Решение № 215 от 20.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600992 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат М. М., в качеството му на защитник на подсъдимия Р. Ю. Р., срещу присъда № 72 от 31.03.2025г., постановена по НОХД № 6857/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият Р. Ю. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което на основание чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 200лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1, от НК.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднат срокът на предварително задържане по ЗМВР от едни ден. На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е приспаднат и срокът на лишаване от това право по административен ред. На основание чл.343б, ал.5 вр. чл.343б, ал.1 от НК с присъдата е отнето в полза на държавата МПС, собственост на подсъдимия, О. З. с рг.№********, послужило за извършване на престъплението. Съдът е постановил вещественото доказателство диск със звукозапис от Национална система 112 да остане по делото. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски от 360,16лв.

С жалбата присъдата се атакува в частта, в която на основание чл.343б, ал.5 вр.

1 чл.343б, ал.1 от НК е отнето в полза на държавата МПС О. З. с рг.№********, собственост на подсъдимия. Възразява се срещу приложението на тази разпоредба като се твърди, че приложението на разпоредбата е противоречиво, както и, че въпросът по приложението й е следвало да се постави за разглеждане в отделно производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, на основание чл.383, ал.2 от НПК.

Твърди се, че с липсата на проведено производство по реда на чл.306 от НПК са нарушени правата за защита на подсъдимия, тъй като в случай на проведено такова той би имал право да обжалва определението на съда по чл.306 от НПК в 15дневен срок. Иска се присъдата в частта на приложението на чл.343б, ал.5 НПК да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява. Прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Твърди се, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е специална и прилагането й от първостепенния съд в проведеното съдебно производство е правилно, като това не е нарушило правата на подсъдимия, тъй като и в тази част присъдата на първостепенния съд подлежи на въззивен съдебен контрол. От своя страна защитникът на подсъдимия твърди, на първо място, че има противоречие в мотивите на първостепенния съд по отношение размера на наказанието лишаване от право на управление на МПС.

Възразява се срещу срока на това наказание, който се твърди, че не е съобразен със срока на наказанието лишаване от свобода, като се сочи, че с оглед проведеното съкратено съдебно следствие наказание лишаване от право на управление на МПС в размер на една година е достатъчно. Твърди се допуснато процесуално нарушение в протокола, с който е иззето процесното МПС, тъй като това изземване не е било одобрено от съдия, като се изтъква, че по този начин са нарушени правата на подсъдимия. Възразява се, че практиката по приложението на чл.343б, ал.5 от НК е противоречива, както и че по повод този текст на закона е бил сезиран Конституционния съд и с оглед възможността разпоредбата да бъде обявена за противоконституционна е следвало приложението й да бъде разгледано в отделно производство по чл.306, ал.1 от НК.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК, след като подс.Р. Ю. Р. е признал фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт и първостепенният съд проверил дали същите се подкрепят от доказателствата, събрани в ДП.

2

От фактическа страна се установява, че подс.Р. бил участник в настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от него л.а.“О. З.“ с per. № ******** и л.а.“А. А*“ с per. № ********, управляван от свид.М. К. Ч..

Произшествиено настъпило на 13.09.2024г. около 00:20ч., в гр.П., обл.П., на бул.“И.

В.“, до № *, като лекият автомобил, управляван от подс.Р. бил негова лична собственост. В автомобила, управляван от свид.Ч. пътувал и свид.Д. М. Д.. На място пристигнали полицейски служители от РУСтамболийски свидетелите А. М. У. и К. Д.

Д., които тествали двамата водачи за употреба на алкохол с техническо средство “А. Д.

