026 г., в частта по чл. 248, ал. 1, т 3 от НПКпредмет на настоящото производство, съдът е изложил мотиви, че липсата на 3 посочване на съставомерен признак на повдигнатото обвинение, а именно, че отнемането е „противозаконно“ означавало, че описаното деяние в обвинителния акт формално не съответствало на текста на чл. 346 НК, доколкото не описва изпълнителното деяние в неговата цялост, с което също било нарушено правото на защита на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен, за да можел адекватно да организира защитата си. Това нарушение било допуснато, както при привличането на обвиняемия в досъдебната фаза, така и при изготвянето на обвинителния акт, което процесуално нарушение, според съда, не било констатирано и изрично посочено от страните в проведеното разпоредително заседание.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Протестът, с който е сезиран, е подаден от процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледан по същество, същият е основателен. Съображенията за това са следните:

При провеждане на първото разпоредително заседание по делото на 27.11.2024 г., при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, защитникът е изразил становище за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на подсъдимия, визирайки именно конкретното нарушение. С влязлото в сила определение по чл. 248, ал.5, вр. ал.1, т.3 НПК обаче, районният съд, като не се е съгласил с този довод на защитника, е констатирал липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, пострадалия или неговите наследници. Провел е съдебното следствие по делото и едва на етапа на обявяване на присъдата, след приключилите съдебни прения и „последната дума„ на подсъдимия, оттегляйки се на тайно съвещание, е констатирал липсата на посочване на съставомерен признак на повдигнатото обвинение.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 302 от НПК за възобновяване на съдебното следствие, към което е пристъпил първоинстанционният съд, тъй като съдът не е констатирал, че обстоятелства по делото не са достатъчно изяснени, а се е позовал на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП относно непълна правна квалификация на обвинението. Текстът на цитираната разпоредба е заложил основанието, на което съдебното следствие може да се възобновява, а именно поради необходимостта от събиране на допустими и относими към предмета на доказване доказателства по делото, които са останали несъбрани, и които са необходими за доказване на обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 от НПК, но не и когато съдът е констатирал, че на досъдебната фаза са били допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимия.

4

Видно от протокола от проведено съдебно заседание на 29.01.2026 г., първоинстанционният съд не е провел съдебно следствие по делото, въпреки че го е възобновил, а е върнал разглеждането на делото отново на етапа разпоредително заседание.

Самото разпоредително заседание е било проведено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като определението от първото разпоредително заседание по делото, проведено на 27.11.2024 г., не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Въпросите по чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК, са били поставени за разглеждане от защитника на подсъдимия, по които съдът е взел становище и не могат отново да бъдат поставяни за обсъждане не само по аргумент от ал.3 от същата разпоредба, а и съобразно решението на СЕС, на което вероятно се е позовал самият първостепенен съд. Именно според това Решение от 21.10. 2021 година по дело C-282/20 на СЕС и практиката на наказателната колегия на ВКС се извежда, че принципно възражение за нередовност на обвинението, поради пороци, неясноти и противоречия в обвинителния акт може да бъде валидно направено дори и пред касационната инстанция, доколкото установената в чл. 248, ал.3 от НПК преклузия за това е преодоляна с цитираното решение, но касателно механизма на преодоляване приложението на цитираната национална разпоредба, в случай, че липсва друг такъв механизъм. Според Съда с ограничителна процесуална правна норма от вътрешното законодателство, каквато е разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, не съответства на Правото на ЕС и конкретно на член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С Решението се приема, че член 6, параграф 3 от Директива 2012/13 и член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда процесуален ред за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението, но с оглед стабилитета на определението на РС, с което е констатирана липса на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, преодоляването приложението на чл. 248, ал.3 остава в правомощията на горните инстанции, какъвто механизъм съществува според националното законодателство. В т. 27 от Решението на Съда, относно момента, в който трябва да се осигури ползването на процесуалните права, предвидени в чл.6, пр.3 от Директива 2012/13, Съдът е уточнил, че по принцип това трябва да е направено най-късно преди наказателният съд да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, в който смисъл се е позовал на решение от 12.02.2020год. К. и др. С -704/18 и др. В т. 28, позовавйки се отново на цитираното решение на Съда, е постановено, че цитираната Директива допуска съдът да вземе необходимите мерки за отстраняването на пороците на обвинителния акт, при условие, че 5 правото на защита и това на справедлив процес са надлежно защитени, каквото в случая е било упражнено от защитника още при провеждане на първото разпоредително заседание. Именно в това разпоредително заседание защитникът адв. Ф. се е позовала на допуснати съществени процесуални нарушения на ДП относно непълна правна квалификация на обвинението. В този случай първоинстанционният съд, преценяйки същите доводи, се е произнесъл по тези въпроси със стабилен акт, който не подлежи на изменение или отмяна от него самия.