*“ с фабричен № ARPM-0726. Пробата на свид.Ч. била отрицателна, а тази на подс.Р. отчела концентрация на алкохол в кръвта от 2,27 промила. Съставен е бил Протокол за ПТП, в който като виновен водач за настъпването на ПТП бил посочен подс.Р.. На подс.Р. бил съставен АУАН и било иззето неговото СУМПС. Бил му издаден и талон за медицинско изследване, след което подс.Р. бил отведен в У. “С. Г.“ гр. П., където дал кръвна проба за химическо изследване. След това подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. На местопроизшествието бил извършен оглед от дежурна оперативноследствена група при РУ-Стамболийски, при който като веществено доказателство бил иззет л.а.“О. З.“ с per. № ********, ведно с контактен ключ. От заключението на изготвената по делото химическа експертиза (Протокол №2063/13.09.2024г. на Сектор БНТЛ-ОДМВР-Пловдив) се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Р. възлиза на 2,38 промила. От заключението на изготвената по делото химическа експертиза на контролната кръвна проба (Протокол № 2168/01.10.2024г. на Сектор БНТЛОДМВР-Пловдив) се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Р. възлиза на 2,25 промила.

От заключението на изготвената по делото автооценъчна експертиза се установило, че стойността на причинените имуществени щети по л.а.“А. А*“ с per. № ******** възлизат на 1219,01 лв.

Тази фактическа обстановка е била правилно установена от страна на първостепенния съд при аргументиран и правилен анализ на събраните по делото доказателства. Както сочи първостепенният съд противоречия между доказателствата не се установяват. С извършения анализ на доказателствата от страна на първостепенния съд, настоящият въззивен съдебен състав напълно се солидализира, поради което не следва същия да бъде преповтарян. По допустимия от НПК ред безспорно се установява, че лекият автомобил л.а.“О. З.“ с peг. № ******** е бил управляван от подсъдимия, както и че същият е негова собственост. Това сочат преките и първични доказателства, намиращи се в показанията на свидетелите очевидци на случая и обясненията на самия подсъдим, дадени от него в ДП, както и в писмената справка от електронната система на „Пътна полиция и КАТ“ относно регистрацията на процесния автомобил. Наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия се установява от изготвените две химически експертизи на предоставен от него по 3 нормативно предвидения ред биологичен материал- кръв за изследване, като и държавното обвинение и първостепенинят съд са приели за доказан по ниския размер на концентрация, установен с повторната експертиза, а именно 2,25 на хиляда.

Не се установява противоречие в мотивите на първостепенния съд, така както сочи защитата. В мотивите на присъдата е отразено, че в хода на пренията прокурорът е поискал налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС в размер на една година. При определяне на наказанието лишаване от право, първостепенният съд е преценил необходимост от налагане на това наказание в един по -висок размер от поискания при пренията от страна на прокуратурата, а именно в размер на една година и шест месеца. Това ясно и недвусмислено се установява при прочит на първостепенния съдебен акт и противоречие няма. Следва да се има предвид, че в първоинстанционното съдебно производство съдът не е обвързан в преценката си от размера на наказанието, поискано от страна на държавното обвинение.

Размерът на наказанието лишаване от право на управление на МПС, наложен на подсъдимия с първоинстанционната присъда, настоящият съдебен състав намира за справедлив и достатъчен. Този размер от една година и шест месеца на първо място е съобразен с материално правните предпоставки на чл.49 от НК. На следващо място размерът е съобразен и с целите на наказанието по чл.36 от НК. В тази връзка настоящият съд намира, че е съществено значението на обстоятелствата, сочещи стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, значително надхвърляща минимума, определящ съставомерността на деянието, както и участието на подс.Р. след употреба на алкохол в пътно транспортно произшествие, при което са били причинени имуществени вреди. Тези обстоятелства обосновават извод за повисока обществена опасност на деянието, а от там и на самият негов извършител и това обосновава извод за необходимост от по -висок размер на наказанието лишаване от право на управление на МПС, който ще защити в нужната степен обществения интерес и ще въздейства предупредително както спрямо личността на подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото. По тези съображения настоящият съдебен състав не намери основания да бъде намалено наказанието лишаване от право на управление на МПС, наложено на подс.Р. от страна на първостепенния съд.

Възраженията на защитата относно нарушени права на подсъдимия в резултат на изземване на управляваното от него МПС като веществено доказателство при извършения оглед на местопроизшествие, въззивният съд намира за неоснователни.

Действително, както сочи защитата, лекият автомобил “О. З.“ с per. № ******** е иззет като веществено даказателство с протокола за оглед на МП, но това е сторено на самото местопроизшествие на което и автомобилът е бил заварен, при данни за извършено престъпление от неговия водач, като по автомобила в огледа са фиксирани и следи от настъпилото ПТП. Същественият разграничителен критерий, налагащ намесата на съда в досъдебното производство е дали с действието по събиране на 4 доказателства се засяга законозащитена чужда правна сфера, като правомерната намеса в тези охранени права се осъществява при баланс със защитения обществен интерес. Съдебната практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, е разяснила по какви критерии следва да се разграничана изземването при оглед на МП и претърсването и изземването по смисъла на раздел V от НПК. Разпоредбата на чл.

155 НПК дефинира целите на огледа на местопроизшествие, като регламентира, че с това действие се запазват следи от престъплението. Този способ за събиране на доказателства се прави на място на вече констатирано престъпление, по време на което се изземват следи от него, а способите претърсване и свързаното с него изземване се осъществяват за издирване на лица или предмети, включително и в помещения, с цел намиране на доказателствени данни, потенциално имащи значение за делото /Решение № 3 от 1.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1256/2017 г., III н. о./. Затова законът приема, че когато се извършва оглед, който трябва да е на място, на което вече е констатирано престъпление, не е необходима съдебна санкция. Такава е нужна, когато за доказване на едно престъпление се извършват действия, засягащи основни човешки права каквито са неприкосновеността на личността и на собствеността /Решение № 641 от 11.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 894/2024 г., II н.о./. Дали процесното превозно средство представлява място, на което е констатирано извършено престъпление или с предприетите по отношение на него действия се цели намирането на данни, потенциално имащи значение за делото са въпросите, които биха обосновали приложението на различните способи за събиране на доказателства /Решение № 93 от 27.06.2022 г. на ВКС по н. д. № 357/2022 г., III н. о. и Решение № 73/2013 г. по н. д. № 2324/2012 г. на II н. о./. В случая иззетия с огледа лек автомобил е заварен на местопроизшествието и е част от него, като по повод управлението му водачът му е бил тестван на място и е било констатирано употребен от него алкохол в съставомерните граници. За това автомобилът е бил законосъобразно иззет в хода на извършения оглед. Следва да се има предвид, че дори и това да не бе така и приобщаването на автомобила към доказателствената съвкупност по делото да е било осъществено в нарушение на разпоредбите на НПК, то опороченото доказателствено средство- протокол за оглед, следва да се изключи от доказателствената съвкупност по делото. Липсата на последващо одобрение на протокола за оглед, инкорпориращ претърсване и изземване води до негодност на протокола, като и при негоден протокол е възможно откритите и иззети с него вещи да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на други годни доказателствени средства, тъй като доказателствата и доказаткелствените средства нямат предварително определена доказателствена сила /Решение№ 119/2014г. по н.д. 35/2014г., III н.о./ В случая от значение е фактът, кой автомобил е бил управляван от страна на подсъдимия при извършване на престъплението. Фактът, че подсъдимият е управлявал именно автомобила иззет при огледа се доказва от други годни доказателства, каквито са 5 показанията на полицейските служители Д. и У., в качеството им на свидетели и показанията на свид.Ч., участник в ПТП, подкрепени с документите, съставени от полицейските органи с оглед настъпилото на местопроизшествието ПТП, в който са отразени установените от тях обстоятелства и със звукозаписа от обаждане на тел.112 от свид.Ч., виден и от оглед на веществено доказателство на л.70 от ДП.